Ще започна с това, че НЕ спазвах поста с цел загуба на тегло! Смисълът на постите е далеч по-многозначителен – помага да постигнем хармония със себе си и да закрепим тялото.
Защо го направих? Имах нужда да пречистя най-вече мислите си от всякакви проблеми, нерви, глупави терзания, от завист, с която се сблъсквах напоследък. Исках да премахна всякакви “несъвършенства”, кожата ми също се нуждаеше от детокс. Постите определено са чудесен начин да постигнем хармония и съществуват не само в християнството, но и в будизма, мюсюлманството и в други религии. Нужно е само да повярваш в метода и да знаеш какъв краен резултат искаш.
С какво се хранех? Освен месото, от менюто си изключих млечните продукти, които толкова обичам, но нито един ден не съм почувствала “вълчи глад”. Голяма заблуда е ако си мислите, че организмът не може без месо и калций от сиренето, например. Изпробвах нови рецепти, хапвах 3 пъти на ден, пиех много вода и си набавях нужните вещества, от които чувствах, че има нужда. Най-любимите ми ястия бяха салатите и хумусът!
Имаше ли смисъл?! Категорично, ДА! Както знаете, духът и тялото ни са дълбоко свързани. Така, пречиствайки тялото, избистрих и ума си, за да постигна изгубения баланс. Смея да твърдя, че все по-рядко съм раздразнителна, дори напротив – усмихвам се повече, радвам се на всичко около себе си и се смея с глас. Ако някой смята, че от една седмица пост не може да се постигне този баланс, е, опитайте и после ми споделете резултата. Лишението от любимите храни определено закали волята ми. А не е ли това ключът към успеха, към постигането на целите, към сбъдването на мечтите – да умееш да се контролираш и да тренираш ума си!?
Извод: Всеки има периоди в живота си, в които нещо не е наред и повечето неща са с главата надолу. Тогава се вглъбяваме в проблемите, забравяме ценностите и привличаме негативното още повече… Трябва ни съвсем малко, за да бъдем истински щастливи, не мислите ли? “Обичам те” да е първото нещо, което чуваш сутрин, приятел да ти се обади ей така, от нищото и да те попита “Имаш ли нужда от нещо?”, да срещнеш стар познат на улицата или пък да чуеш комплимент от непознат. Мога да изброявам до безкрай… но ще Ви помоля да се замислите кое си струва в живота? НАИСТИНА! Загърбете егото и гордостта, аз също го направих и знам, че е трудно. Не позволявайте на фалшивото, на материалното и мнението на останалите да Ви попречи да сте СЕБЕ СИ. Ако животът Ви раздели с близък, с приятел/ка или с вещ, не драматизирайте много, това е знак и е било най-добро за Вас. Когато си блогър или човек, който постоянно излага личния си живот на показ, е много трудно да съхраниш позитивното, светлите мисли и баланса. Именно затова са нужни малки трикове (като постите) за оцеляване. Namaste!
P.S. Ако искате да научите някоя и друга постна рецепта ми пишете на лично съобщение и с радост ще ги споделя с Вас!
Ивелина Кирилова