Боряна Нешкова - моята учителка по музика. Часовете й винаги са ми били интересни и увлекателни. Успяваше да ни потопи в красотата на музиката и да ни покаже един по-различен свят. Освен учител, тя е и председател на народно читалище „Христо Ботев 1884“- Ботевград. Активен участник е в културния живот на града. Винаги ми е било интересно какво я е накарало да се занимава с музика. Това е причината да направя интервю с нея.
Г-жо Нешкова, бихте ли разказали малко повече за себе си?
Казвам се Боряна Нешкова, родена съм в Ботевград и имам щастието да съм отгледана в музикално семейство. И майка ми, и баща ми бяха диригенти. Баща ми дирижираше духовия оркестър в града, а майка ми бе учител в различни училища и в същото време водеше няколко хора. Учила съм в местната гимназия - ППМГ „Акад. проф. д-р Асен Златаров“. Винаги съм се интересувала от музика и още от малка знаех, че ще стана музикант.
Как се чувствате, когато изцяло потапяте в света на музиката?
За различните мои настроения слушам различна музика. Когато съм много, много тъжна, слушам Бах. Тогава даже мога да си поплача. А когато ми е леко на душата, слушам Моцарт, Чайковски, Брамс, всички славянски композитори. Препоръчвам на всички млади хора да слушат класическа музика. Ще открият много красота в нея.
Какво Ви привлече в хоровото пеене, за да се посветите на него?
Хоровото пеене е една от висшите форми на пеене, защото, когато пееш в един хор, ти трябва не само да слушаш себе си, а и останалите гласове, да се съобразяваш с тях. Получава се като една верига, в която, ако един липсва, тя се къса и магията свършва. Трябва всички да бъдат заедно, всички да пеят. Това е една голяма сила.
Предизвикателство ли бе да се заемете с това начинание?
Голямо предизвикателство, но в същото време и голямо удоволствие. Мога да кажа, че съм един много щастлив човек, защото правя това, което обичам. Работата е моето хоби. Малко хора могат да се похвалят с това, нали?
Какво изпитахте, когато стъпихте за първи път на сцена?
Моята първа сцена бе в детската градина. Тогава знаех много песни от своите родители. Спомням си, че правех забележки на учителите ми, защото не пеят правилно. Наричаха ме „Щурчето“. Тъй като знаех детските песнички, които се пееха, ме караха първо аз да ги запявам и после и останалите да се включат в пеенето. Може би тогава не осъзнавах това, защото човек, когато порасне, започва да се притеснява и да преживява по-зряло емоциите си. Сега винаги преди да стъпя на сцена поне няколко дни имам сценична треска.
Като жител на община Ботевград смятате ли, че има перспектива за развитие тук?
Силно се надявам! Но гледайки днешните млади хора как предпочитат столицата, по-големия град или чужбина, се страхувам за бъдещето. Вярвам обаче, че има такива, които ще останат верни на Ботевград и ще останат да творят в родния си град.
Отделя ли се достатъчно внимание на музиката и културния живот тук?
Тук вече мога да говоря от позицията на председател на читалището. От наша страна правим доста неща в посока на това хората да бъдат образовани, да посещават повече концерти и театрални представления. С нашите певчески състави, правим много хубави концерти. Публиката в града ни е музикална, театрална и реагира много добре на постановките, които идват. Театрите, които ни гостуват, харесват публиката в Ботевград.
Какви дейности развива читалището?
Читалището е институция, която трябва да образова и да води естествена културна дейност. Ще започна с нашите самодейни колективи. Самодейността е нещо, което е любителско, всеки е дошъл тук от любов към това, което му харесва - било то танц или песен. Имаме два оркестъра, мажоретни състави, два хора, група за стари градски песни, два танцови състава с отделни ръководители и школа по рисуване. Отделно се стремим да правим различни беседи и инициативи, в които да участват хората като зрители, с цел да ги образоваме. Сега например съм замислила с едно момче да направим една беседа за хигиената на храненето. Той е много интересен събеседник, много млад човек, от когото ще можете да научите много. Откакто станах председател на читалището, направихме една нова инициатива в града - „Отново в Ботевград“. Превърнах я в своя мисия. Правят се много интересни разговори и срещи с наши съграждани, които по една или друга причина са напуснали града. Те разказват какво ги връща обратно в него, какво ги кара да си спомнят за него. Досега гости са ни били световно известният маг Герасим Дишлиев-Геро - ученик на Марсел Марсо, спечелил е световен конкурс и е подписал да играе в „Цирк дьо солей“ във Франция, журналистът-кореспондент Цветана Кръстева, протоиерей Николай Нешков, актьорът Симеон Владов-все прочути по света имена на наши съграждани.
Ако имате възможност да промените само едно нещо в Ботевград, какво би било то?
Хората да бъдат по-добри, да не си завиждат един на друг, защото завистта е убийство, и да бъдат по-усмихнати.
Материалът е изготвен от Цветелина Данчева, ученичка в ППМГ „Акад. проф. д-р Асен Златаров” гр. Ботевград, за ученическия проект на EspressoNews - „Работилница за репортери 2019 - Пътят към дома“
„Работилница за репортери 2019 - Пътят към дома“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:
Rollplast, AQ Magnit, Автошкола Василеви, УНСС, 360 Creative Bulgaria, Volontime, Samsonite, BHTC
Медийни партньори на конкурса са:
NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, сп. Мениджър, noviteroditeli.bg, obekti.bg, Teen Station
Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2019 - Пътят към дома“: Община Враца