За ролята на една обществена институция, каквато е НЧ "Светлина 1896", село Гара Бов и за постиженията и трудностите в упражняването на обществено полезна дейност, разговарям с г-н Методи Младенов, председател на Настоятелството на читалището.
Здравейте, г-н Младенов! Знаем, че сте много добър химик. Ще ни кажете ли кога завършихте и къде упражнявате професията си?
Здравейте. Благодаря Ви, но не смея да кажа, че съм добър, това могат да го кажат моите колеги. Мисля, че човек не трябва да се самоопределя, но все пак Ви благодаря за мнението. По принцип съм завършил специалност „Инженерна екология и опазване на околната среда“ и притежавам квалификация „Инженер-еколог“, което не е точно химик, но е вярно че работата ми е свързана предимно с наблюдаване, анализиране и моделиране на химичните трансформации и превръщания на замърсителите в различните компоненти на околната среда. Звучи много сложно и е така, но пък е много интересно. След като завърших висшето си образование, имах възможността да защитя и докторската си дисертация, отново свързана с темата за опазване на околната среда и третирането на отпадъци, в ХТМУ (Химикотехнологичния и металургичен университет) в гр. София, като по същото време работех и в БАН (Българска академия на науките). След това започнах като преподавател в катедра „Инженерна екология“ на ХТМУ и оттогава все още съм там.
Как и защо решихте да се нагърбите и с обществена работа в родния си край с. Гара Бов?
Да Ви кажа, това нещо с решенията в моя живот не ми се получава много. Обикновено невинаги каквото реша, се случва, даже имам чувството, че някаква невидима сила, като че ли винаги бди над мен и ми помага, та даже някой път ми се случват неща, които считам за лоши, но впоследствие се оказва, че напротив - е било за добро. Винаги съм искал да бъда полезен на обществото и в частност на селото си и може би това, че претърпях един живото застрашаващ инцидент преди години, ме накара да осъзная какво точно искам – а именно да изживея живота си в Бов, като достоен селянин. За начало на т. нар. ми „обществен живот“ трябва да приема избирането ми за член на проверителната комисия на НЧ „Светлина-1896“, с. Гара Бов през 2009 г. Не че и преди това не съм се включвал, но обучението ми в град София в предходните години ограничаваше възможността ми за по- активно участие.
Успявате ли да съчетавате двете отговорности и това носи ли ви удовлетворение или твърде много ангажира времето ви?
Предполагам, че ме питате дали успявам да се справя с поста си на председател на настоятелството на НЧ „Светлина-1896“, на който бях избран през 2015 г., и едновременно да изпълнявам служебните ми ангажименти в ХТМУ. Ами, без да давам самооценка, пак казвам, според мен хората са тези, които биха оценили, считам, че се справям и с двете. Разбира се, има страшно натоварващи моменти, но и много удовлетворителни такива. Така например понякога ми се налага, след като се прибера от работата си в ХТМУ, да имам ангажименти в читалището, които трябва да свърша, и това да налага по-късното ми прибиране вкъщи, което за останалите хора се вижда странно. Или заради някакви ангажименти в читалището да отложа други в ХТМУ. Но въпреки това, се чувствам късметлия, защото смея да твърдя, че работата ми в ХТМУ е и мое хоби, а резултатите от дейностите, които с общи усилия на всички в читалището постигаме, са повече от удовлетворяващи зa мен.
Смятате ли, че председателството ви в читалището е ваше призвание или сте просто морално задължен към хората, направили този избор?
И да, и не! Председателството на една обществена институция като читалището е наистина въпрос на призвание. От друга страна обаче, този пост представлява и ангажимент, и то сериозен към хората, които са ти гласували доверие и са те избрали, а и към цялото общество в Бов.
Какво е нещото, с което се гордеете, че сте направили за вашите съселяни?
Сещам за една инициатива, която провеждаме в Бов, наречена „Да дарим добро“, благодарение на която помогнахме на двама души да си направят операция на зрението, дамите от клуба „Плетка наметка“ изплетоха чорапи за монасите в Зографския манастир, на няколко пъти правихме кампании за събиране на дрехи за домове за хора в нужда и др. Реставрацията на паметника на загиналите във войните, намиращ се в село Бов, и почистването на гара Бов, пък е друга инициатива, която проведохме. Други инициативи и дейности, които в годините сме правили, са изграждането на туристически център и туристически маршрут и поддръжката му, инвентаризация на каменните оброчни кръстове, налични в Бов, и подготовката на книга за тях (която между другото се надявам, че тази година най-накрая ще успеем да публикуваме), възстановяването на певческата група и театралната трупа към читалището, организираните изложби на архивни снимки на бита на бовчани и подредба на такива снимки в кметство Бов. Една особено удовлетворителна за мен дейност бе изпълнението на един проект съвместно с ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“, гара Бов, в резултат на което учениците приложиха процес на компостиране, засадиха дърво и разбраха как да опазват околната среда и, надявам се, сме възпитали у тях екологично мислене. Боже, дано не забравям нещо! Но във всичко изброено дотук, разбира се, сме направили съвместно с много хора и институции. Сама разбирате, че сам човек няма как да направи всичко. А, щях да забравя – също така особено удоволствие ми доставя работата ми с хората в театралната трупа и актьорството.
Към какво се стремите или какво бихте променили за благото на хората в Гара Бов?
Може би бих искал да променя мисленето им в посока, вземането на мъдри, честни и информирани решения и поемането на отговорност. Защото, да ви кажа честно, аз вярвам в притчата за рибаря и гладната жена, в която тя му поискала риба, а той след кратък размисъл й казал: „Няма да ти дам риба, но ако седнеш до мен, ще те науча как да си я ловиш и тогава ще имаш риба не само днес, но и до края на дните си.“ Защото чувам твърде много хора около мен, които се оплакват и имат склонността да търсят вината в някой друг, а нямат смелостта да се огледат и да си признаят честно, че всъщност вината за състоянието, в което се намират, си е тяхна.
Как се отразява тази ангажираност на ергенския ви живот?
Изненадахте ме с този въпрос. Ами да Ви кажа честно, от една страна, заема повече от времето ми, което бих могъл да използвам за срещи, но пък от друга – знае ли човек къде ще срещне голямата любов? Може да е в читалището, а може да е и в някоя от служебните ми командировки, а може да е и на пътя във влака между двете.
И накрая да ви попитам. Забелязах, че често се смеете. Това прави ли ви весел човек и откъде намирате сили с всичките тези ангажименти?
Ами как да Ви кажа, стремя се да се смея поне три пъти на ден – шегувам се. Не мога да се самоопределя, но само зная, че смехът е здраве и винаги е по-приятно да прекараш деня си в смях, отколкото в тъга и нерви. А откъде намирам сили – може би това, че по принцип не ми е присъща злобата, ми помага, тъй като сърцето и мислите ми са свободни – даже видяхте ли сега накрая, без да искам се самоопределих.
Материалът е изготвен от Ванеса Милева, ученичка от 8 клас на ПГ ”Велизар Пеев”, град Своге, за ученическия проект на EspressoNews - „Работилница за репортери 2018 – Родова памет“
„Работилница за репортери 2018 – Родова памет“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на автошкола Василеви, 360 Creative Bulgaria, УНСС, Volontime.