На 17 януари 1371 г. в столицата на царство България умира цар Йоан Александър. Той е последният велик български владетел, като управлението му с право се нарича „Втори златен век на българската култура“. Поема властта над българската държава през 1331 г., след извършен преврат над сръбското протеже на българския престол – цар Йоан Стефан.
Неговото управление от 40 години е второто по дължина в българската история, след това на цар Петър I. В първия период, той успява да обедини разпокъсаната и раздирана от конфликти и сепаратизъм българска държава, да победи ромеите в битката при Русокастро и да възстанови позициите и териториите на страната в Тракия и Родопите.
Чрез бракове и дипломация, успява да обезпечи мира с набиращата сила Сърбия и да разположи членове на своето семейство в Константинопол, Сърбия, днешна Македония и Албания и др. Това е и отличителна черта на неговото управление, за което някои историци го обвиняват, че стимулира разделянето и отслабването на българските земи.
Опитва се да спре османското нашествие, като в рамките на битките срещу новата сила на Балканите, загиват двама от синовете му – престолонаследника Михаил Асен и третият му син от брака с Теодора Бесараб – Йоан Асен. Без да има достатъчно информация за характера и изхода на битките е видно, че от втората битка през 1855 г., когато загива Йоан Асен, до смъртта на Йоан Александър, атаки на османците срещу българското царство няма и то в пълна степен продължава да се развива, като самостоятелна и значима сила на Балканите.
Втората част на управлението на Йоан Александър не е толкова блестяща – освен че губи двама от синовете си в битки с османците, през 1365 г. набиращото сили унгарско кралство завладява Видин и пленява неговия управител цар Йоан Страцимир. През следващата година, граф Амадей Савойски напада българското Черноморие и завладява редица крепости в Южна България.
Йоан Александър се справя с проблема с унгарците, като организира коалиция с влашкия воевода Владислав I Влайку и добруджанския деспот Добротица. През 1369 г. Видин и областта му са върнати на България, Йоан Страцимир и семейството му също са освободени от унгарците и царския син възстановява властта си като владетел на Видинското царство.
Походът на Амадей Савойски също е спрян, като българите нанасят поражение на Зеления граф в опита му да завземе Варна и да нахлуе по суша в България. При оттеглянето си, Амадей предоставя завладените от него крепости по Южното Черноморие на Византия и се оттегля от Балканите. Ромейският владетел Йоан V Палеолог е освободен и се връща в Константинопол, а крепостите Варна, Емона и Козяк са предадени от Йоан Александър към владението на Добротица в знак на благодарност за неговата помощ.
В областта на културата и изкуството, Йоан Александър върши изключително много, като насърчава и обдарява църкви и манастири и стимулира създаването на огромна по размер и качество книжнина, за която можем да съдим по оцелялото Лондонско Четириевангелие, Манасиева хроника и др. Столицата Търново отправя своите претенции да бъде „Третият Рим“.
Самият владетел заради християнската си ревност и подкрепа на църквата и победите на бойното поле е наричан „Нов Александър и Константин“. Големият разлом, който идва след смъртта му през 1371 г. е породен от семейната драма, при която той изоставя първата си жена Теодора Бесараб и се жени за еврейката Сара, която при покръстването също приема името Теодора.
След смъртта на престолонаследника Михаил Асен, той определя за такъв първородния син от втория си брак – Йоан Шишман, като лишава от това право по-големият син от първия си брак Йоан Страцимир. Той компенсира втория, като му дава владението на Видинското царство, но конфликта между двамата полубратя остава и продължава да е активен след смъртта на техния баща. Това изостря отношенията между големите български поземлени владетели, като засилва сепаратизма и тяхната самостоятелност от централната власт.
Наред с това, разгрома на прилепския крал Вълкашин и брат му деспот Углеша в битката при Черномен през 1371 г., променя изцяло баланса на Балканите в полза на османските нашественици и разделените български държавици бързо стават васали на османците, а в последствие, една по една са завладени и векове наред остават част от новата Османска империя.
