На 18 януари се празнува международният ден на снежния човек. Датата е избрана, защото единицата символизира метлата, а осмицата – тялото на снежния човек.
Сведенията за създаването на първия снежен човек остават твърде неясни и непълни. Въпреки това Боб Екстайн, автор на книгата „Историята на снежния човек“, споменава за наличието на подобни снежни скулптури още от средновековието.
Той се позовава на различни изображения, намерени в европейски музеи, галерии и библиотеки. Най-ранните сведения за наличието на снежен човек, които Екстайн успява да намери, са в библиотеката Koninklijkе в холандския град Хага в творбата „Часослов“, която датира от 1380 г.
Най-простият снежен човек се състои от 3 части, които представляват 3 големи снежни топки – най-голямата служи за основа, след това се слага втората по големина и служи за торс и накрая най-малката за глава.
Понякога за ръце служат клони, но човекът може да бъде и без ръце. Снежният човек „държи“ лопата или метла. За очи най-често се ползват въглени, носът е желателно да е от морков, а за уста могат да се ползват малки камъчета. На главата му има шапка, а около врата – шал.
Снежният човек е един от най-познатите символи на зимата, а направата му е повод за радост на малки и големи.
