Драгоманското блато е единственото блато в България с карстов произход. Намира се на около един километър североизточно от град Драгоман. То лежи н дъното на безотточна котловина между стръмното варовиково възвишение Чепън и полегатите склонове на хълма Три уши. Има неправилна триъгълна форма с дължина – 3,25 км и ширина- 1,75 км. Дъното му е с наклон на север. Намира се на на 701 м. Надморска височина. Водната площ е окол 38 хектара, но варира в зависимост от сезоните. Централните части, които обикновено са заети с вода, са около 140 ха, а териториите, които се отводняват всяка година и са покрити с блатна растителност - между 220 и 240 ха. Дълбочината му варира между 60-100 см. При дъждовни години тя се увеличава и достига 130-150 см, каквато е била преди пресушаването му в началото на XX век.
В миналото блатото е било подхранвано и от водите на близкия извор в западната му част, който днес е каптиран. Оттичането на водите му е естествено чрез понор, който се намира в северната му част. Преди години е осъществявано и допълнително отводняване чрез помпена станция. Подобно на други влажни зони и Драгоманското блато е било подложено на отводняване. Първоначално, през 30-те години на XX век, е изграден централен отводнителен канал. Понорът е разширен, а през 50-те години на XX век са изградени други дрениращи канали и помпена станция. В пресушените земи се е добивало сено, отглеждани са пшеница, царевица, люцерна и други култури. Животът в блатото замира за дълъг период от време. С настъпването н икономическите промени след 1989 г., нерентабилните отводнителни мероприятия довеждат до това, че интензивното пресушаване на блатото е прекратено и то започна да се възстановява по естествен път. През лятото по- голямата част от него пресъхва напълно. Пресъхването се дължи, както на общото засушаване на климата в района, така и на естествените процеси, при които отмрелите растителни отпадъци запълват блатото и бавно го превръщат в ливада.
Районът, в който се намира обектът на изследване, е изграден от юрски седименти, а почвите в него са торфенисто-блатни. Образувани са върху карбонатни глини и глинести отложения. Водосборният басейн, в който попада блатото, е Дунавският. Главното подхранване е от валежни води, но съществува и постоянен повърхностен вток на отпадъчните води на град Драгоман. Фитогеографски и флористично Драгоманското блато попада в Европейската широколистна горска област, Софийска област и Чепънско- Завалски район ( Бондев, 1997). Блатото е най-голямата естествена влажна зона в Софийска област, а заедно със съседното Алдомировско блато образуват най-голямата влажна зона в България. То е най-голямото находище на гнездящи водолюбиви птици. Това определя неговото особено природозащитно значение.
В миналото блатото е било дом на десетки редки растения, които идчезват заради пресушаването и разораването на ливадите - водната лилия, изправената ежова главица, тревистолистният ръждавец, плаващият ръждавец, дребният ръждавец, прешленестият многолистник, дребната мехурка, потопеният роголистник, плаващият рачиокариус, спироделата и други.
Спироделата е вид, който е включен в Европейския списък на редките, застрашени и ендемични растения. Тежка загуба за българската флора и наука е изчезването на калдезията и насекомоядното растения алдрованда. Тук е било едно от малкото находища в България, а за изправената ежова главица, блатото е било едно от 5-те находища в страната и най- ниско разположеното. Днес блатото приютява значителен брой растителни видове. Установени са 138 вида от 37 семейства. Преобладаващите растителни съобщества са хигрофилните, хидрофилните, мезофилните и рудералните. Някои видове като обикновената мехурка, блатната перуника, жълтата какичка, бялото водна роза, орхидеите представляват голям интерес за природозащитата. Те са редки, застрашени и ендемични видове според категориите в Червената книга на България. За прешленолистния надводник блатото е едно от 7-те находища в страната.
За приоритетно опазване и с подготвени национални планове за действие са шахматовидната ведрица и неската теменуга. За първия вид Драгоманското блато е едно от трите находища в страната. Популацията му е малочислена ( няколко десетки екземпляра) и е силно уязвима. Това се дължи на засушаването на ливадите в блатото ( растението се намира по периферията, във влажните ливади), косенето, пашата и други естествени фактори. Видът е включен в Европейския списък на редките, застрашени и ендемични растения в категория уязвим. Вторият вид се смяташе за изчезнал от страната до 90- те години. Днес са известни четири находища. Едното е Драгоманско блато, а другите са влажните ливади край село Цръклевци, село Кокаляне и Алдомировско блато.
За изчезналите видове- мехурчестата алдрованда и парнасиеволистната калдезия - има разработена национална програма за повторното им въвеждане в природата.
Блатото се намира на пътя Via Aristotelis и по време на миграцията птиците спират в богатата блатна раститеност, за да отпочинат преди да полетят отново. Най-голямото богатство за блатото са птиците. От установените 237 вида, 130 гнездят тук и отглеждат поколенията си. През пролетната миграция се наблюдават около 105 вида. Тук гнездят световно застрашени видове като белооката потапница и ливадният дърдавец. Сред водната растителност се размножват 6 вида дърдавцови птици: воден дърдавец, зеленонога водна кокошка, белочела водна кокошка, голяма пъструшка, средна пъструшка и малка пъструшка. Гнездят също така и голям и малък воден бик, лятно бърже, зеленоглавата патица, сива патица, кафявоглава потапница, голям гмурец и други. През 2007 г. се формира изцяло нова колония от бели, сиви и ръждиви чапли, а през последните години по време на миграцията е забелязан и сивият жерав. Блатото се посещава и от пеликани. Най- многобройни са пойните птици, сред които и няколко вида шаварчета. В миналото тук са гнездели шилоопашатата патица, зимното бърне и сивият жерав. От грабливите птици често се срещат орелът змияр, белоопашатият и обикновен мишелов, търстиковият и ливадният блатар, бухалът, няколко вида соколи, сови и други. При миграцията от световно застрашените видове могат да се видят голяма бекасина, царски орел и белошипа ветрушка.
Бозайниците са застрашени видове - лешников сънливец, горски сънливец, оризищна мишка и видра. Влечугите са 10 вида - обикновена блатна костенурка, която е световно защитен вид, и жълтоухата водна змия. Земноводните са девет, от които седем вида жаби. Сред редките популации са тези на малкия тритон, балканския гребенест тритон и обикновената чесновница, която е рядък вид и блатото е най-високото й находище в страната. Жабата дървесница е световно застрашен вид. Рибите са представени от Сребристата каракуда. От паяците най- интересен е водният паяк - Argyroneta aquatica. От животните в блатото 188 вида са строго защитени, а в Червената книга на България са включени 43 вида - 30 застрашени, 11 редки и 2 изчезнали.
Орнитологично важно място (ОВМ) ,,Раяновци” включва Драгоманско блато, влажните ливади от град Драгоман до село Цръклевци, рида Чепън и карстовите възишения Три уши. От 11.02.2011 г. Чепън, Три уши, Драгоманско и Алдомировско блато влизат в обща зона - Карстов комплекс ,,Драгоманско блато”. Тя е 11- та влажна зона от международно значение в България, съгласно Рамсарската конвенция. Блатото, заедно с Чепън, е определено за представително местообитание от европейско значение за опазване на биологичното разнообразие (CORINE Biotopes). Включено е и в европейскатя сестумя ат защитени територии NATURA 2000.
,,Центърът за опазване на влажните зони”, разположен близо до блатото, е домакин на перодично организирани образователни и информационни срещи, посветени на значението и важността от опазването на местната флора и фауна, което води и да опазването на световна такава.
Марта Димитрова от Сдружение за дива природа ,,Балкани” споделя:
,,Нашето сдружение има дълга история в района на Драгоман като повече от 15 години се занимаваме с изследване на влажната зона и на Чепън. Събирането на информация започна след възстановяването на блатото от пресушаването, което претърпя. Колегите ми започват да го наблюдават и да правят мониторинг на видовете. Наблюдавани са общо 250 вида различни птици от общо 420 в България. В блатото е имало едно насекомоядно растение алдрованда, което е изчезнало и за да го възстановим колегите ми взеха екземпляри от Дунавската делта, тъй като е най-близкото находище. Водните лилии са възстановени и ги има на две места. Наред с тези защитни и чисто консервационни дейности се осъзнава и нуждата хората да видят това място. Изградени са мостчета, първите, от които през 2004 г., и кула за наблюдение на птици, за да бъде блатото достъпно за всички. Мостовете са подменяни 3 или 4 пъти и са напълно безплатни, защото средствата са набирлани от дарения. Резултатът, който искахме да постигнем, е налице - посещаемостта на блатото рязко се увеличи. Аз водя групи деца от София в Драгоман на екскурзии и те са много впечатлени, защото им е интересно да вървят сред тръстики и папури. Показваме им нагледно насекомоядните растения. От ботаническа гледна точка блатото е съкровище. Особено лятото, когато се разхождаш сред зеленина. Нас ни влече изследването най-вече, но от друга страна и образователната дейност, която развиваме.”
Ангел Лазаров, любител фотограф и жител на общината, казва:
,,Като фотограф-любител, а и като ценител на природата, всяко посещение на Драгоманско блато ме зарежда с много положителна енергия. И няма как да не е така, при положение, че когато човек се разхожда по дървените мостчета, сред папура на блатото, буквално се слива с природата. Блатото е уникално именно за такива хора като мен, обичащи природата и фотографията. То си има свой собствен живот, който е една съвкупност от развитието на всичките му обитатели, които са многобройни. За фотографите дървените мостчета, които изградиха доброволците от сдружение ,, Балкани” и заобикалящия ги папур, са една прекрасна перспектива за уникални снимки. Съседството на Чепън планина засилва цялостната гледка и въздействието. Многообразието от животински видове, също привлича фотографите.
Като характеристики Драгоманското блато е впечатляващо, о ткъдето и да се погледне – големина му, разнообразието от животински и растителни видове. Блатото е истински рай за много видове птици. Преди години, когато отново се съживи, след принудителното му пресушаване през 80-те и 90-те , при първите ми посещения, винаги се чудех какво животно издава интересното "бучене"! По-късно разбрах, че това "бучене" идва от Воден бик. Тогава пък се зачудих какъв пък е този воден бик!? Е, оказа се една интересна птица! Така, че блатото винаги може да те изненада с нещо. Също така блатото си има свой различен облик всеки сезон. От изсъхналия "златен" папур през есента, през замръзналите му води зимата, до новото пробуждане всяка пролет, когато всичко е зелено и изпълнено с много песни на птици.”
Драгоманското блато е мястото, което носи духа на величествената природа. То е нашето съкровище. Пазете го!
Материалът е изготвен от Александра Александрова, ученичка в 10 клас на СУ "Христо Ботев" град Драгоман, за ученическия проект на EspressoNews - "Работилница за репортери 2018 - Родова памет"
При изготвянето на материала са използвани източници: ,, Драгоман и Драгоманско. Музей на открито”, автор Ивайло Богомилов
Снимки - Ангел Лазаров
„Работилница за репортери 2018 – Родова памет“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на автошкола Василеви, 360 Creative Bulgaria, УНСС, Volontime, Rollplast, Samsonite.