На 17 януари църквата почита паметта на свети преподобни Антоний Велики, първият всепризнат основоположник на монашеския аскетизъм. Св. преп. Антоний Велики: „Огледай хората около себе си и знай, че началниците имат власт само над тялото, а не над душата, и винаги помни това в мислите си... Бог е създал душата свободна и самовластна; тя е свободна да постъпи така, както иска - добре или лошо“.
Светецът е роден през 251 година в Среден Египет, в семейство на заможни и благочестиви родители. Останал сирак на 20-годишна възраст, той раздал наследството си на бедните и се оттеглил от света. След дългогодишна духовна борба постигнал святост и бил удостоен от Бога с дарбата да лекува. Доживял до 105-годишна възраст, запазвайки телесното си здраве и сила. Починал на 17 януари 356 г. Година преди смъртта си взел участие в борбата на Църквата против арианската ерес: победил еретиците на открит диспут, проведен в град Александрия. Успехът му е наречен „тържество на християнството“.
Според българската народна традиция Антоновден се празнува за предпазване от болести. Името Антон произхожда от римското име Антоний и значи „безценен“. В народните представи живеят двама братя близнаци, ковачите Антон и Атанас, които първи изобретяват ковашките клещи. Затова Антоновден и Атанасовден (на 18 януари) са един след друг и се честват като празници на ковачи, железари, ножари и на налбанти.
Днес празнуват са Антон, Антонио, Антония, Антоана, Антоанела, Антоан, Антоанета, Антонина, Андон, Андония, Андуин, Доника, Дончо, Донка, Донна, Донислав, Тончо, Тоника, Тонка, Тонко, Тоня, Тони, Томас.
Екипът на EspressoNews честити на всички празнуващи и им желае здраве, късмет и благоденствие!
