На 20 ноември 1889 г. Маршфийлд, щата Мисури е роден Едуин Хъбъл, един от най-значимите астрономи на 20 век. Хъбъл променя основно разбиранията на човечеството за Вселената, като потвърждава съществуването и на други галактики, а не само на нашия Млечен път. Основните му трудове са посветени на изучаването на галактиките. През 1922 г. той предлага наблюдаемите мъглявини да се разделят на извънгалактически (галактики) и галактически (газови и прахови). През 1925 г. Хъбъл предлага т. нар. камертонна диаграма, която представлява графична класификация на типовете галактики.
През 1929 г. формулира Закона на Хъбъл, за емпирично установена пропорционална връзка между скоростта на отдалечаване на галактиките и разстоянието им до нас. Той доказва, че червено отместване в спектрите на наблюдаемите галактики е Доплеров ефект и прави извода, че всички галактики се отдалечават. Той определя и стойността на коефициента на тази връзка – константата на Хъбъл.
Това откритие се превръща в основа на теорията за разширяващата се Вселена. Това разбиране се счита за факт и той е ключов в теорията за големия взрив. През 1924 – 1926 г. на фотографиите на някои най-близки галактики той открива звезди, от които те са съставени, с което доказва, че те представляват звездни системи, подобни на нашата галактика.
Хъбъл провежда изследвания в обсерваторията Маунт Уилсън, както и в обсерваторията Паломар до своята смърт на 28 септември 1953 година – той умира от инсулт в Сан Марино, Калифорния, на 63-годишна възраст.
В чест на Хъбъл е наречен астероид № 2069, открит през 1955 г. (2069 Hubble), а също знаменитият космически телескоп „Хъбъл“, изведен на орбита през 1990 г. Телескопът в продължение на десетилетия, с няколко ремонта и добавки на апаратура, заснема далечни галактики и предоставя на учените важни данни за изчисления.
