Годечкият притежател на ордена "Златен век"

2779 преглеждания

Годечкият притежател на ордена "Златен век"

Избрах да Ви запозная с годечанина Александър Вълчев, защото е допринесъл за развитието и културата на България, като основава Националния политехнически музей! За възнаграждение, той получава ордена "Златен век"! „Златен век" е почетен знак на Министерството на културата, който се присъжда за изключителен принос към българската култура и за развитие на културното сътрудничество.

Александър Вълчев Георгиев е български инженер, основател и дългогодишен директор на Националния политехнически музей. Роден е в град Годеч на 10 август 1941 година. Син е на Вълчо Георгиев, работил като полицай преди Деветосептемврийския преврат, а след това като каменоделец. Основава Националния политехнически музей и до 1979 година остава негов директор. До пенсионирането си през 2004 година Александър Вълчев събира над 34 години трудов стаж в системата на Министерство на културата. През октомври 2011 година Министъра на кулутурата Вежди Рашидов връчва на Вълчев ордена „Златен Век".

Александър Вълчев се жени през 1967 година за бъдещата заместник-директорка на Музикалното училище в София – Жанета Вълчева. Също така той има двама синове. По-големият роден през 1973 година е известен български журналист Кирил Вълчев, а по-малкият роден през 1976 година Павел Вълчев е социолог. Александър Вълчев има и четирима внука: Александър Вълчев-1998 година., Ана-Мария Вълчева-2004 година., Боян Вълчев-2006 година. и Калина Вълчева-2008 година.

На 9 април 2010 година на пенсионирания вече Александър Вълчев е открит рак на бъбърека. Спешно на 26 същия месец той е опериран в Александровска болница и се възстановява до лятото, но същевременно лекарите откриват разсейки в белия дроб и костите. След това състоянието му рязко се влошава. Александър Вълчев издъхва в 6.30 часа сутрината на 5 април 2012 година. Той е погребан на Централните софийски гробища при дейците допринесли за развитието на културата. 

Захари Миленков за историята на Радиомузеят в град София и Александър Вълчев: 

"Постоянната музейна експозиция за историята на радиоразпръскването в България се създаде през 1998 г. в сградата на ФЖМК на СУ „Св. Климент Охридски". Това беше дългогодишно желание на много радиоработници и мечта на немалко от тях,  но БНР все не успяваше да започне практическото реализиране на това обществено-необходимо дело. През различните години някои ръководители в Радиото са правели и практически стъпки – събирани са документи, някои апаратури, значително повече снимки, направи се и витрина с документи и материали за историята на Радиото, но нещата в сградата на Радиото нямат „визуално" бъдеще!

Естествено, значително завършени в организационен и практически план бяха и са грижите за съхранение на най-ценните за историята на Националното радио и за България звукозаписи в така наречения Златен фонд на Радиото. Като система Златният фонд на БНР (Радио София и районните радиостанции) получи своята професионална организация след 1982 година. По това време бях негов ръководител и естествено към мен се насочваха и предложенията за съхранение не само на звукозаписи, но и на някои документи, снимки и апаратури. Един от най-активните радетели за създаване на Музей за историята на Радиото е и моят приятел г-н Мирчо Сливенски – музикален редактор в Радиото и доброволен фотограф на живота в него. Но въпреки усилията ни, въпреки неколкократните докладни до Ръководството, Радиомузей не беше създаден.

Една от основните пречки за това е и вечната липса на помещения и в двете сгради на Радиото. А и достъп в сградите имат само работещите в него и инцидентно поканени сътрудници. Това също не стимулира усилията за създаване на Музей, достъпът до който ще бъде силно ограничен за обществеността.

Когато преминах на работа във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет, аз видях три главни благоприятни условия Музей на радиото в България да се изгради  именно в него:

1. Във Факултета се обучават бъдещите радиожурналисти, които имаха в учебната програма и предмета „История на радиото".

2. Тази дисциплина се преподаваше от историка на Радиото и един от радетелите за създаване на Музей за историята на радиото, Декан на факултета по това време,  проф. Веселин Димитров.

3. Дългогодишното ни професионално сътрудничество във връзка със Златния фонд на БНР и лично приятелство създаваше допълнително благоприятни условия за реализиране на това обществено необходимо дело – създаване на  Музей за историята на радиото в България тъкмо във ФЖМК.Направих своето предложение за разполагане на експонати за историята на радиото в учебните радиостудия и то срещна подкрепата на Факултетното ръководство. На наша страна беше и разбирането на ръководството на Националния политехнически музей в лицето на неговия директор Александър Вълчев, което прерастна в приятелство. Скоро Договорът за съвместното изграждане на Постояната музейна експозиция за историята на радиоразпръскването и звукозаписа в Бьлгария  във ФЖМК беше факт!“

Материалът е изготвен от Анна Пейчева, ученичка в 10 клас на СУ „Проф. д-р Асен Златаров“, град Годеч, за ученическия проект на EspressoNews - "Работилница за репортери 2018 - Родова памет"

„Работилница за репортери 2018 – Родова памет“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на автошкола Василеви360 Creative BulgariaУНСС.