Напоследък електронните учебници са все по-популярни в нашата страна. Според Министерството на образованието и науката (МОН) това е една смела крачка към развитието на образованието в България. Дали обаче наистина е така? Използват ли се електронни учебници? Какви рискове крият, какво мислят учителите, учениците и родителите по този въпрос?
Първите електронни учебници в България според Уикипедия са създадени през 2011 г. Имат същото съдържание като книжните учебници в PDF формат, но към тях се прибавят допълнителни материали като аудиозаписи, видеоклипове, анимация и интерактивни тестове, връзки към подходящи сайтове в интернет. Предоставяни са на учителите, записани на дискове като помощни материали за преподаването. Може би някои от тях са ги използвали. Сега е по-разично. Всеки ученик може лесно да използва електронни варианти на учебницие си на компютър, таблет или смартфон. За всички от първи до седми клас те са безплатни и може да се открият с линк на сайта на МОН. Направени са в PDF формат, за да не може да бъдат редактирани или обработвани. За по-големите ученици няма такива, но може да си вземат от издателствата, като цената е по-малка от тази на хартиените учебници.
В нашето училище използваме електронни учебници само по някои предмети, защото повечето учители преподават по традиционния начин. Това, което ми направи впечатление е, че може да видим откъси от най-различни научни и документални филми, клипове и анимации, които правят ученето по-интересно и по-забавно. Има и много упражнения, с които всеки ученик може лесно да затвърди знанията си и да се подготви по-добре. Това е голямо предимство за електронните учебници.
В началото на всяка учебна година телевизии и вестници започват да обсъждат колко тежки са раниците, с които ходим на училище. Обръща се повече внимание на по-малките, а нашите раници са още по-тежки. Проведох един експеримент. Сложих всички учебници, тетрадки и помагала за понеделник в раницата си, след което премерих колко тежи. Резултатът е 7,8 кг. Наистина тежи много. Това се превръща в ужасно ежедневие за всички ученици на моята възраст. Може би е добре да имам електронни учебници и да нося само таблет.
Разбира се,тази идея си има и своите минуси. Някои от родителите и учителите са твърдо против използването на електронните учебници и предпочитат стандартния начин на обучение. Родителите смятат,че това не е добре за децата им, защото много от тях непрекъснато са в интернет пространството и социалните мрежи. Ако децата им започнат да учат по електронни учебници, времето, прекарано във виртуалното пространстно от децата им, ще се увеличи значително. Това зса рискове за зрението, за костно-мускулната им система, за здравето като цяло. Напоследък се говори и за пристрастяване към електронните устройства.
Според Диян Саматов – директор на 119 училище в столицата и бивш заместник-министър на образованието, има сериозен проблем с по-дългото престояване на децата пред компютрите и телефоните, но родителите и учителите трябва да ги контролират и да ги спират. Това споделя той в интервю за Нова телевизия.
За учителите използването на електронни учебници също не е най-практично. Трябва да носят лаптопи, да има интернет, да познават програмите и приложенията, които са необходими. Обикновено няма време за тези неща. А има и такива, които просто предпочитат да не променят своя начин на работа. Книгите и учебниците се смятат за нещо много важно в развитието на човека и образованието му. Да ги заменим не е лесно.
Въпреки появата на електронните учебници това не означава, че книгите ще изчезнат. Те ще останат за хората, които ги предпочитат. Но развитието на технологиите дава нови възможности и е добре да можем да си възползваме от тях.
Освен електронни учебници има и електронен дневник, който улесни работата на учителите. Родителите ще имат пълното право да влизат в него и да научават всичко,свързано с децата им. В програмите на МОН до 2020 г. се предвижда да се създадат и виртуални класни стаи, лаборатории, национална система за онлайн изпити и външно оценяване. Ще трябва да съчетаем традициите и новостите и да продължим напред.
Материалът е изготвен от Елина Спасова, ученичка в СУ „Васил Кънчов”, гр. Враца, за ученическия конкурс на EspressoNews - "Работилница за репортери 2019 - Пътят към дома".
„Работилница за репортери 2019 - Пътят към дома“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:
Rollplast, AQ Magnit, Автошкола Василеви, УНСС, 360 Creative Bulgaria, Volontime, Samsonite, BHTC
Медийни партньори на конкурса са:
NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, сп. Мениджър, noviteroditeli.bg, obekti.bg, Teen Station
Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2019 - Пътят към дома“: Община Враца