Красотата на снега е изумителна. Забавно е гледаме падащите от небето снежинки, но какво знаем за тях?
Ето няколко интересни факта:
Снегът не е бял. Обикновено изглежда бял, защото видимата светлина е бяла. Замразените частици вода са полупрозрачни, но отражението на слънчевата светлина придава на снега бял вид.
Снегът може да изглежда розов или син. Цветът му зависи от дълбочината и слоевете му. Ако има много слоеве сняг, той филтрира светлината, така че се абсорбира повече червена светлина, отколкото синя светлина, което кара снега да изглежда син. Снегът може да изглежда розов във високите алпийските райони, заради водораслите, които растат там.
Снежинките винаги имат шест страни. Молекулите на водорода и кислорода, от които са направени снежинките, могат да се съберат само по начин, който води до шестоъгълен леден кристал.
Снежинката се състои от средно до 180 милиарда молекули вода. И въпреки общоприетото схващане, че две снежинки не могат да бъдат еднакви, през 1988 г. Нанси Найт, учен от Националния център за изследване на атмосферата в Колорадо, открива две еднакви снежинки, дошли от буря в Уисконсин.
Отнема около час на снежинката да стигне от небето до земята от небето. Ако тя събере преохладена вода при падане, то може да достигне до земята и по-бързо.
Ако смятате, че всичко изглежда по-тихо, след като прясно падналия сняг, не грешите. Снежинките поглъщат звукови вълни и всичко изглежда привидно по-тихо и приглушено. От друга страна, след като всичко замръзне, ледът работи като усилвател. Отразявайки звуковите вълни, той прави звука по-силен и по-ясен.
Шотландците имат повече изрази, отнасящи се до снега, отколкото ескимосите. Въпреки, че има 50 различни ескимоски думи, описващи различни видове сняг, според Историческия речник на шотландците, в Шотландия има 421 такива термина, включително „snaw“ (snow - сняг), „skelf“ (голяма снежинка) или „sneesl”(започва да вали или сняг).
Съществува и термин, описващ страха от сняг - хионофобията.
Близо до 80% от световните запаси от прясна вода идват от сняг и лед.
Според Гнигата на Гинес, най-големите снежинки, които са паднали по време на буря през януари 1887 г. във Форт Кьог, Монтана. Измерени са снежинки с ширина 38 сантиметра.
Когато снежинка падне във водата, тя излъчва високочестотен звук, който не се улавя от хората, но според учените, рибната популация на реките не го харесва особено.
Снегът затопля. Тъй като свежият, плътен сняг е около 90 до 95 процента задържан въздух, той е чудесен изолатор. Това е причината много животни да се заравят дълбоко в снега през зимата, за да хибернират.
С официалния брой от 7 681 участника, Саскатун (провинция Саскачеван, Канада), държи рекорда на най-голямата битка със снежни топки.
Битките със снежни топки не са забавление само за децата. По време на Гражданската война в Америка през 1863 г. два лагера на войници започнали приятелски бой със снежни топки, в който се включват близо 9 000 участника.
През 2007 г., в Северна Дакота (САЩ), 8 962 души едновременно са направили „снежни ангели“.
Първият човек, направил снимка на снежинка, е Уилсън Бентли - фермер от малкия град Йерихон във Върмонт, САЩ. Хрумнало му да прикачи фотографската камера към микроскопа и след многобройни експерименти и неуспешни опити най-сетне успял да направи първа си снимка на снежинка на 15 януари 1885 г. За целия си живот той направил над 5000 снимки на снежинки.
Минералът е „естествено срещащо се хомогенно твърдо вещество, неорганично образувано, с определен химичен състав и подредено атомно подреждане“ според Националния център за данни за сняг и лед. Замразената вода или ледът се среща естествено, така че снегът се категоризира като минерал.
Карането на ски е един от най-старите спортове като цяло и според сведения има норвежки произход. Изглежда, че първите ентусиасти скиори са се появили в скандинавската страна преди хиляди години и дори думата „ски“ идва от староскандинавската дума „skíð“, което означава парче дърво.
Норвегия обаче може и да не е родното място на тази дейност. Неотдавна изследователи открили близо до езерото Синдор в Русия примитивни дървени дъски (на около 8 хил. години), наподобяващи ски.
Въпреки че произходът на карането на ски не е толкова ясен, неговият близък роднина - ски скоковете, идват от Норвегия със сигурност. Спортът има и принос от норвежката армия, тъй като генерал-майор Олаф Рай, през 1808 г. изпълнява ски скок с дължина 9,5 метра, докато се „заблуждава с войските си“.
Първият сноуборд всъщност е наречен snurfer - сърф за използване на сняг. Популярната дъска е създадена през 1965 г., когато Шерман Попън от Мичиган, САЩ, обединява две ски заедно, за да направи по-стабилно устройство за дъщеря си.
Снимки: pixabay.com
Още интересни и забавни публикации, може да намерите ТУК.
