Електроснабдяването на Божурище ще бъде обезпечено за поне 20 години напред с осъществяването на проект на „Електрохолд ИПС“. Това каза управителят на дружеството Милен Христов на конференцията „Модели за устойчиво развитие на региона на запад от София“, организирана от фондация „Добрият пример".
Той говори в третия панел, чиято тема бе: „Зелена енергия, енергийна ефективност, недвижими имоти и земеделие“. В него участваха още Аделина Стояновa, директор на дирекция „Директни плащания“, и Мария Христова, главен експерт в дирекция „Развитие на селските региони“ от Министерството на земеделието и храните, строителният предприемач Георги Димитров и изпълнителният директор на „Геатерм“ Радой Джамалов. Модератор на дискусията бе журналистът на Bloomberg TV Bulgaria – Роселина Петкова.
„Състоянието на електропреносната мрежа в региона е задоволително и много добро. Задоволително бих казал, че е в по-отдалечените региони, в които е останала по-стара мрежа от над 40 г., за съжаление. За наше щастие това са по-обезлюдени места. Божурище, като регион, който е в особена близост до София, е с висок акцент върху развитието в нашата инвестиционна програма. Капацитетите са добри. В момента предвиждаме последния етап от изграждането на допълнителен електропровод, който да затвори в т.нар. пръстен мрежа, за да може Божурище да бъде подкрепен от повече мощност. Това ще обезпечи региона поне за следващите 20 г.“, каза Христов.
По думите му, в Божурище, официално регистрираните жители са под 10 хил., но реално са в пъти повече, което създава разлика между очакванията и реалната консумация. „Голям стрес върху мрежата в последните десетина години е това, че се увеличава потреблението на електричество – има много повече електроуреди, електрически автомобили, отоплението преминава на електричество“.
Христов и останалите участници в дискусията бяха единодушни, че общините трябва да играят ключова роля в комуникацията между гражданите, бизнеса и държавата. „Трябва да оценим какви са необходимостите на населението, какви са желанията за развитие и какви са нашите природни богатства и ресурси и да вървим към развитие“.
„Осъществяваме проект за изграждане на фотоволтаични системи за нашите битови и небитови абонати без никакъв ангажимент от тяхна страна за изграждане върху техен покрив или земя на соларна система за собствени нужди. От друга страна, работим за изграждане на добре работеща мрежа от зарядни станции, концентрирани в местата близо до хората – не по моловете или магистралите, а в кварталите, защото там е потреблението“, добави още Христов.
Той завърши с думите: „Вярвам, че този регион по начина, по който се развива, ще създаде достоен и висок стандарт на живот и че хората ще живеят по-зелено и по-екологично, обърнати към себе си“.
По един от важните за хората въпроси беше посочено, че земеделските земи, които в региона са сравнително ограничени, са защитени и на тях няма как да се изграждат системи от фотоволтаици. „Земята е ограничен ресурс и е много важно земеделските земи да бъдат запазени за това, за което са създадени. Всички сме консуматори и е важно да се храним с чиста, биологична храна, отгледана на българска земя от български производители“, заяви Аделина Стоянова.
Според нея за региона на запад от София е важно да се запази устойчивостта на малките стопанства. И уточни, че едва 7% от земеделските земи на България се намират в този регион.
Стоянова заяви, че „зелената сделка“ се е оказала голямо предизвикателство за законодателната власт и за всички фермери. „За фермерите се появиха все повече задължения, ограничения и намаляване на плащанията. Това, с което бихме могли да се гордеем, е последният доклад на анализаторите на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, който определя България като изключително екологична страна“.
Мария Христова допълни, че средства има, но липсва добра комуникация и сътрудничество и също върна темата към сътрудничеството между отделните заинтересовани страни. „Общините трябва да са мост, защото според нас има пропуснати възможности във връзката между енергетика и земеделие от гледна точка на производство на биогорива, на биобазирани материали. Виждаме интерес от хора, които от големия град търсят съседни райони, в които могат да развият земеделски бизнес, но тук има и други фактори – детски градини, свързаност и т.н.“.
Георги Димитров и Радой Джамалов потвърдиха мнението и от страна на бизнеса, че са необходими промени. Двамата посочиха Община Божурище като добър пример и изтъкнаха, че за развитието е ключово местната власт да съдейства.
Като строителен предприемач Димитров наблегна върху притесненията за презастрояване в региона. Според него общините в този регион са много далеч от такъв проблем и по-скоро трябва да се търсят инвеститори.
„Интересно е балансът да бъде направен от гледна точка на разрастващите се райони. За цялата инфраструктура трябва да се помисли по-отдалеч и е свързано с работа от всички институции – да има пречиствателна станция, канализация, водоснабдяване и т.н. Всеки трябва да работи сериозно, за да постигнем развитие“, каза Джамалов.
Конференцията се провежда с медийното партньорство на: БНТ, Дарик радио, BGlobal, b2b Media, EspressoNews, investor.bg, imoti.net
Партньори на събитието са: Община Божурище, Ролпласт
