На 13 ноември отбелязваме Международния ден на незрящите и Световния ден на добротата. Двата дни са съвместени на една дата неслучайно, защото са свързани по между си. Незрящите хора се нуждаят от подкрепата на зрящите, а зрящите добри хора винаги изпитват вътрешна потребност да помагат на нуждаещите се.
Международният ден на незрящите е обявен от ООН през 1946 г. за 13 ноември - рождената дата на френския благородник Валентин Аюи, който полага основите за световното им обучение и основава в Париж първия в света интернат за незрящи. Заслугата за въвеждането на белия бастун като отличителен белег и средство за придвижване на незрящите е на французойката Жили Дербемон и в САЩ на Джордж Бонъм. Дългият бял бастун е изобретение на военния психолог Ричард Хувър през 1943 г.
Брайловото писмо (релефно-точковото писмо на Луи Брайл) е въведено през 1906 г. От 1928 г. до днес Националното читалище на слепите "Луи Брайл" в София е основният издател на художествена литература на брайл, а библиотеката му има фонд от почти 2000 заглавия. Първите български „говорещи книги“ са записани през 1959 г.
Отбелязването на 13 ноември, като Световен ден на добротата (World Kindness Day) е свързано с това, че на този ден през 1998 г. в Токио е открита първата конференция на Световното движение за доброта, в която участват Австралия, Канада, Япония, Тайланд, Сингапур, Великобритания и САЩ. Френският художник Орел създава и специален символ - „открито сърце“.
Според изследванията на психолози колкото повече добри постъпки върши човек, толкова по-щастлив се чувства. Учени са на мнение, че тези, които дават ежедневно израз на своята благодарност, се чувстват много по-добре физически и изпитват вътрешна удовлетвореност и хармония.
Направете добро, усмихнете нечие сърце. Не само днес... Всеки ден!