Историята - повод за национална гордост и поука за бъдещите поколения

Есе на Хари Диков, ученик в Американски колеж в София

Историята е изпълнена с велики победи и културни подеми, които ни карат да се гордеем с предците си, но и с неправилни решения, които са довели до поражения и страдание. Точно поради тази причина ние се обръщаме към нея с надеждата да намерим решение на това как да се справим в трудни моменти от нашето съвремие и с нови за нас предизвикателства. В нейните паметници, свитъци и книги се крият отговорите на много въпроси, които си задаваме ежедневно и са актуални и днес.

В историята на нашата родина има много на брой ярки примери на велики българи, които са променили статуквото и са допринесли за по-добър живот не само на своите събратя, но и на бъдещите поколения. Когато всеки от нас чуе или прочете достигналите до нас цитати на Васил Левски: „Аз съм посветил себе си на отечеството, да му служа до смърт и да работя по народната воля.“ и „Ако спечеля - печели цял народ, ако загубя - губя само мене си.“, в ума му се появяват асоциации за саможертва, борбен дух, дела вместо думи, отдаденост в името на каузата и народа, и край на петвековните страдания за нашите предци. Васил Иванов Кунчев е национален герой, който ни кара да се гордеем, че сме част от този народ и пример за всеотдайност, който трябва да следваме ежедневно, да продължаваме и разпространяваме и днес.

Тук трябва да бъдат споменати и признати и усилията на всички участници в борбата за Освобождение от турско робство, тъй като без тях ние вероятно нямаше да можем да посочваме държавата България на световната карта, както и да честваме националния си празник всяка година.

Връщаме се по-назад в българската история и откриваме управлението на цар Симеон Велики и Златният век на родната култура. Това е време, в което страната ни се доказва като главна сила не само на Балканите, но и в цяла Европа. Писатели като Черноризец Храбър, Климент Охридски и Константин Преславски са допринесли за образоваността на много техни събратя и са утвърдили българския език. Мъдрото и дипломатично управление на царя служи за пример на наследниците му и това води до още успехи за държавата ни.

За жалост, не всичко има позитивен край и това важи и за събитията от родната ни история. Първият и най-точен пример за това е разделението на държавата в области, което е довело и до падането ни под турска власт. Девизът на България „Съединението прави силата“, който гордо стои на сградата на Народното събрание, бива забравен и се взима спонтанно решение, което струва много скъпо в последствие. Това събитие е доказателство защо тези обединяващи думи са подбрани като най-подходящи за сплотяване на нацията и мото на родината ни.

Друг неуспех от миналото е този в битката при село Ключ през 1014 година. Тя е една от най-сериозните загуби в историята ни и води до разпадането на Първата българска държава, но това не е единственото значително за нея. В нея биват ослепени 15 000 български войници, като на всеки сто души е оставен по един с едно око, който да служи като водач на другите. Василий, който е бил владетел на Византия по това време, неслучайно бива наречен „Българоубиец“. Тази битка оформя разбирането на модерното общество за насилие и жестокост.

Важни събития в миналото на нашето мило отечество биват увековечени в художествени творби и народни песни, които отдават почит на всички наши сънародници, спомогнали за териториалното, културно и духовно развитие на България. Съвременният ни живот е силно повлиян от заветите на историята и желанието ни да се подобряваме и да не допускаме и повтаряме грешките на предците си.