На 20 август 917 г. се води една от най-големите битки в средновековната българска и европейска история. Край река Ахелой се изправят една срещу друга българската армия, водена лично от цар Симеон и ромейската войска, предвождана от Лъв Фока магистър на схолите – главнокомандващ на сухопътната армия на Източната римска империя.
По данни на летописци, на бойното поле застават общо над 120 000 войници, като ромейската армия има малко числено предимство и разполага с 62 000 души, а българската със 60 000. Независимо от реалния брой на включените в битката, тя по същество представлява едно огромно по мащаб сражение между двете държави, които са в своя апогей на военна мощ.
Битката започва с успешен удар на ромеите в центъра на българската армия, който започва да отстъпва организирано. Това провокира Лъв Фока, да разпореди настъпление на дясното си крило, с цел окончателно разбиване на българите, като за да постигне по-бърз и категоричен резултат вкарва в боя там и резервите. Лявото крило на българската армия също започва да отстъпва и положението на бойното поле за българите става критично.
Тогава, Симеон вкарва в боя скрития зад хълмовете резерв и лично повежда лявото крило на своята армия в атака срещу дясното на противника. Вдъхновени от царя си, центъра и дясното крило на българската армия също започва контранастъпление.
Под натиска на българската атака, лявото крило на ромейската армия се разпада и войниците започват да бягат към морето или назад към река Ахелой, за да се спасят. Това предизвиква вълна на паника в цялата армия и води до пълното поражение на ромейските сили, като голяма част от тях са посечени от преследващите ги българи, а други се давят в морето и реката в опита си да избягат.
Лъв Фока, заедно с около 2000 войници успява да пробие на север и да се спаси зад крепостните стени на днешния Несебър, но повечето от стратезите и командирите на военните подразделения нямат този късмет. Веднага след това ромейския стратег се изтегля с кораби към Константинопол, където реорганизира отстъпващите ромейски сили и се опитва да спре настъплението на Симеон в нова битка при селцето Катасирти. Той отново е разгромен от българските сили, с което българския цар става практически хегемон на Балканите, а армията му спира пред Константинопол.
