На 6 май 2017г. е 161-та годишнина от раждането на бащата на психоанализата – Зигмунд Фройд. Той е австрийски невролог и психолог, основател на най-популярното течение в психологията - психоанализата.
Зигмунд Фройд е роден през 1856 г. във Фрайберг, Моравия (днес в Чехия) в еврейско семейство. Фройд е на четири години, когато семейството му се премества във Виена, където Фройд живее и работи до емиграцията си във Великобритания през 1938 г. През 1881 г. получава дипломата си по медицина от университета във Виена, а през 1885 г. печели стипендия, за да замине да учи в Париж при прочутия Жан Мартен Шарко в Салпетриер. Шарко, със своята диагноза на истерията и използването на хипнозата, открива пред Фройд пътя към сериозното приемане на умствените заболявания. След завръщането си във Виена през 1886 г, Фройд става практикуващ лекар. През 1933 г, по времето на националсоциалистите в Германия, са изгорени някои от творбите му. Когато през 1938 г. немските войски навлизат в Австрия и след като Гестапо разпитва дъщеря му, той емигрира в Лондон. Заболял още през 1922 г. от рак на небцето, Зигмунд Фройд умира след тежко боледуване и многобройни операции от желана свръх-доза морфин в Лондон през 1939 г.
В основата на учението на Фройд стои възгледът, че човешкото поведение произтича от антагонизъм между различните части на личността. Той разделя човешката психика на три части (инстанции) - То, Аз и Свръх Аз. Графично моделът може да бъде представен като вертикал, в чиято най-долна част се намира То - биологичните импулси на организма, които не могат да бъдат контролирани от индивида, например либидото. В най-горната част на вертикалната се намира Свръх Аз-ът (аналог на съвестта), който се влияе от родители, приятели, общество, църква, партии и т.н. и също не подлежи на контрол от страна на индивида. По този начин Аз-ът заема място по средата на вертикалата, като поема натиск отдолу (То) и отгоре (Свръх Аз). Аз-ът е единствената контролна инстанция на психиката, той е критичният разум. Според Фройд 90% от решенията на човек са несъзнателно мотивирани и едва 10% са "видими".
Психологичните и социологически възгледи на Фройд оказват влияние върху психологията, психиатрията, социологията, литературата и изобразителното изкуство през първата половина на XX век.
Запознайте се със следните мисли на Зигмунд Фройд, които ще Ви разкажат много за Вас самите.
1. Живеем в много странно време и с удивление отбелязваме, че прогресът върви ръка за ръка с варварството.
2. Никога не сме толкова беззащитни както тогава, когато обичаме, и никога толкова безнадеждно нещастни, както когато изгубим любовта.
3. Голяма част от това, което е реално вътре в нас – не се осъзнава, а това, което се осъзнава, е нереално.
4. Всеки нормален човек на практика е нормален само отчасти.
5. Колкото по-безупречен е човек външно, толкова повече демони има вътре в него.
6. Ние не се избираме случайно един друг. Ние срещаме само тези, които вече съществуват в нашето подсъзнание.
7. За нещастие, потиснатите емоции не умират. Те са заставени да замълчат. Но вътрешно продължават да влияят на човек.
8. Задачата човекът да е щастлив не е влизала в плана за сътворението на света.
9. Ние идваме на света сами и сами го напускаме.
10. Ти не преставаш да търсиш сили и увереност навън, а трябва да търсиш в себе си. Защото те винаги са били там.
11. Любовта и работата – това са крайъгълните камъни на нашата човечност.
12. Повечето хора в действителност не искат свобода, защото тя предполага отговорност, а хората се страхуват от нея.
13. Този, който обича много жени – познава жените; този, който обича една – познава любовта.
14. Завистта е разрушителна.
15. Сънищата са царският път в безсъзнанието.
16. Всеки човек има желания, които не споделя с другите, и желания, които дори не признава пред себе си.
17. Първият човек, който е изругал, вместо да хвърли камък, е бащата на цивилизацията.
18. За сексуално отклонение може да се счита само пълното отсъствие на секс, всичко останало е въпрос на вкус.
19. Първият признак на глупостта е пълното отсъствие на срам.
20. Нищо в живота не излиза толкова скъпо, както болестта и глупостта.
21. Никога една параноя не е напълно безпочвена.
22. Въпреки моите 30-годишни изследвания на женската душа, не бях способен да отговоря на въпроса, на който никой още не е отговорил: "Какво иска една жена?"
23. Сексът започва тогава, когато жената хване мъжа за ръката.
24. У заетия човек рядко ходят на гости безделници, както над врящото гърне мухи не летят.
25. Когато ме критикуват, мога да се защитя, но пред похвалите съм безсилен.
26. На човек е присъщо да надценява и да иска това, което не може да достигне.
27. Единственият човек, с когото трябва да се сравнявате – това сте вие в миналото. И единственият, от когото трябва да сте по-добри – това сте вие сега.
28. Човек никога не се отказва от нищо, просто заменя едно удоволствие с други.
29. Преди да диагностицирате у себе си депресия и ниска самооценка, първо се уверете, че не сте заобиколени от идиоти.
30. Всичко, което правите в леглото е прекрасно и абсолютно правилно – важното е само да се харесва и на двамата.
Вяра Стефанова