Малко е село Чавдар, най-малката община в България е, но хората му са будни и трудолюбиви. Заобиколено е от зеленината на засетите със зърнени култури площи и никъде не се вижда необработена, пустееща земя.
Разговаряме с ентусиазираните чавдарчани, които милеят за земята, създали са кооперации, обединили са площите и се радват на успехите на труда си.
Стоян Раков е ръководител на база, като отговаря за цялата земеделска дейност на фирма „Метал Комплект 97“ ООД. Базата, която управлява, се занимава с обработка на земеделски земи, които се простират на 8500 декара. Културите, които отглеждат са ечемик, пшеница, царевица и слънчоглед. Също така ремонтират машини и поддържат голям технически парк, благодарение на който извършват всички необходими технически процедури. От друга страна, притежават овощни градини - една ябълкова и една сливова. Това е хоби за тях и продукцията отива изцяло за семейството и приятелите им.
Иван Нешков заедно със своя брат Йордан Нешков притежават овцеферма, създадена по европейски стандарти през 2012 г., в която отглеждат 600 млечни овце, порода „Аваси“. Произвеждат главно месни и млечни продукти за продан.
Цветан Илков и неговият баща Дойно Илков обработват 140 декара земя, върху която отглеждат картофи и царевица. Засаждат два сорта картофи като „Сурая“ е най-търсеният от тях.
Това, което ги обединява, е привързаността към родния край, земята и животните, от което приносът им за развитие на нашето село е огромен. Това е едно интервю с непознатите за хората извън района земеделски производители, които не мислят само за себе си , а създават блага и за другите.
От колко години се занимавате със земеделие?
Семейство Илкови: Занимаваме се със земеделие вече от 25 години.
Иван Нешков: Родът ни се занимава с овцевъдство повече от 50-60 години, но фермата, която притежаваме е от осем години.
Стоян Раков: Занимаваме се от 23 години със земеделие. Започнахме в началото с малко земя като идеята беше създадена в помощ на населеното ни място. Първите машини, които взехме бяха с цел да помогнат на хората при обработката на земята. Впоследствие хората разбраха, че това е един трудоемък процес и предпочетоха да дадат земята си на нас да я обработваме, а те започнаха работа в предприятия, в които месечното им възнаграждение не зависи от природния фактор.
Как решихте, че това е вашето призвание?
Семейство Илкови: Това е традиция в семейството ни. То винаги се е занимавало със земеделие и ние поддържаме тази традиция жива. Цялото семейство взе заедно решението да обработва няколко декара земя, които с годините започнаха да се увеличават.
Иван Нешков: Занаята се предава в рода ни. Идеята се зароди от баща ми. Той имаше желание да създаде по-голяма стадо. Ние го подкрепихме. Започнахме да отглеждаме 200 овце, а към момента вече са 600.
Стоян Раков: Идеята беше, както казах, да помагаме на хората. Лека-полека това обаче се превърна в начин на живот за нас.
Какви дейности извършвате по време на един работен ден?
Семейство Илкови: В годината ние нямаме почивен ден. Земята започва да се обработва още с прибирането на реколтата през есента, а пролетта рано се подготвя за засаждане. В нашето семейство един работен ден продължава 14-15 часа. Сутрин отиваме на полето през март и април, за да засадим семената на картофите. След засаждането започва окопаване, третиране с различни препарати за защита от вредители, напояване, което трае поне 11 часа и много други дейности.
Иван Нешков: Животновъдството е труден отрасъл. Работният ден продължава от 12 до 15 часа. Във фермата са назначени шест човека, които се грижат за животните.
Стоян Раков: Нашата работа е свързана с доста кадри и поради тази причина сутрин първото ни мероприятие е една оперативка, на която правим разбор на всичко, което сме извършили предишния ден. След това влизаме в ход на следващите събития и започваме усилената работа. Според сезона това се изразява в различни дейности. През пролетта започваме с подготвителни обработки, подхранвания, пръскания. По-късно отиваме към сеитби, прибиране на реколтата, докато есента вземе превес. Когато сме направили обработките за следващата година, си позволяваме и почивка в рамките на 1 месец.
Трудно ли намирате работна ръка?
Семейство Илкови: Работна ръка с всяка година се намира по-трудно, защото младите хора не искат да работят. Те не желаят да ходят на полето. Това отчуждаване на младия човек от полето не е хубаво, но то се чувства навсякъде в днешно време.
Иван Нешков: Намира се трудно. Нашите работници обаче са дългогодишни и добре осигурени.
Стоян Раков: С работната ръка положението става все по-трудно, тъй като в нашия регион се дават доста добри заплати поради добива на метали, който взима превес. Ние за съжаление не вадим злато, вадим зърно за хляб, и от там нашите заплати не могат да бъдат толкова високи. Но въпреки всичко се стараем да бъдем конкурентноспособни. Налага се кадрите да ги обучаваме сами или ги изпращаме на допълнителни обучения, които се заплащат от фирмата. Но когато кадрите са готови, е много трудно да ги задържим, тъй като те поемат своя път към големите предприятия.
Какви трудности срещате при вашата работа?
Семейство Илкови: Най-големи трудности срещаме при изкупуване на реколтата, защото в България всичко е прекупвачество. Продукцията преминава през ръцете на различни купувачи и така за земеделските производители не остава почти нищо. Трябва да се помисли за промяна в тази насока.
Иван Нешков: Затрудненията, които срещаме, са единствено при подготовка на документацията, която се изисква от нас. Процесът е дълъг и изисква особено внимание и прецизност.
Стоян Раков: Най-голямата трудност се оказва борбата с природата и влошаващите се метеорологични условия. С всеки ден тя става все по-агресивна към нас. Напоследък ставаме свидетели на едно огромно засушаване. От два месеца например не сме виждали и капка дъжд. Това прави положението много тежко за нас. Този фактор е най-труден за игнориране и не можем да се справим с него. Никой не се е справил в борбата с природата и ние надали ще успеем. Но с въвеждането на новите технологии се опитваме да се приспособим към тази среда.
Какво се случва с продукцията, която произвеждате?
Семейство Илкови: Продукцията, която създаваме е за продан. Мислим, че е хубаво големите вериги да започнат да изкупуват реколтата и от малките земеделски производители. Така те ще подкрепят малкият бизнес, а българинът ще се наслаждава на качествени хранителни продукти.
Иван Нешков: Произвеждаме мляко и сирене за продан.
Стоян Раков: През последните години най-голям пазарен дял взима Гърция. Нямаме директен достъп до тези пазари. Те са завладени от големи дистрибутори и прекупвачи. Ние минаваме през тях и това намалява стойността на продукцията. По тази начин продаваме нещата на по-ниска стойност и това ни спъва по някакъв начин. Основният пазар на царевици и пшеница в момента е в нашата съседка, много малка част остава в България. Слънчогледите остават предимно в България за производство на слънчогледово олио.
Мислите ли, че държавата подпомага достатъчно финансово земеделските производители?
Семейство Илкови: Не. По-голямата част от финансирането, около 85% с точност, се използва за нуждите на големите земеделски производители, които обработват над 50 000 декара земя. Ние, малките такива, оставаме на второ място с почти никакво подпомагане от държавата. Хубаво е да се помисли над този проблем и да се разреши с времето.
Иван Нешков: Не, смятам, че отпуска достатъчно финансиране. Субсидиите стигат за храна на животните и ветеринарно-медицинска помощ. Останалото покриваме със собствени средства.
Стоян Раков: Смятам, че субсидирането трябва да намалее, за да се регламентира процеса на работа на земите. Злоупотребява се масово с тези средства. Аз съм за това да се махне напълно субсидирането, а не просто хората да чакат даром от някого някакви пари. Нека на пазара останем само хората, които мислим за земята и земеделските култури, а не само за финансирането, което идва от някъде.
Смятате ли, че повече хора трябва да се занимават със земеделие? Защо?
Семейство Илкови: Мислим, че повече хора трябва да се занимават със земеделие, защото, ако броят им започне да намалява, вносът от чужбина ще се увеличи и така българските земеделски производители, които останат, малко по малко ще загубят препитанието си.
Иван Нешков: Да. Преди години имаше около 10 000 овце в региона, а сега са само 3000. Хората трябва да се занимават с животновъдство, защото българската храна е най-качествената.
Стоян Раков: Чисто природно трябва да се занимават, но за съжаление, това е един много трудоемък процес. От една страна, имаме вечната борба с природата, а от друга ненормираният работен ден. Земеделските култури не търпят отлагане. Или днес си свършваш работата, или утре си на тотална загуба. Това е дълга и изморителна работа, хората бягат от нея.
Какво обмисляте да промените в бъдеще? Подготвяте ли проекти? Какви са те?
Семейство Илкови: В бъдеще може би ще разширим производството. С всяка година се радваме на все по-богата реколта. Обмисляме да закупим нова техника. Няма как да се откъснем от полето, това е сигурно.
Иван Нешков: Обмисляме да създадем мандра. Идеята се роди още през 2015 година. Фонд „Земеделие“ пусна проект за мини мандри. Кандидатствахме, но не получихме обратна връзка. Скоро обаче получихме писмо относно същия въпрос. За момента финансираме този проект със собствени средства, но подпомагане от държавата винаги би било добре дошло. Ако всичко се развие по план, през април следващата година мандрата ни ще отвори врати.
Стоян Раков: Не знам. Все по-сложно става да се развиваме напред. Ние сме малък регион. Масивите ни са начупени на тежки терени, релефът е доста сложен. Техниката ни е съвременна, но скалите, които се намират в почвата, водят до много ремонти и разходи. Стремим се да вървим към иновативното земеделие. В България обаче няма обучени кадри за поддръжка и ремонтиране на тези нови машини и се оказва , че със закупуването на нови иновативни „екстри“ към машините, затрудняваме положението си още повече.
Какъв пример смятате, че давате на обществото?
Семейство Илкови: Показваме, че с много труд всичко може да се постигне. Идват хора и се радват на посевите и на продукцията, купуват от нея. Хората, които работят за нас, идват с желание на работа. Правим хората щастливи с труда, който полагаме.
Иван Нешков: Мисля, че хората трябва да кажат, а не ние.
Стоян Раков: Смятам, че давам стар пример, че борбата на хората със земята е първият начин човек да се развие като индивид. Еволюцията на човечеството се случва благодарение на обработката на земя. Винаги съм давал пример на околните с неимоверната си работа и сега, когато аз съм ръководният кадър, съм с работните си дрехи, най-мръсен от всички. Никога не съм седнал на стола да нареждам на някого какво да прави. Аз съм винаги сред работния си екип и по този начин смятам, че мотивирам хората около мен.
Работата Ви доставя ли ви удоволствие?
Семейство Илкови: Доставя ни удоволствие, разбира се.
Иван Нешков: Разбира се , ако не ни доставя удоволствие, то няма нужда тя да се работи.
Стоян Раков: Бях избягал през ученическите си години от родното си място, но ме върна любовта към машините. От там тръгнаха нещата. Дойде и любовта към земята. Толкова съм се привързал към работата си, че тя е много голям процент от живота ми.
Как смятате, че допринасяте за развитието на село Чавдар?
Семейство Илкови: Обработваме земята. Не я оставяме да пустее. Отглеждаме продукция, от която се получават качествени хранителни продукти, с които се изхранва населението. Помагаме с каквото можем.
Иван Нешков: Нашето семейство допринасяме за развитието на селото ни с, каквото можем дори и да е малко. Ние сме за това Чавдар да се облагородява и да бъде едно добро място за живеене.
Стоян Раков: Стараем се кадрите, които подбираме да са от населеното ни място. Много рядко наемаме хора извън него. Ние искаме хората, които нямат шанс да работят на друго място, да имат възможност да работят при нас. Базите ни също са в село Чавдар. Данъците и таксите, които плащаме, също са голямо перо. Данъкът за смет на нашето предприятие е 10% от данъкът за цялото населено място. Много хора злоупотребяват при покупката на земя и я записват на най-ниската данъчна основа. Ние винаги регистрираме всичко, както трябва, по този начин таксите към общината също са по-високи. Опитваме се да поддържаме и обичаите на селото като за доста от обичаите правим благотворителни спонсорства, за да могат те да се запазят и читалището да ги възпроизвежда. По този начин искаме да запазим традициите, за да не забравят хората своите корени. Аз, от друга страна, винаги съм помагал на всички от населеното място, когато и да се е налагало, по всяко време на денонощието.
Благодаря на всички Вас за откровеността, също така за отделеното време, и Ви желая здраве и сили да продължавате да бъдете извора на благата в най-добре уреденото село в България.
Въпреки всичките споделени трудности, тези хора работят за развитието и облагородяването на родният ни край. Те желаят да бъдат част от промяната и да помагат с не малкото, което правят за хората с труда и любовта към земята и животните.
 Рада Рашева - жената с огромно сърце |
Материалът е изготвен от Патрисия Николова, ученичка във Втора английска езикова гимназия „Томас Джеферсън“, гр. София, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“
Снимки: Пламен Николов; Facebook
„Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:
Rollplast, AQ Magnit, BHTC, Автошкола Василеви, УНСС, 360 Creative Bulgaria, Volontime, Мания Принт, ПГ "Велизар Пеев"
Медийни партньори на конкурса са:
NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, Дарик радио, Радио FM+, noviteroditeli.bg, Teen Station, topnovini.bg
Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“: Община Враца
Институционални партньори: Община Враца, Община Монтана, Община Чавдар, Община Елин Пелин