Любомира Владимирова притежава собствена аптека на центъра на град Божурище. Тя е млада и успешна, съгласи се да даде интервю, защото освен всичко има и голямо сърце.
Аптеката има ли си по-специфично име?
Не, повечето аптеки имат, но понеже ние сме на центъра, и хората я наричат просто “аптеката на центъра”.
Кога и защо реши да отвориш аптека?
Знак от съдбата. Защото винаги съм искала да направя нещо, не заех какво точно, учех право и си мислех, че ще се занимавам с това, докато един познат не ми каза случайно, че неговия баща дава аптека под наем, и попита дали искам да я взема. И така реших, че ще се занимавам с нея, вече 9 години.
Трудно ли беше, цялостното оправяне на докоменти, за създаването й?
Изключително.
Твоята аптека свързана ли е с болница, или здравна каса?
Не, попринцип повечето аптеки се свързват с лекари, за да им изписват лекарства, но понеже аптеката до поликлиниката е свързана със здравна каса, ние решихме, че няма нужда. Самостоятелна е.
Защо не работиш със здравна каса?
Защото аптеката е малка, за здравна каса трябват две гишета, едното за изписани от лекар рецепти и другото за свободна практика. Трябват и двама фармацевти един за здравна каса и един за свободна. А днес фармацевтите се намират изключително трудно, далеч от София сме и пътя отнема много време.
Според теб доволни ли са клиентите?
Стараем се да останат доволни. Като разбира се изпълняваме и поръчки. Тоест ако не зареждаме съответният продукт, можем все пак да го поръчаме, и той е при нас на следващият ден.
Мислиш ли, че аптеката се развива добре, и за в бъдеще ще продължи да просперира?
Тук помещението е малко, но въпреки това се развива много добре, бих казала прекрасно. И да, хората винаги ще се нуждаят.
Мислила ли си, да я развиеш някак, да стане верига?
Правех, да. Но в аптеките проблем е персонала, защото има липса на хора и по-точно специалисти. А по принцип основен минус на всички аптеки е, че нямат достатъчно персонал. Направих друга аптека, но, за да поддържам едната, нямах добър управител – това ми беше грешката и нещата първоначално не се получиха… Аптеките изискват непрекъснато наблюдение и много работа, ако не се занимаваш ти самият, нещата не се получават.
Колко служители са нужни на една аптека, за да се развие?
Ами управител, фармацевт и двама продавачи. Като тук имаме и заместващ персонал.
Какви според теб, качества трябва да притежава един добър управител?
Ключовите умения на управителите са може би емоционална интелигентност, комуникативността, подхода към хората, умение да управляваш, гъвкавост, аналитичност и най- важното характер.
Какво те мотивира да поддържаш мястото?
Вече ти става нещо лично, започнал си от нулата, седял си по цели нощи, и си заприхождавал и правил всичко за нея, създал си я. Създаваш я с много труд, случвало ми се е да седя до 3-4 през нощта, за да заприхождавам, зареждам стока и в един момент си става нещо мое си.
Обичаш си я..
Някак си ти е на сърце и не можеш да се откажеш, и като се чувстваш добър съответно продължаваш. Тук съм си добра. Собствен бизнес е и ме прави щастлива.
Благодаря ти, за отделеното време!
И аз, благодаря.
Материалът е изготвен от Микаела Спасова, ученичка в 11 клас на СУ "Летец Христо Топракчиев", град Божурище, за ученическия проект на EspressoNews - "Работилница за репортери 2018 - Родова памет
„Работилница за репортери 2018 – Родова памет“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на автошкола Василеви, 360 Creative Bulgaria, УНСС.