На 6 ноември 1814 г., в белгийското градче Динан е роден Адолф Сакс – музикант и изобретател на музикални инструменти. Неговия баща Шарл-Жозеф Сакс е също майстор на музикални инструменти, като още от малък Адолф работи с него.
Изучава флейта и кларинет в Кралското училище в Брюксел, след което продължава да работи и експериментира с нови видове инструменти. Интересите му в това отношение са основно към духовите инструменти и към евентуалния преход между дървени духови и медни духови в класическите оркестри.
През 1834 г. патентова първото си важно изобретение, като подобрява бас кларинета. От 1941 г. живее в Париж, като през същата година създава и инструмента, с който остава най-популярен в света – саксофона. Той продължава да работи в тази сфера и през следващите години създава цяла серия инструменти – саксхорни, които представя през 1844 г.
Саксофонът е патентован през 1846 г. и става неизменна част от военните, а по-късно и от класическите и джаз оркестри, като прави нужния преход между дървените и медните духови инструменти. Независимо от това, че се изработва от мед и никел, спада в класа на дървените духови инструменти. Има осем разновидности саксофон: сопранино, сопрано, алт, тенор, баритон, бас, контрабас, субконтрабас. Най-често се използват алто и тенор саксофон.
През 1867 Адолф Сакс получава преподавателско място в Парижката консерватория. Той продължава да прави нови инструменти до края на живота си.
