За да върви един бизнес напред, той непрекъснато трябва да се развива

3388 преглеждания

Хари Ацинов, бивш директор на завода - за историята и сегашното състояние на фабриката

Завод „Магнит“ е едно от най-важните предприятия в град Годеч, защото през дългата си история той дава шанс за препитаниена голяма част от годечките семейства и подпомага културното развитие на града.

За историята и сегашното състояние на фабриката, разказва бившият директор – Хари Ацинов.

Разкажете за себе си. Каква длъжност заемате?

Казвам се Хари Ацинов и съм зам. изпълнителен директор на AQ  „Магнит“ АД. Работя в завода от 1984 г. Дойдох като степендиант – тогава имаше възможност финансово да се подкрепят студенти със задължението да се върнат на работа тук, което беше добра практика и сега ние също се опитваме да привличаме местни хора по същия принцип.

Как започва историята на завод „Магнит“?

В началото на шейсетте, по решение на тогавашните управленски структури на окръжно ниво, се решава в този град да се създаде такова предприятие, което да се занимава с производството на сухи трансформатори. Изпратени са хора, които да се обучават в София и месец, два след това, започват производство в сгради, които са имали други функции. Популярно ги наричат „Бикарника“ – постройки несъществуващи днес. В тях бил настанен градският бик, използван за разплод, във връзка със развиващото се тогава животновъдство. Той бива изселен и на негово място се поставят машините, на които да се работи по производството на трансформатори. Малко по-късно, през 1967/68 г., започва строежа на нови сгради – административна част и производствен корпус, в които се осъществява процеса на работа и до днес.

През какви етапи е минало предприятието от създаването си до днес?

Има два основни етапа – до 1989/91 г. и след това. До 89-та, заводът е процедирал като държавно предприятие, защото такова, така да го кажем, беше общественото устройство, промишлеността и всички останали заводи бяха държавна собственост. След настъпилите политически промени, през края на комунизма, Народното събрание взе решение от 93-та да стартира, по един или друг начин приватизация, а това означава раздържавяване или по-ясно – тези предприятия и различни структури, които са били държавни, отиват в частни ръце, нещо, с което общо взето преминаваме от държавната планова икономика към частно предприемачество и т.н. В резултат на това решение, завод „Магнит“ се включва в списъка на така наречената масова приватизация, което не беше добър начин за приватизиране на каквото и да било.

Но така или иначе, ние имахме щастието да се заинтересоват от нас външни инвеститори, в конкретния случай шведска групировка, с която започнахме съвместна  работа през 1995 г. След завършването на масовата приватизация, акциите на дружеството се оказаха в ръцете на фондове, от които шведите ги купиха и стана собственик на нашето предприятие, което стана част от тази групировка наречена AQ Group.С това може да се каже, че така започна втория етап в развитието на фирмата, защото ние се превърнахме в част не само в европейската електротехническа индустрия, но и в световната. Групировката има около 30 завода по целия свят, като в България те са три и се разраства непрекъснато. Този факт ни дава възможност да имаме постоянна работа и причини за непрекъснато развитие, защото да бъдеш част от тази индустрия означава да се развиваш непрекъснато и да не стоиш на едно място. Днес  фабриката продължава да работи в същата сфера, както и в миналото, но с много по-големи изисквания и бих казал, че в момента тя се намира в един много по-голям етап от развитието си.

Какво се произвежда в завода през годините?

Едно и също нещо с различни конструкции, така наречените сухи трансформатори. Това е електрическо устройство използващо принципи от физиката и по-точно -  електромагнитните явления. Те тратсформират електрическата енергия, като принципа е един и същ, различават се само по конструкция, големина, мощност и др.

Какви са разликите от времето преди и след 89-та година?

Разликата е в обществено-икономическите условия в първия случай и сега. По време на плановата икономика, всичко беше разпределено – знаеше се какво ще се произвежда сладващия месец, следващата година. Животът тогава диктуваше други правила – всеки да има работа, да бъде осигурен. Нямаше я тази конкуренция между отделните предприятия. Една затворена икономика в рамките на социалистическите страни, без да се чувства натиска на конкуренцията. Това обаче не предоставя развитие. В смисъл, да се търсят нови технологии, начини да се произвежда по ефективно. Производството тогава беше много по-енергоемко, например преди завода се отопляваше годишно с 800 тона мазут и 200 тона нафта – огромни количества течни горива на много ниски цени идващи от СССР. От парната централа се издигаше гъст дим, който замърсяваше околната среда и въпреки всичко, хората вътре зъзнеха. Помещенията с огромни прозорци с едно стъкло, не можеха да се затоплят. Когато духаше вятър, завесата се мърдаше. Тоест, постигаше се малък ефект с големи разходи.

Как се справи завода след смяната на управлението?

След разпадането на Съветския съюз, имахме огромна планина от трансформатори, произвеждани в рамките на година по инерция, които СССР не изкупи, защото спря да има нужда от тях и така ги предадохме за вторични суровини. От едни сравнително добри условия, хората се оказаха едва ли не на улицата. Ние редуцирахме персонала до 200 човека, работеше се до обяд. Те нямаха пари, изнемогваха. Много напуснаха, а други, включително и аз, започнахме да гледаме прасета, телета, за да се изхранваме.

След като започна партньорството ни с шведската компания, хората гледаха подозрително на това, защото всички живеехме в едни обществено-икономически условия, като растение в оранжерия и изведнъж тази оранжерия се маха над главата ти, не те защитава – вали дъжд, слънце пече и ти се чувстваш некомфортно, ставаш подозрителен към всичко, от части не знаеш какво ти предстои. Мен лично са ме викали да давам обяснения в полицията какво става в тази фирма, как така, от къде на къде, тези шведи идват тук и не от друго, а от това отчаяние, от тази подозрителност, от тази несигурност какво ги чака занапред. Това беше един много труден период за страната, за града, за всички нас тук в завода.

Как точно стана купуването на завода от шведите?

Заводът беше изкупен от приватизационните фондове, които за мене не бяха реални инвеститори. Много малко са случаите на успех на предприятия, които са собственост на някакви фондове. И тъй, като аз точно тогава станах директор на компанията, познавам много добре тези процеси. Шведите не се отказаха от нас, защото знаеха, че тук има хора, които знаят как се правят трансформатори, което е в основата на тяхната система – най-голямата ценност, са хората с техните умения и знания. Те заложиха на нас, ние на тях, повярвахме си и така тръгнахме заедно. Шведите изкупиха акциите на фирмата, като се превърнаха в едноличен собственик на завода и започнаха да го развиват във всяко едно отношение, но най-много инвестиции правят в хората и в обучението на специалистите.

Кои са управителите на завода от началото на историята му до ден днешен?

Заводът е създаден с директор Димитър Нотев. Неговият син е наш колега и продължава да работи тук. Той беше начело на завода до 87/8 г. и на негово място дойде друг инженер – Владимир Кръстев, който беше производствен директор до 91-ва година, когато в следствие на политическите промени той беше освободен и на негово място назначиха Тодор Бенев, който беше директор в продължение на една или две години. Бенев беше добър човек, интелигентен, културен, но му трябваше време да опознае спецификите на работата – нещо, което не му бе предоставено, защото в следствие на нови политически промени върнаха Владимир Кръстев на позицията. В последствие той стана кмет на общината и през 1995 г. мястото на директор беше предложено на мен, така че аз изпълнявах тази функция около 17 години – от 1995 до края на 2012 година, период, през който заводът, от едно изтормозено социалистическо предприятие, достигна доста високи нива. След като прецених, че съм се задържал достатъчно дълго като директор, групировката назначи нов колега – Красимир Чолаков, който беше тук до края на 2015 г., когато заедно със семейството си, заминаха да живеят и работят в Германия. Тази позиция, разбира се, трябваше да се запълни и вече от две години имаме друг, още по-млад  колега, казва се Иван Стратиев. Той е наш директор в момента – много способен човек, завършил магистратура в Шефилд, където е работел по теми, които са много актуални при нас, свързани с развитието на персонала и т.н. В момента дори чета дипломната му работа, защото въпреки, че съм бил директор и имам голям опит, никога не е късно човек да научи нещо ново и да се развива и може би това е мотото на всички нас тук.

Имахте ли трудности докато бяхте директор?

Винаги има трудности и те общо взето са от всякакъв характер, но най-важните, говоря за дейността ми като директор и като цяло във фабриката, са свързани с обществено-икономическите условия, в които съществуваме всички ние и една производствена структура. Особено важен за нас мениджърите и хората на бизнеса е т.нар. бизнес климат – условията, които държавата създава, за да съществува едно производство и бизнес, а в България той не е такъв какъвто трябва да бъде. Ако говорим за трудности, те са били свързани с това, че работейки, трябва да вдигаме нивото на фабриката, да инвестираме и ремонтираме. Чисто физическа издръжливост трябваше да се проявява. Но тези трудности, не са били само мои, те са били трудности на целия състав на завода. Всеки на своето място е изпитвал затруднения, преодолявал ги е, но това обаче води до една сплотеност и всички, които тогава и сега работят тук имат сантимент към фабриката, защото ние сме я изграждали.

Какви са условията на труд в завода и разполагате ли с достатъчно модернизирано обурудване?

Има държавни регламенти, които задават какви условия на труд трябва да има – какви да са летните и зимните температури в помещенията, нивата на вредности като шум, химикали, миризми и др. Всички тези параметри се контролират от държавни институции и всички те са в необходимите граници. По отношение на оборудването, ние все още имаме машини, които се използват от средата на 80-те години, но голяма част от тях са обновени с нови. В момента се инсталира фолиево-бобинажна машина, която е произведена в Индия и струва 90 000 долара.

Достатъчно ли са квалифицираните работници? Предлагате ли обучение за хора незапознати с такъв тип работа?

Оборудването, с което ние работим, изисква работа с образовани и квалифицирани хора, а за съжаление ние такива хора отвън не можем да вземем, затова влагаме много средства да ги обучаваме тук. Най-голямата инвестиция, която се прави е тази в хората.

Стимулирате ли работниците по някакъв начин?

Да, имаме създадена система за оценка на работника от неговото постъпване и според развитието му заплатата се променя. Имаме и бонусна система под различни форми. Това се прави.

Мислите ли, че предприятието е важна част от икономиката на Годеч както преди, така и сега?

Да, определено е така.

Освен осигуряването на място за свободна работна ръка, заводът участва ли по някакъв друг начин в развитието на града?

Ние подкрепяме читалищната дейност, подкрепяме спорта в града, подсигуряваме транспорта на футболните отбори, когато отиват да играят, помагаме със средства на училището, изградихме детска площадка. Ние сме отворени по всякакъв начин да помагаме на града. Но можеби най-ценното нещо, е това, че даваме сигурност, работа и възможност за развитие на голяма част от семействата, живеещи тук.

Кои са вашите купувачи?

Това са лидерите в областта на електротехническата индустрия, световни компании като ABB, MITSUBISHI ELECTRIC, ALLSTOM, BOMBARDIER, които се занимават с производство на машини от джетове до изтребители.

Обикновено фабриките се свързват със замърсяване. Предприели ли сте някакви мерки за намаляването му?

Ние не сме замърсител на околната среда. Сертифицирани сме по така наречения стандарт ISO 14 000. По силата на този стандарт, отпадъците, които генерираме, се усвояват и се взимат от специялни фирми, които са оторизирани да прибират такива отпадъци. Ние сме екологично чисто предприятие.

Като човек с опит, какви насоки бихте дали на навлизащите в сферата на бизнеса?

Да се занимаваш с бизнес, е нещо много отговорно и човек трябва да бъде наясно какво означава това и да бъде готов да върши бизнес. В началото на 90-те години имаше едно характерно и за Годеч увлечение, всеки да отвори гараж и да прави някакъв бизнес – фурна, правене на лимонада... За съжаление това не е бизнес и много от тези гаражчета фалираха. В мнаго от нашите среди витае едно леко иронично понятие – бизнес, ама по български. За да бъдеш бизнесмен, ти трябва да си отговорен пред своя безнес, пред твоите работници, пред общината, пред  държавата, трябва да играеш по правилата – да си плащаш данъците, да си честен спрямо хората, с които правиш бизнеса и трябва да се развиваш, да не стоиш на едно място. Това означава да имаш успешен бизнес.

Мaтериалът е изготвен от Габриел Георгиев, ученик в 9 клас на СУ "Проф. д-р Асен Златаров", град Годеч, за ученическия проект на EspressoNews - "Работилница за репортери 2018 - Родова памет".

„Работилница за репортери 2018 – Родова памет“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на автошкола Василеви360 Creative BulgariaУНССVolontimeRollplastSamsonite.