Малко хора са способни да бъдат пазители на духа и създатели на бъдеще. Щастлива съм, че имам честта да познавам една такава достойна, борбена и всеотдайна жена - Мая Владимирова Алексиева - учител на годината за учебната 2017-2018 в СУ „Летец Христо Топракчиев“, град Божурище.
Извървяла пътя на познанието и запазила вярата си в младото поколение, г-жа Алексиева продължава да работи за неговото бъдеще и просвета. Тя умее с лекота да печели сърцата на децата, доверието и симпатиите им, и нещо повече - да бъде модел за подражание и вдъхновение.
Макар да е преподавател по математика - този „най-ужасяващ и сложен“ предмет за всеки ученик, тя умее така да поднесе учебния материал, че уроците да се превърнат от трудни за усвояване в лесни и разбираеми. Противно на общоприетото разбиране, че учителите по математика са „сурови и скучни сухари“, тя не престава да демонстрира завидно чувство за хумор. Доказателство за нейната дарба да достига до учениците и да събужда жаждата им за знания, е че не съществува неин ученик, който, макар и пораснал, да не си спомня за нея с усмивка. А и с тъга в очите, че вече е завършил и не може да се върне в синята класна стая, да седне на дългите банки и да запише в тетрадката си поредната тригонометрична формула, съпроводена от духовитите шеги на госпожа Алексиева. Какво не би дал да чуе само още веднъж подканващото й „припкай на дъската“! Колко щастлив би бил да я види, грабнала показалката като рицар своето вярно оръжие! А когато дойде 24 май, той запъхтян и с букет в ръка, да побърза към нея - любимата учителка.
„А защо е любима?“ ще се зачудите. Ще ви разкажа.
Г-жа Алексиева е сред най-строгите, стриктни и взискателни учители, внушаващи респект и уважение. След като предаде поредния урок, винаги се уверява, че е разбран, или поне чут от всички. Изпитва според установените критерии, проверява светкавично и оценява тестовете на целия клас... „Бърза съм, защото обичам да ви пиша двойки!“, ще заяви през смях самата тя. (Ако това беше истина, едва ли щеше да ни е толкова любима!).
Всъщност, оценките в училище не са най-важните. Далеч по-важни са житейските уроци, които можем да вземем от нашите учители. И ето я пред мен - застанала скромно встрани, възрастна, дребна на ръст, поддържана и елегантна дама, облечена в изискан, костюм. С къса кестенява коса и светлокафяви очи, около които се забелязват бръчки от веселие и с усмивка на устата, придружена от две чаровни трапчинки. Виждам как е просълзена от радост и умиление пред гледката на малките дечица, играещи народни танци, и я чувам да възкликва „Толкова ми е драго на сърцето, че няма накъде повече!“.
В свободното си време я намирам да полива цветята си в училищния кабинет. Хобито й да сади и отглежда растения наистина е дало отражение на обстановката в кабинета. Заедно с този по биология, това са двете най-зелени кътчета в цялото училище. Увлечена в грижите за цветята, тя ми разказва колко пъстър и красив е домът й в Банкя, целият накичен с разнородни саксии. Споделя ми и че обича да ходи на театър и да чете книги, но за второто не й се отдава възможност през учебната година, тъй като е заета с подготовката на уроци и проверката на класни и контролни.
В това се състои, може би, и най-големият й недостатък - че не си оставя нито миг за почивка, а е изцяло отдадена на работата си. Народните танци също са сред развлеченията, които й доставят голямо удоволствие. Разказва ми и за множеството си пътувания - до Италия, Франция, Германия, Русия, Босна и Херцеговина, Турция и Гърция, където е видяла много забележителности и научила безбройни интересни факти и истории. Въпреки вълнуващите спомени си в чужбина обаче остава запленена и прехласната от красотата и природата на България.
Разговорът ни отвежда към близките й и тя с усмивка разказва за двете си деца и обичното си внуче. Разбирам, че е израснала в семейството на майка фармацевт и баща ветеринарен лекар, които са възпитали у нея любовта към образованието. Научила се да смята преди да тръгне на училище и още оттогава влизала в ролята на учителка на съседските дечица. Чувствайки се отговорна за тяхното обучение, тя всяка сутрин ги строявала и записвала в една тетрадка, пригодена за дневник, отсъствията и оценките им. По това време се зародило и желанието й да стане учител.
Затова веднага след завършването на немската езикова гимназия в Монтана, се записва в институт за учители 5-8 клас със специалност математика, физика и трудово. След това завършва математика в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Изкарва още две години следдипломна квалификация за учител по информационни технологии и информатика, с което придобива втори клас квалификация. Сред личните си постижения, с които много се гордее, са двата математически сборника, които е написала заедно с покойния вече господин Александър Кючуков. А по-късно има и няколко статии в списание „Математика“, с които взима първи клас квалификация.
И след всичкото това непрестанно учене, от 1984 г. до днес работи в СУ „Летец Христо Топракчиев“ като учител по математика и информационни технологии. Щастлива е, че е осъществила най-голямата си мечта и че работи това, което най-много обича.
Това е госпожа Алексиева – доста щура, малко строга, посветила цял живот на призванието си – да учи децата на България. Мога само да й бъда благодарна, че като мой преподавател, тя не само ме научи да се боря със задачите по математика - но извади на показ уменията и борбеността в характера ми, че стана мой вдъхновител да избера учителската професия като самата нея. А аз съм само един от нейните ученици. Сами можете да си представите на колко много младежи, през 35-годишната си кариера, е посочила правилния път как да се развиват.
Затова цяло Божурище се гордее със своята госпожа Алексиева – заслужено удостоена със званието „учител на годината“, но много повече от това за всички.
Материалът е изготвен от Габриела Янкова, ученичка в СУ „Летец Христо Топракчиев“, гр. Божурище за ученическия конкурс на EspressoNews "Работилница за репортери 2019 - Пътят към дома"
„Работилница за репортери 2019 - Пътят към дома“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:
Rollplast, AQ Magnit, Автошкола Василеви, УНСС, 360 Creative Bulgaria, Volontime
Медийни партньори на конкурса са:
NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, сп. Мениджър, noviteroditeli.bg, obekti.bg, Teen Station
Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2019 - Пътят към дома“: Община Враца