*Уважаеми читатели в няколко последователни публикации ще Ви представим интервю с областния управител г-жа Росица Иванова, дадено специално за EspressoNews, в което тя представя своя анализ за изминалата година, съвместната работа с общините на запад от София, предстоящите проекти и предизвикателството да заемаш такава позиция.
В първата публикация, можете да се запознаете с анализа ѝ за развитието на общините и дейността на общинските ръководства на Костинброд, Сливница, Драгоман, Годеч, Божурище и Своге в първата година след местните избори:
Госпожо Иванова, измина малко повече от година от местните избори. На места кметските постове заеха нови лица. На други хората се довериха за пореден път на предишните си местни управници. Как, в качеството си на Областен управител и представител на държавата, бихте определили работата на общините на запад от София през 2016 година?
Общините на запад от София или определяният като северо-западен регион от областта, е онази част от Софийска област, която в годините назад винаги е била в „сянката на големите”, на приоритетно развиващите се общини от северо-източния регион (Ботевград, Правец, Етрополе), Самоков и Елин Пелин, общините, в която кметските постове след местните избори през октомври 2015 г. бяха заети основно от нови лица – тримата най-млади кметове в областта, енергични и способни хора, с огромен заряд и желание за работа. Такива, разбира се, са и кметовете на Сливница и Драгоман – г-н Васко Стоилков и г-н Андрей Иванов, които направиха изключително много за общините си в предходния мандат и хората с лекота им гласуваха доверие за втори път. Без да целя да давам оценки, ще определя работата на местната власт в шестте общини от региона: Божурище, Костинброд, Сливница, Драгоман, Годеч и Своге като много активна, амбициозна и полезна за жителите на тези общини. Дори да не изхождам от позицията на Областен управител, прави впечатление, че само за една година кметовете на запад от София започнаха и завършиха многобройни и най-разнообразни проекти. Някои от тях инфраструктурни, в социалната сфера и услугите за граждани, други в областта на културата, на спорта и туризма. Ремонтираха се улици, градски и паркови пространства, детски градини и сгради на публични институции. И всичко това ме зарежда с гордост и оптимизъм, че северозападният регион се развива и придобива все по-европейски вид и стил на управление и развитие.
Бихте ли посочила някои добри примери и проекти, реализирани през последната година в тези общини?
Като добри примери бих могла да посоча разкриването на Център за социална рехабилитация и интеграция в Костинброд, както и инициативата на кмета г-н Трайко Младенов да развива с европейски средства ПГВМСС „Св. Георги Победоносец“, разкриването на Фермерски и Животински пазар в общината, дискусии по социалните проблеми и още много други. Г-н Младенов беше един от най-активните кметове в Софийска област, а неслучайно в едно изследване на Института за пазарна икономика Костинброд бе посочена като общината, усвоила най-много средства от Оперативните програми на ЕС в Софийска област (4295 лв./човек), заедно с Пирдоп, и за поредна година запазва лидерството си на национално ниво.
В Сливница също бе направено много. Като започнем от реконструкция и рехабилитация на общински пътища и водопроводната мрежа в населените места на територията на общината, преминем през реконструкцията и обновяването на Централната градска част в гр. Сливница, обновяване и реконструкция на градска паркова среда в гр. Сливница и с. Алдомировци. Няма да пропуснем и редицата мероприятия с международно участие - Международен фестивал на пътуващия театър, Фестивала на сиренето, Международното състезание по джудо. Заслужено г-н Стоилков получи национално признание и награда от конкурса „Кмет на годината“ в категория „Спорт и младежки политики“.
Г-н Андрей Иванов и екипът му в община Драгоман успяха да реконструират довеждащ водопровод по ново трасе на гр. Драгоман, тъй като старият е изграден през 1960 г., с което успяха да повишат надеждността на външното питейно водоподаване за града от вододайна зона „Неделище”, изградени са и нови съоръжения в пояс първи на помпена станция „Неделище“. Друг важен техен проект бе закриването и рекултивацията на съществуващо общинско депо за неопасни отпадъци в с.Чуковезер. Разбира се, трябва да споменем община Драгоман като една от най-активните в предоставянето на социални услуги за гражданите, в които продължава усилената работа на „Кризисен център за деца - жертва на трафик и насилие“, „Дневен център за стари хора“, „Център за обществена подкрепа“ и „Център за настаняване от семеен тип“, и още по-важното – отвори врати Център за настаняване от семеен тип за деца "ЛИСКО", а през 2016 година беше изграден и кът за отдих в този комплекс за социални услуги. Продължават и инициативите на общината за популяризиране на Драгоман като атрактивна туристическа дестинация. Инвестира се във всяко едно от населените места в общината, както и в най-известният природен феномен в региона – Драгоманското блато, за да се създаде цялостен и уникален туристически продукт, предлагащ природни, исторически, религиозни и културни ресурси и богата читалищна и църковна дейност.
С много амбиция и желание за работа и г-н Георги Димов влезе в първия си мандат като кмет на община Божурище. През изминалата година беше подобрена градската среда и облик в населените места в общината, ремонтираха се и голям брой обществени и административни сгради като ДГ „Детелина“ в Божурище, сградата на Домашен социален патронаж, Данъчната служба беше изцяло ремонтирана, Етаж от сградата на училището в село Пролеша, където се помещава НЧ „Светлина-1924“, беше също изцяло ремонтиран, за да може да продължава дейността си в нормални условия, както и сградата на кметството на село Златуша, която е променена до неузнаваемост. Основен ремонт бе направен и на НЧ „Богатово-2015” в с. Гурмазово, общината задели средства за ремонт и на покрива на СУ „Летец Христо Топракчиев“. Въобще, виждате, че екипът се е концентрирал върху решаването на най-наболелите проблеми по места. Ремонтират се също отводнителни съоръжения, водостоци, съоръжения за селскостопанско напояване, обезопасяват се участъци от общински пътища и други. Изцяло беше обновена и ул. „Витоша“ в град Божурище, която свързва населеното място с пътя за София. Реализирани бяха и социални проекти, какъвто е „Подкрепа за независим и достоен живот в община Божурище“, в рамките на който беше създаден Център за почасово предоставяне на услуги за социално включване в общността или в домашна среда за 85 нуждаещи се лица. Божурище предприе и някои доста смели ходове във финансовата си политика, какъвто е намаляването на данъка върху превозните средства. Ще видим какви резултати ще донесе в дългосрочен план.
Благодарение на усилията на г-н Радослав Асенов в Годеч се реализираха също големи и значими проекти, които местното население очакваше с години. Сред тях са проект „Реконструкция на водопроводната мрежа и частична рехабилитация на канализацията на град Годеч“ на стойност 2 655 021 лв., подновиха се паркови пространства, бяха изградени кътове за отдих с детски съоръжения, ремонтирани бяха и уличните настилки, сградата на Общинска администрация-Годеч. В село Гинци и село Шума бяха асфалтирани отсечки от общинската пътна мрежа, в село Шума също беше подменена частично водопроводната мрежа, а в град Годеч бяха ремонтирани четири от главните улици в града. Възстановен беше и рухнал мост преди село Ропот, подменен беше и водопроводът на много места. Подобри се сигнализацията по пътищата – община Годеч закупи и монтира 25 броя пътни знаци и табели, ремонтира 18 от спирките в града и селата, което е важно за безопасността на хората. Да не забравяме, че бяха организирани и едномесечни чествания по случай 60-годишния юбилей на град Годеч – изключително богата откъм събития и жанрове програма, невиждана досега в града. Ремонтирано беше и НЧ „Н.Й.Вапцаров-1899”. По отношение на социалните услуги, община Годеч работи по няколко проекта - „Намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване“, „Заетост и обучение на хора с трайни увреждания”, „Старт в кариерата”, „Обучение и заетост за младите хора”, „Осигуряване на топъл обяд в Община Годеч”. Всичко това е много за първата година от кметския мандат на г-н Асенов и аз вярвам, че и той, както колегите си от региона, ще продължи да работи толкова успешно.
Община Своге на свой ред е бенефициент по Програма Interreg- ИПП за трансгранично сътрудничество България-Сърбия с проект „Съвместно предотвратяване и смекчаване на последиците от природни и причинени от човека трансгранични бедствия в общините Своге и Мерошина“. Темата е важна, особено за района на Своге, където зимните условия са сурови, снеготопенето също причинява проблеми. Проектът ще даде възможност да бъде закупен специализиран камион за отпушване на канали и шахти, необходимото оборудване за превенция на щети, а също така ще спомогне за обмяната на опит, създаването на условия за общи действия и споделяне нa ресурси при възникване на природни и причинени от човешка дейност бедствия. През 2016 година беше реализиран и един голям културен проект, наречен „Фестивал на брашното”, посветен на времето от живота на патриарха на българската литература Иван Вазов, в което той е обикалял Искърско дефиле и селата в община Своге и е писал едни от най-хубавите си пътеписи. Фестивалът имаше голям успех. Реализира се и проекта „Нови възможности за независим живот на хората в неравностойно положение от Община Своге”, благодарение на който бе изграден Център за почасово предоставяне на социални услуги в града, който има общо 139 потребители - хора от уязвими групи, които имаха възможността да получат социална подкрепа. В община Своге, отново чрез проект, успяха да обучат и осигурят заетост на 50 безработни и неактивни младежи до 29 години.
Едно от хубавите неща, случили се в община Своге, е и с участието на Областната администрация на Софийска област, а именно проектът „Храмът на родовата памет. Консервация, реставрация и експониране на Църквата „Св. Рождество Богородично” – с. Миланово, община Своге”. Изключително съм благодарна на кмета на село Миланово г-н Веселин Петков, с който съвместно извървяхме дълъг, но успешен път по изпълнението на дейностите по проекта. С партньорите ни от Природен парк „Врачански балкан“ и POLAR PERMACULTURE SOLUTIONS – Кралство Норвегия, освен реставрацията на църквата, изградихме и посетителски център в местността. Най-колоритната част от проекта бе фестивалът „Традиции и родова памет“, който се проведе в рамките на два дни в с. Миланово и срещна местния бит и култура с тези на Норвегия. Целта ни е да се превърне в ежегоден.
През изминалата година стартира "Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради, как се представиха при кандидатстването на финансиране по нея гражданите в шестте общини?
Общините бяха активни и по отношение на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради. В шестте общини от региона са сключени договори със сдружения на собствениците на общо 49 сгради, стартирали са дейности по саниране на 9 многофамилни жилищни блокове. Три са вече санираните сгради в община Своге. Не мога да не отбележа обаче, че всичко, което кметовете реализираха като проекти или започнаха като инициативи бе реално изпълнено със съдържание, защото беше именно онова, от което се нуждаеха хората по места. За мен кметовете на общините на запад от София през изминалата година поставиха една добра основа, върху която да продължат да надграждат, защото, разбира се, има още много какво да се направи. Но виждайки тяхното желание, съм сигурна, че и в бъдеще ще продължат да надскачат летвата, която сами си поставиха високо, защото и гражданите ще имат вече по-големи очаквания към тях.
*Следващата част от интервюто с г-жа Иванова, ще може да прочете във вторник 17.01.2017 г.
Десислава Василева