Балканският институт за устойчиво развитие (БИУР) представи Бяла книга с примери за добри практики в сътрудничеството с бизнеса и общините по време на организираната от института конференция „Кръгова икономика и устойчиво развитие“, която се проведе на 5 юни в Дом на Европа.
Бялата книга се издава за първи път и представя нуждата от сътрудничество и диалог между компаниите, институциите, правителствените и неправителствените организации, академичните структури, изследователските и информационните центрове и други, работещи активно в сферата на: градската устойчивост; местното наследство; устойчивото производство; селското стопанство (гора, почва, биомаса); качеството на въздуха и въздействието му върху здравето и околната среда; енергията и възобновяемите източници и др. Фокус в съдържанието ѝ са добрите практики в България, Северна Македония и Сърбия.
„Започнахме с тези три страни - България, като лидер в региона, Сърбия и Северна Македония. Ще надградим бялата книга с платформа, в която ще представяме всички добри практики, за да можем да изпълняваме целите за устойчиво развитие на ООН“, поясни председателят на Балканския институт за устойчиво развитие Цветелина Цветанова.
В конференцията участие взеха Султанка Петрова, заместник-министър на труда и социалната политика в България, проф. Петранка Филева, заместник-председател на дружество за ООН в България, д-р Иван Нейков, председател на управителния съвет на БИТСП, дипломати от Мароко, Белгия, кметове на 5 македонски общини и академици от Франция, Македония и България.
Инициативата от Брюксел подкрепи и Ева Паунова Майдел, евродепутат от ГЕРБ/ЕНП, която приветства гостите с официално видео обръщение:
„Моето поколение може да бъде последното, което може да предотврати климатичните промени преди да е станало твърде късно. Големият европейски дебат за устойчиво развитие и опазване на околната среда вече тече с пълна сила. В края на март гласувахме забраната на еднократните пластмасови продукти от 2021 година. Но вече не е достатъчно само и единствено да рециклираме. За да не се превърнем в първото поколение, чиито деца живеят в по-лоши условия от родителите си, трябва да спрем да произвеждаме толкова много отпадъци. Да променим начина, по който произвеждаме и консумираме.“.
Ето и цялото видео обръщение на г-жа Майдел:
По време на конференцията бяха обсъдени темите за кръговата икономика, устойчивите партньорства на балканските страни и изпълнението на цел 17: „Възстановяване на глобалното партньорство за устойчиво развитие“, от целите на устойчивото развитие от Плана 2030 на ООН, както и бе подписан Меморандум за сътрудничество с общините от Република Северна Македония: Гази Баба, с кмет Борис Георгиевски, община Бутел, с кмет Велимир Смилевски, община Гьорче Петров, с кмет Александар Наумовски, община Велес, с кмет Аце Коцевски, община Щип, с кмет Благой Бочварски.
„Живеем в динамични времена, които изправят Европа и света пред много предизвикателства, свързани с новите технологии, с дигитализацията, с конкурентоспособността, които през следващите години ще преобразят нашия свят. Към момента сме постигнали един добър напредък, който е свързан с глобалните цели за екологично, социално и икономическо развитие, включително и по общата програма на ООН за устойчиво развитие до 2030-та година. Кръговата икономика предлага много възможности за развитие на Балканите, за техните граждани. Ще позволи модернизиране и трансформиране на икономиката от тези страни, което разбира се ще има и едно устойчиво развитие. Затова, ние всички, заедно, сме длъжни да направим тази промяна.“, заяви зам. - министър на труда и социалната политика Султанка Петрова.
Балкански институт за устойчиво развитие (БИУР) изгражда и поддържа мрежа от членове и партньорства с водещи европейски и световни институции, правителствени и неправителствени организации, академични структури, изследователски и информационни центрове, представители на бизнеса и други, работещи активно в сферата на устойчивото развитие. Мисията на БИУР е да подкрепя всички заинтересовани страни на Балканите в усилията им да интегрират принципите на устойчивото развитие и изпълнението на Плана 2030, така че да подобрят своите финансови, социални и екологични постижения.