На 16 октомври 1902 г., е родена голямата българска писателка, преводачка и общественичка Фани Попова-Мутафова. Тя е дъщеря на генерал Добри Попов и племенница на генерал Стефан Нерезов. Получава началното си образование в Италия, където баща и учи във военната академия в Торино. След завръщането им в София, учи и завършва полукласическия отдел на Първа девическа гимназия. Веднага след дипломирането си се омъжва за Чавдар Мутафов – известен български архитект и писател модернист.
Приета е да следва философия в Софийския университет, но заедно със съпруга си пътува в Германия, където учи пиано и слуша лекции по история на изкуството. Двамата се завръщат в България през 1925 г., като скоро след това става най-популярната и харесвана авторка на книги в страната.
Безспорно за връх в литературното и творчество се счита четирилогията „Асеневци“, която включва романите „Солунският чудотворец“, „Дъщерята на Калояна“, „Йоан Асен II“ и „Последният Асеневец“.
След комунистическия преврат през 1944 г. е арестувана и обявена за враг на народа заради великобългарски шовинизъм, антиболшевизъм и германофилия. Осъдена е от „народния съд“ на седем години затвор и глоба от 10 000 лв. за своите възгледи. След 11 месеца тъмничен затвор е освободена, заради тежкото физическо състояние, породено от хроничната и астма, а също и поради застъпничество в нейна защита.
През 1950-51 г., отново е „въдворена“ в трудово-възпитателен лагер край село Ножарево, защото е считана за „опасно за държавната сигурност лице“. През 60-те години, с новия „патриотичен курс“, на комунистическата партия е донякъде реабилитирана, принудена е да се покае „за грешките си“ и да нанесе корекции в романите си „Солунския чудотворец“ и „Йоан Асен II“, след което те са преиздадени.
Последната книга, която написва е „Петър Берон“, това става през 1972 г., като на 9 юли 1977 г., великата българска романистка си отива от този свят. За нея поетът Кирил Христов казва: „Най-високият връх, достигнат от българската жена, който напълно я изравнява с мъжа, този шеметен връх се казва Фани Попова-Мутафова. Нейните исторически романи я поставят на нивото на най-големите писатели в този жанр в световната литература“.
В „Дневници“ на писателя Йордан Вълчев, той твърди, че поради забраната да публикува свои произведения след 1944 г., тя предоставя на Антон Дончев своя ръкопис на роман, който той издава от свое име. Това е „Време разделно“.
