Когато посрещах Нова година на 31 декември и размишлявах над това как искам да прекарам идните месеци и какво желая да постигна, въобще не очаквах, че ще си стоя толкова дълго вкъщи. Но пък и кога ли очакванията са съвпадали с реалността?
Пишейки тези редове нямам намерението да казвам, че това обърка всичките ми планове и сега живея едва ли не в кошмар, от който не мога до изляза. Ама все пак не е като Слънцето да е избухнало в свръхнова или комета да ни е ударила. Положението не е никак розово, признавам, но пък не е дошъл краят на света. Всъщност обстановката ми изглежда изключително интересна. Тъжна, но интересна.
Намирам интерес във всичко това, защото се случи изневиделица. От едно нормално и спокойно ежедневие в един момент се оказахме в извънредно положение и останахме принудени да си стоим вкъщи и да извършваме работните и учебните си задължения от там. И съм удивен от развоя на нещата в тази сфера - дистанционното обучение тръгна за по-малко от седмица, а няколко дни преди това четох за невероятното постижение в Китай - учениците да учат у дома. Чудех се дали това ще стане и в България. И ето, че се получи и то успешно бих казал.
Може би изглежда, че ми се шаренее, но не е така. Осъзнавам сериозността на ситуацията и спазвам всички наложени мерки. Страхът е излишен, пандемията е факт и вече се е случило. Но това далеч не означава, че няма какво да направим. Има и то е от съществено значение. В началото на карантината мислех, че е излишно цялото това затваряне на хората по кутийките им, защото така или иначе вирусът щеше широко да се разпространи. Обаче осъзнах нещо - забавянето на заразата е от изключителна важност, защото така лечебните заведения не се претоварват и повече хора ще успеят да получат жизненоважното си лечение, лекарите няма да избират кой да живее и кой да умре. Всички видяха какво се случва в Италия, страна далеч по-напреднала от нашата родина. Смъртните случаи бяха потресаващи, стотици хора гинеха от ден на ден. И въпреки това все още виждам снимки от купони по социалните мрежи, а хората се крият зад кошчетата за боклук, когато видят полицай.
И въпреки лошите новини, въпреки безотговорността на неколцина, в ситуацията има и много положителни страни. Въздухът над доста големи градове се прочисти, заради намаления трафик, за първи път от десетилетия Хималаите започнаха да се виждат от Индия. Нещо на което много се радвам е и фактът, че трудните времена карат човечеството да се обедини, да си помага. Много известни личности и брандове започнаха да излъчват изпълнения и подкастове на живо в социалните мрежи, за да има хората какво да правят и в същото време да оползотворят времето си, учейки нещо ново или наслаждавайки се на любимия си певец. Други предложиха помощта си за тези, които се чувстват подтиснати, като подканиха всеки, който има нужда да поговори с някого, да им пише.
Благотворителността не остана на заден план. Богати личности дариха голяма част от състоянието си за борбата срещу коронавируса, много обикновени хора дариха средства също и помогнаха с каквото могат, като да станат доброволци за дезинфекция в болници например. Известни български и чуждестранни певци се включиха в благотворителни концерти за набиране на средства. Изобщо примерите са много и това е добър показател, че човешката цивилизация може освен лоша, да бъде и добра.
Важно е да не гледаме само от едната страна на нещата. Трябва да знаем, че положението не е лошо и има изход от него, зависещ до голяма степен от нас. Това е нещо като добра новина. Но пък и е нужно да се стабилизираме, да осъзнаем, че ситуацията не е и от най-розовите и да направим каквото е нужно, макар и с лишения. Доброто и лошото вървят през света хванати за ръка и трябва да приемаме и двете, защото позитивното не може без негативното. Същото е и с хората - има лоши, има и добри, но най-важното е да преценяваме нашите постъпки и да предприемаме действия. Това е най-прекият път към преодоляването на всяка една криза и постигането на всеки един успех.
 Малките фактори определят цялостното развитие на туризма в Годеч |
Материалът е изготвен от Габриел Георгиев, ученик в СУ „Проф. д-р Асен Златаров”, гр. Годеч, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“
Снимки: Николета Иванова, drumivdumi.com, Община Годеч
„Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:
Rollplast, AQ Magnit, BHTC, Автошкола Василеви, УНСС, 360 Creative Bulgaria, Volontime, Мания Принт, ПГ "Велизар Пеев"
Медийни партньори на конкурса са:
NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, Дарик радио, Радио FM+, noviteroditeli.bg, Teen Station, topnovini.bg
Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“: Община Враца
Институционални партньори: Община Враца, Община Монтана, Община Чавдар, Община Елин Пелин