На 6 октомври 1964 г. САЩ обявяват 15 октомври за Международен ден на белия бастун. Този акт е предшестван от различни събития в Европа и Америка.
През 1921 г. фотографът от Бристол, Великобритания Джеймс Бигс ослепява след злополука. Той живеел в район с интензивен трафик, което го накарало да боядиса подпомагащия придвижването му бастун в бяло, което го направило по-забележим за шофьорите.
Седем години по-късно, през 1930-а, французойката Жили Дербемон предлага бастуните, използвани от слепи хора, да бъдат оцветени в бял цвят. Нейната идея, освен за да се забелязват повече, била бялото да се превърне в символ на хората с проблемно зрение. Предложението се реализира година по-късно от тогавашния кмет на Париж. Отново през 1931 г. във Франция започва национална програма за движение на незрящи хора.
Джордж Бонъм пък е инициатор на въвеждането на белия бастун в САЩ.
През 1943 г. в Пенсилвания, работещият във военна болница психолог Ричард Хувър изобретява дългия бял бастун. Той е провокиран от тежката ситуация, в която се намирали непрящите му пациенти. Поради опасност от бомбардировки болницата била разположена в гора и в няколко сгради, отдалечени една от друга. Това много затруднявало придвижването на незрящите.
Днес белият бастун, освен като средство, подпомагащо придвижването, е приет като защитен знак в законите за уличното движение на всички страни в света. Признат е и като знак за тежко зрително увреждане и като символ за самостоятелността на хората без зрение.
EspressoNews