Представяме Ви журито на международния фолклорен фестивал „Шопски наниз 2023“

4098 преглеждания

Фестивалът ще бъде официално открит в 18.30 часа, на 9 юни

Остават броени часове до началото на тринадесетото издания на международния фолклорен фестивал „Шопски наниз 2023“. Тридневното събитие ще бъде официално открито в 18.30 часа, на 9 юни, с участието на Masters of the dance, на открита сцена на площад „Иван Вазов“. Организатори на фестивала са Община Костинброд, НЧ „Иван Вазов1947”, НЧ „Св. Св. Кирил и Методий 1890”, и НЧ „Заря 1914“, със специалното съдействие на всички социални центрове на територията на общината.

Представяме ви и журито на фестивала:

Юлия  Цанкова – фолклорист, журналист, дългогодишен автор и водещ на предавания по БНР, най-популярното и обичано от тях „По нашенски“. Дългогодишен музикален редактор и водещ на фолклорни предавания по Българското национално радио. Работи за радио „Христо Ботев“ и е автор на предаванията „По жицата“, „SOS-фолклор“ и „Вие сте луда, госпожо“ с Георг Краев. Почти осем години делят място пред микрофона, когато през 1998 г. се завръща в програма „Хоризонт“ и поема предаването „По нашенски“. Всяка неделя по обяд слушателите заживяват с гласа на Юлия Цанкова и хубавата народна музика, която излъчва. Името ѝ свързваме и с други предавания от ефира на Националното радио, като „Свирчице моя, дрянова“, „Мила мамо, напиши ми“, „Фолклор-Класика. Що е то?“ и „От Вас за Вас“. Цанкова е член на българската академия на науките и изкуствата, а за пропагандиране и опазване на фолклора и развитие на българската журналистика е отличена от Министерство на културата с „Мадарски конник“.

Виолета Маринова – българска народна певица, изпълнителка на народни песни от Пазарджишкия край. Родена е на 22 май 1959 година в село Сбор, Пазарджишко. От 1982 година е в състава на Държавния ансамбъл за народни песни и танци „Филип Кутев“, а от 1984 г. е в състава на световноизвестния женски народен хор „Мистерията на българските гласове“. Записва много солови народни песни за фонотеката на БНР, прави филми в БНТ. Самостоятелно и с хор „Мистерията на българските гласове“, където е солистка, пее в едни от най-престижните концертни зали по света. Нейни солови песни звучат в четвъртия албум на Марсел Селие „Мистерията на българските гласове“. От 2011 година е част от фолклорна формация „Гласове от безкрая“ заедно с Олга Борисова, Даниел Спасов, Милен Иванов и Станимир Иванов. Същата година формацията пее на откриването на българския културен институт В Лондон. Издава самостоятелен албум с пазарджишки народни песни.

Иванка Паунова – народна певица и гъдуларка. Родена е в град Пазарджик. През 1976 г. е ученичка в Музикалното училище в Котел, което завършва през 1981 г. и от следващата година е вече студент в Музикалната академия в Пловдив. Редуват се концерти след концерти, година след година и успехите не закъсняват. През 1986 г. постъпва на работа в ансамбъл „Пазарджик“, където твори и до днес. От 1990 година на Иванка Паунова е гласувано доверието да оглави хора и става диригент. Успоредно с работата си в ансамбъл е преподавател по гъдулка. Иванка Паунова е удостоена със званието „Маестро на фестивал „Балканфолк“ – Велико Търново“ през 2012 г. А от 1990 г. пее и свири в ГОЛЕМИТЕ БЪЛГАРСКИ ГЛАСОВЕ.

Ангел Кьосев – близо 50 години е свързан с танца. Завършва с първия випуск Института музикални и хореографски кадри в София, 20 години е професионален изпълнител ансамбъл в „Филип Кутев“, Капанския ансамбъл, гр. Разград. Две години е главен художествен ръководител на първата частна фолклорна формация СТИЛ, град София. Успоредно с това, повече от 15 години, е и хореограф в танцовия състав при Централен дом на учителя, град София. През последните години е преподавател по танци в град Костинброд, а след пенсионирането си създава и ръководи Танцова формация „Опни па тропни“, град София.

Никола Колев – артист, хореограф и педагог. Родом от с. Балван, Великотърновско. Завършва основното си образование във Велико Търново. Художествен ръководител и преподавател на специалност „Български танци“ от 1976 до 2012 година в Държавно хореографско училище (сега НУТИ София). През 1968 г., Никола Колев завършва Държавно хореографско училище в класа на видната деятелка в сферата на националния ни танцов фолклор Маргарита Дикова. През 1986 г. завършва Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив със специалност режисьор-хореограф.

Дейността си на артист и педагог Никола Колев винаги е съчетавал с творческата си работа на хореограф. Първият му сериозен опит е „Крайдунавски танц“, с който се явява на държавен изпит по постановъчна работа при завършването си на Държавното хореографско училище. Танцът е одобрен и отпечатан в списание „Танцово изкуство“ (книжка 10/1968 г.) От 1969 г. до 1980 г. Никола Колев е артист в Държавния ансамбъл „Филип Кутев“, като достига до най-високата солистична категория. От 1976 г. до 2012 г. включително, Никола Колев е сред най-изявените специалисти в преподавателския състав на профил „Български танци“, като не щади сили, талант и енергия за утвърждаването на постиженията и професионалното израстване на бъдещите танцьори. Най-голямата му гордост са неговите девет випуска с десетки възпитаници, реализирани като хореографи, танцьори и педагози в различни ансамбли: „Пирин“, „Филип Кутев“, „Тракия“, „Плевен“, „Видин“, „Искра“ (В.Търново), „Българе“, в придобилите широка известност трупи на Нешка Робева и Лили Игнатова и др. Никола Колев е носител на множество отличия и награди, сред които: Грамота от съюза на музикалните и танцови дейци – 1986 г.; Орден „Кирил и Методий“ III степен – 1986 г.; Първа награда на Младежкия фестивал на професионалните училища за танцово изкуство в Европа под надслов „Изкуството ражда приятели“, Златна лира на Съюза за музикални и танцови дейци в България – 1999 г.; Гран при от Международния фолклорен фестивал в Приморско под егидата на EUROGRADE и община Приморско – 2006 г.; ГРАМОТА от МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРА ЗА за Принос в развитието на българската култура – 2006 г. и 2009 г.

Ето и цялата програма на тридневното събитие:

 

Източник и снимки: Община Костинброд

EspressoNews

Последвайте EspressoNews във Фейсбук