На 9 октомври 1874 г. в Берн е подписан договор за създаване на Всеобщ пощенски съюз и тогава датата 9 октомври е определена за Световен ден на пощите.Целта му е да се създаде представа за ролята на пощенския сектор в ежедневието и неговия принос за социалното и икономическо развитие на страните.
Броят на страните-членки в съюза се увеличава толкова бързо през следващите три години, че името му е променено на Всемирен пощенски съюз през 1878 г. През 1947 година ВПС получава статут на специализирана междуправителствена организация на ООН.
На 1 юли 1879 година България става пълноправен член на Всемирния пощенски съюз. През 1880 г. Княжеството получава първата покана за конференция в Париж и това е началото на официалните международни контакти на българските пощи.
Международната седмица на писмото се отбелязва с решение на 14-ия конгрес на Всемирния пощенски съюз в Отава, Канада, през 1957 г., през календарната седмица, която включва датата 9 октомври - Световен ден на пощите.
Първият известен пощенски документ е намерен в Египет и датира от 255 г. пр. Хр. През 17 и 18 век, размяната на поща между държавите е уреждана до голяма степен от двустранни пощенски споразумения. От 19 век мрежата от споразумения, става толкова сложна, че започва да пречи на бързоразвиващите се търговия и търговски сектори. Опростяване и ред били необходими вмеждународните пощенски услуги. Процесът започва от националните пощенски реформи. Най- забележителната от тях възниква в Англия през 1840 г., когато сър Роуланд Хил установява система, при която пощенските разходи за писма трябва да се предплащат. Освен това, уеднаквяване на цените се прилага за всички писма с определено тегло, независимо от изминатото разстояние. Сър Роуланд Хил е известен и свъвеждането на първата в света пощенска марка.
Снимка: pixabay.com
