Враца - малък областен град, сгушен в Стара планина. Прочут най-вече с пещерата „Леденика”, Краси Радков и красивия проход Вратцата. Малко известно сред днешното поколение факт е, че градът е средище на шампиони и традиция в множество спортове, един от които е леката атлетика. Имена на уж обикновени хора, а всъщност герои, прославили се не само в национален, но и в световен мащаб, са почти забравени от днешните млади хора, за които историята на собствената им държава не представлява особен интерес.
Леката атлетика е основата на всички останали спортове и изобщо на олимпийското движение. Още в края на деветнадесети век в Атина се провеждат първите съвременни олимпийски игри, където на леката атлетика - „царицата на спортовете” е отредено централно място. България обаче е една от последните страни в Европа, която въвежда този спорт като официален, въпреки 1300-годишната му история. Преди 95 години (1923 г.) се учредява Българският олимпийски комитет, а година по късно е организирано и първото лекоатлетическо състезание. На 24 и 25 май 1924 г. на столичния хиподрум се провеждат двудневни „Атлетически олимпийски игри” за определяне на българските представители в Парижката олимпиада.
94 години - това е равносметката за държавата ни в големия спорт.
- Първи стъпки във Враца
Връщайки лентата назад, проследяваме първият изявил се в лекоатлетически дисциплини, макар и да е нямал нищо общо с този спорт. Годината е 1907, Никола Гладнишки след феноменални бягания на 100 и 200 метра се подготвя за опит в сектора за (забележете) тласкане на 16-килограмов камък от място. Гимнастикът се представя отлично и на скока на височина.
В периода от 1921-1944 г. леката атлетика си пробива път бавно, с мудни темпове и без особена популярност сред гражданите. Може би за това са спомогнали и лисата на условия. Архивите твърдят, че целенасочена подготовка на състезателите липсвала – всеки тренирал сам и както може. Участвали със собствени екипи, а често срещано явление било да се състезават боси, поради липсата на гуменки. И все пак врачанската школа, редом с ломската, била една от най-изтъкнатите в областта. Сред най-изтъкнатите тогава спортисти били Иван Коцев, Коста Пиронков, Йордан Вълчанов, Йордан Кръстев, Георги Коцев и Тодор Тончев.
На олимпиадата в Сеул през 1988 г. България е на 7-мо място в класирането по медали пред отбори като Франция, Китай и Великобритания.
- Подемът
Във Враца след 1944 г. с атлетика се занимават малък брой състезатели. Липсата на писти, уреди и пособия за масово спортуване са си казали думата. В първите години за писта служела някаква „елипса” на изоставен преди доста време строеж на колодрум, край старо футболно игрище. Две години по-късно обаче 120 млади спортисти във възраст между IVти и XIти са изпратени на първия по рода си спортен лагер в село Заножене (днес квартал на Вършец). Основните спортове, с които са се занимавали младите надежди, били лека атлетика, баскетбол, волейбол и основна гимнастика. Лекоатлетите били подготвяни от Марко Марков, а най-голям интерес предизвиквал овчарският скок и усвояването на техниката му. В следващите години изключително титулувана е щафетата 4 х 200 метра, която предизвиквала голям интерес в гражданите и се превърща в традиционна. Многократен победител в нея били лекоатлетите от Народната мъжка гимназия „Христо Ботев”. Същата тази гимназия през 1947 г. наема за учител, току що завършилия висшето си образование Георги Коцев - победител в един от шампионатите на страната на 100 метра гладко бягане и участник в българската щафета на Балканските игри в Тирана (Албания). Благодарение на него училището се превръща в център за развитието на леката атлетика в града. Въпреки оскъдните условия за тренировка, през 1948 г. врачани са победители в областното първенство над отбора на Лом, който тогава бил голяма сила в спорта. Следващата година на окръжното първенство в Михайловград (днес Монтана) изпъква едно момче, чието име в последствие ще се превърне в повод за гордост. Кирил Димитров побеждава в надпреварите на 100 и 400 метра, като единствен бяга с шпайкове. Подготовката на състезателите вече започва да се води целогодишно, а голяма част от окръжните рекорди принадлежат на врачани.
Славни години, в които врачани оставили трайни следи.
- Успехите на треньора Благой Марков
Благой Марков е роден на 25 март 1935 г. в тогавашния Фердинад - днес Монтана. Като ученик тренира при Петър Димитров /треньор и на световната рекордьорка Йорданка Благоева/. Шампион е на 400, 800 и 1500 метра от юношески състезания. По-късно е общоармейски шампион. Завършил е ВИФ, където треньор му е Кирил Димитров.
През 1959 г. за треньор е привлечен младият специалист Благой Марков. Непосредствено преди неговото идване се наблюдава известен застой на спорта в града. Въпреки недостатъчността на средствата и непригодеността на градския стадион „Христо Ботев” (построен през 1948 г.) за атлетика, успехите не закъсняват. На следващата година Ани Даскалова, тогава още момиче, става шампионка на страната в кроса на 600 метра при две години по-големите от нея девойки. Младият, но амбициозен треньор, не спира да развива качествата на своята състезателка. Резултатът е забележителен - тя се превръща в първата врачанка включена в националния отбор, като подобрява рекордите на 300 и 600 метра на страната. Усилената му работа не спира да дава резултати, а имена като Йордан Димитров, Христо Цветанов, Веселина Йорданова, Цанко Братов и др. са все негово дело.
"Смело мога да кажа, че Благо е основател на леката атлетика във Враца. Преди него има и други треньори в града ни, но той бе първият, който постигна сериозни и систематични успехи. Животът му премина в развитието на спорта, по-конкретно на атлетиката в града.” Альоша Велков, местен треньор
С всяка изминала година расте средният резултат в отделните дисциплини, бележат ръст окръжните рекорди, увеличава се броят на включените в националните формации местни атлети. Следва известен застой в периода 1972-1976 г., изключение са успехите на спринтьорката Искра Токова, многобоецът Красимир Хинов и балканския шампион на диск за юноши Гаврил Маринов.
- 400 метра и геройските бягания на врачани
От 1977 г., виелица от силни резултати обхваща цялата област, а Враца става национална сила, от която всички се страхуват.
Да започнем с най-малкия за времето си Ивайло Цеков. На международния турнир „Сердика” получава приз за подобрения собствен републикански рекорд на 400 метра. Печели титлата по време на тристранната среща Враца-Видин-Михайловград (1978 г.). Росица Стаменова и Павел Павлов безспорно са едни от най-великите не само врачани, но и българи за всички времена. Родена на 6 март 1955 г. в Старо село, обл.Силистра, Росица подобрява 18 пъти националния рекорд на България на 400 метра в зала и на открито. Връх за врачанската лека атлетика е участието ѝ заедно с Павел Павлов на олимпиадата в Москва през 1980г, където квартетът на щафетата 4 х 400м. в състав Росица Стаменова, Свободка Дамянова, Милена Андонова и Бонка Димова достигат до финал. 10 пъти балкански шампион, носителка и на много сребърни и бронзови отличия от Балканиади. В спортната си кариера има още два бронзови медала от Европейски първенства; два бронзови медала от Купа Европа. Завоюва и трето място на Световната купа през 1985 г. в гр. Канбера – Австралия за отбора на Европа.
„Тогава бях капитан на българския женски национален отбор 1984-89 г. – годините, през които бяха постигнати най-големите успехи на българската лека атлетика.”.
Националният рекорд, поставен през 1983 г., на 4 х 400 м. остава ненадминат и до днес. След участието ѝ на първия световен шампионат в Хелзинки (Финландия) дошъл редът и на признанието „Заслужил майстор на спорта”. През 2009 г. е обявена за почетен гражданин на град Враца.
Успехите обаче не се изчерпват само с нея. Катя Илиева и Юлияна Маринова са две от най-обещаващите състезателки тогава, последната днес се изявява и като треньорка с многократни успехи на национални и европейски първенства. Катя редом с Павел Павлов и Росица Стаменова участва на споменатото първо световно първенство в Хелзинки. Част е и от щафетата поставила националния рекорд през 1983 г. Юлия от своя страна е многократна балканска шампионка, с участия на европейско и световно първенство. През 1987 г. на световното първенство в Рим се класира на 8-мо място. Петкратна европейска клубна шампионка с отбора на „Левски”. Все още националните ѝ рекорди на 400 метра са непокътнати. Много още са имената на изявените състезатели от Враца в дисциплината, но едва ли ще ми стигне времето, за да ги проуча.
- Скоковете като традиция
Румен Павлов и Альоша Велков са едни от най-изявените треньори в тази област. Самият Румен е бил един от най-добрите за времето си във високия скок и десетобой, пък Альоша съчетавал скока на дължина, тройния скок и скока на височина. Като треньори обаче резултатите им са далеч по-големи. Безспорно най-големите успехи на г-н Павлов са свързани с имената на Коцо Костов и Десислава Александрова. Първият е многократен балкански шампион и през 1986 г. преодолява 216 см (изключителен резултат за онова време). Става първият майстор на спорта в скоковете. Александрова пък била една от малкото състезателки, която успявал успешно да съперничи на великата Стефка Костадинова. На турнир в Атина през 1994 г. поставя световен рекорд с девойки с невероятните 194 см. 17 години бяха нужни на атлетките, за да го подобрят. Имена като Калоян и Светлин Лидански също блестят в кариерата на вече 62-годишния треньор.
Незабравимата ера на Ивайло Младенов пък е дело на Альоша Велков. Роден на 9 октомври 1973 г. Ивайло се превръща в един от най-великите скачачи не само в България, но и в света. През 1992 г. печели 3то място на световното първенство за младежи в Сеул. Две години по-късно става европейски шампион в скока на дължина в Хелзинки с 8.09 м. През 1995 г. в Севилия поставя и националния рекорд 8.33 м., който е непобедим и до днес. Често срещано явление при него било да побеждава с последния си 6ти опит. Контузия обаче го изкарва от спорта на 26 години.
В безупречната треньорска карта обаче блести името и на 36-годишната Гита Додова. Започнала да се занимава с атлетика от 4ти клас, Гита е забелязана от Велков и през 1996 г. започват съвместната си работа. За нея най-ценен е първият и медал на троен скок (1997 г.). През 2001 г. се нарежда на 7мо място на европейското първенство за юноши и девойки. Изобщо тази година се превръща в знакова за нея, като има 17 поредни златни медала. Олимпийската 2008 г. се оказва и най-успешната за квартета Велков - Додова. В Пекин под българския флаг на сектора за троен скок излиза знаменитата врачанска скачачка. Всички са свели глави пред този огромен успех.
- Новото поколение
Георги Тодоров, Иван Петров, Пламен Петков, Михаил Велков, Димитър Пръвчански и още много деца на 90те години грейват на атлетическата сцена.
„Леката атлетика ми даде много, направи това, което съм в момента. В залата се научих да се държа като човек. Спортът ме научи на дисциплина, а тя е всичко.” Иван Петров
Още като дете „Вандо” се отличава от останалите - той е по-силен, по-бърз, по-висок. Това забелязва и треньорът Румен Павлов. През 2009 г. е и първото му отличие. Печели го на националния шампионат за момчета под 16 г. Под жаркото софийско слънце Иван надделява над всички в дисциплините 60 метра, скок дължина, 60 метра с препятствия, не го затруднява и последната дисциплина - 800 метра, където буквално всички му „дишат прахта”. Следват национални титли на 400 метра в зала и на открито, както и на 400 метра с препятствия, участия на балканиади и призове класирания. Трудности в личен план обаче изваждат таланта от спорта.
Не такава е съдбата на сина на европейския шампион Ивайло Младенов - Пламен Петков. През 2013 г. печели първия си медал и това е знак за големите успехи, които му предстоят. Започва да се занимава първо със скок на дължина, след което с троен скок, който се оказва и по-добрата му дисциплина. На следващата година става 3ти на балканския шампионат за юноши младша възраст, след което участва на олимпийските квалификации в Баку, Азербайджан. До сега в актива си има 16 национални титли, като последната е от зимата на 2018 г., където изненадващо пред, фаворитите в скока на дължина Даниел Анков и Румен Димитров, Пламен надделява убедително. Към днешна дата освен, че се подготвя за следващата си титла се занимава и с треньорска дейност в семейния клуб СК „Ивайло Младенов”.
- Младите надежди
Традициите и обичаите никога не се забравят. Така и врачанската традиция в леката атлетика не е забравена, а напротив жива е в лицето на 150-те деца трениращи в града. Плод е още и на неуморните усилия на треньорите Румен Павлов, Альоша Велков, Юлияна Борисова, Ивайло Младенов, пък и синът му Пламен Петков. Затова и успехите не са ни напуснали, а напротив бавно, но сигурно си изграждат път. Нещо се ще случи това лято на първенствата, нещо голямо, което ще ви „шашне”, ще ви припомни, коя е Враца и какви традиции има.
Ех, в този град, колко шампиони са се родили в него, а на колко още им предстои да се родят...
Материалът е изготвен от Ани Павлова, ученичка в 11 клас на ППМГ "Акад. Иван Ценов", град Враца, за ученическия проект на EspressoNews - "Работилница за репортери 2018 - Родова памет"
Използвани източници:
„Работилница за репортери 2018 – Родова памет“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на автошкола Василеви, 360 Creative Bulgaria, УНСС, Volontime, Rollplast, Samsonite.