Паничище - моята планинска любов

2807 преглеждания

Пътепис на Виктория Йорданова, ученичка в СУ „Летец Христо Топракчиев“, гр. Божурище

Преди една година, през зимата на 2019 година, аз и моето семейство за първи път посетихме малкото курортно селище Паничище, намиращо се в Рила планина. Пътят до там криволичи през величествени иглолистни гори, зелени и ухаещи на свежест. Така пътуването с кола се превръща в едно зареждащо и преживяване. Курортът е кръстен на езерто „Паничище“, намиращо се там . То е еднствиното безотточно езеро в Рила и се отличава с това, че в него не се вливат реки. Затова водата там е на едно ниво през всички сезони. Поради формата си на паница през 1960 година езерото е дало името Паничище на цялата местност.

Паничище е изпълнено с красиви хижи и хотели, с прекрасни гледки и много добронамерени хора. Ние отседнахме в едно малко и много симпатично хотелче с чудесна обстановка и храна. До хотела се намираше една малка писта за скиори, но за жалост никой от моето семейство не може да кара ски, затова се пързаляхме с шейни. Докато се спусках с шейната се наслаждавах на неописуемата гледка на планините, беше наистина незабравима. Понеже още не бяха пуснали лифта се наложи след това да дърпам шейната нагоре по високия склон, което не беше чак толкова прекрасно. След като вечеряхме се насладихме на приятната си компания с чаша горещ шоколад в ръка.

На следващия ден, след като закусихме, решихме да се поразходим малко из гората, в която дърветата бяха обсипани със сняг и ние се чувствахме като в коледна приказка. Стъпвахме върху искрящо белия сняг и той скърцаше под краката ни, искаше ни се разходката да няма край...Обграждаха ни високи тъмнозелени борове, а над тях виждахме само прекрасно синьо небе с пътуващи бели облачета по него. Беше толкова прекрасно, не само въздуха, който вдишвахме и гледката, която виждахме, но и прятната компания, с която бях. 

Докато си вървяхме из гората изведнъж пред нас се откри една малка, вълшебна хижа, която беше толкова коледно украсена, че не можехме да сдържим усмивките си и докато се бяхме унесли в приказки и разходки заваля дъжд и се прибрахме в хотела целите мокри. Там ядохме коледни сладки, пихме горещ шоколад и играхме Monopoly. След няколко дни пързаляне с шейна, разходки в гората, много горещ шоколад и коледни сладки се прибрахме вкъщи.

Разбира се никой от нас не забрави това малко приказно място. Нямахме търпение да се завърнем там и след няколко седмици се опитахме да превземем водопада Скакавица, като разбира се началната ни точка беше Паничище. Хижа „Скакавица“ е първата хижа в България, изградена през 1922 година от туристи и членове на туристическото дружество на град Дупница. По случай 60 години от освещаването на хижата през 1982 година съвсем обикновен човек пише песен за нея. Беше началото на пролетта. Разхождахме се и изведнъж вдясно от нас видяхме огромна писта обсипана със сняг. Но вместо скиори, там се бяха разпръснали безброй минзухари! Пъстър килим с огромни размери! Пред тази гледка всички останахме безмълвни... Продължихме разходаката си през планината, пътят нагоре ставаше все по-труден и заледен. През зимата планината е само за подготвени планинари, каквито ние не бяхме. Затова не успяхме да достигнем нашата цел, но никой от нас не беше разочарован. Планината и свежия въздух ни зарежда със сили и настроение!

Е, явно не можехме да се насладим на красотите на това приказно място и на местата, към които води то. Затова същата година лятото отново се озовахме в Паничище. Бяхме решили да стигнем до Рилските езера. Това е най-посещаваната от туристи езерна група в България и е един от стоте национални туристически обекта. Няма какво да кажа за тях! Всеки от нас, дори и да не е ходил там е гледал снимки и има чувството, че познава това прекрасно място. Но озовавайки се там, всеки остава изключително изненадан. Тези гледки не могат да бъдат запечатани на снимки, не могат да бъдат описани с думи! Всяко езеро беше толкова красиво и различно от всяко следващо. Разбира се, бяхме отишли на разходка, затова се изкачихме пеша до тях, а не с лифт или джип. Беше малко изморително, но си заслужаваше всички усилия. След като се изкачихме и до седмото езеро и се насладихме на Рила планина, се наложи отново да слизаме, което беше доста забавно. Беше толкова стърмно и постоянно имах чувството, че ще забия носа си някъде в камъните, но за мое щастие това не се случи.

Както е казал Брук Хемптън „Животът е много по-малко гаден, когато му добавиш планински въздух, огън и малко тишина и спокойствие“, затова нямам търпение  до следващото ми ходене до Паничище. Това малко курортно селище и местата, към които води то, те карат да се пренесеш на друга планета и карат всеки един човек да се вдъхнови!

Материалът е изготвен от Виктория Йорданова, ученичка в СУ „Летец Христо Топракчиев“, гр. Божурище, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“

„Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:

RollplastAQ Magnit,  BHTCАвтошкола ВасилевиУНСС360 Creative BulgariaVolontimeМания Принт,  ПГ "Велизар Пеев"

Медийни партньори на конкурса са: 

NOVAБНТBulgaria ON AIRДарик радио, Радио FM+noviteroditeli.bgTeen Stationtopnovini.bg

Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“: Община Враца

Институционални партньори: Община ВрацаОбщина МонтанаОбщина ЧавдарОбщина Елин Пелин