Снежана Малковска е родена в София, но животът я довежда в Дупница, където става част от местния театър, създава театрална школа за деца и работи по много творчески проекти. С нея говорим за театъра, за живота и разбира се за град Дупница.
Как се запалихте по театъра и да станете актриса ли беше мечтаната за вас професия?
Още от съвсем мъничка съм имах желание да се занимавам с всичко свързано със сцена и танца, и словото, и всичко, което може по някакъв начин да радва човека, да го разтоварва, да го вдъхновява, да го прави човек.
Защо се насочихте към театъра, а не към киното?
Аз винаги съм смятала, че театърът е място, в което можеш да градиш и надграждаш, да усъвършенстваш и развиваш. Затова обичам театъра, той ти дава възможност ежесекундно да трупаш опит.
Какво ви даде театърът?
Театърът е контакт, жив контакт с публиката. Всеки човек те зарежда, всеки поглед, всеки дъх. Ти усещаш реакциите на публиката, тя те стимулира, тя те дърпа, назависимо дали са пет човека или пълна зала. Всяка публика заслужава своя спектакъл.
Вие сте от София - как се озовахте в Дупница?
След като завърших ВИТИЗ (сега НАТФИЗ), отидох в Сливенския театър където останах осем години. Много рядко се прибирах в София и щом мама се разболя реших да се преместя и да съкратя разстоянието. Така се озовах в град Кюстендил и там останах седем години. След това дойдох в Дупница, където попаднах на един невероятев колектив, който страшно много обича театърът.
Опишете себе си с една дума.
Много често се шегуват,че съм от летящите хора, така че...
А театърът?
Любов.
Много хора искат да се захванат с тази професия заради извесността , някога славата била ли е цел за вас?
Не. Аз съм в театъра, защото обичам творчеството.
Имате ли си любима роля?
Започнах в театъра с „Тартюф“, с ролята на Елмира. Това ми остана като първата любов, а първата любов никога не се забравя.
А роля която Ви се иска да бяхте изиграли?
Театърът е много интересно място, защото се научаваш да работиш в екип и си зависим от другите около теб. Наред с това той ти дава много други възможности и аз от много години правя и моноспектакли, сама ги намирам и изработвам сценария, така че, ако нещо съм искала да изиграя, винаги мога да си го направя сама.
Как се появи детската театрална школа?
Веднъж, докато репетирахме, дойдоха родителите на една ученичка. Казаха ни, че дъщеря им много иска да се занимава с театър. Режисьорът се обърна към към нас и попита дали някой иска да работи безплатно. Аз приех да работя с децата. И ето вече единадесет години имаме школата и се събираме почти всяка седмица.
С какво Ви обогати работата с деца?
Децата са вселена и те могат да ни дадат абсолютно всичко.
Като жител на нашия град, но и човек дошъл от столицата, вярвате ли че Дупница е перспективана и има ли изобщо почва за развитие тук?
Безкарайно много обичам Дупница. Винаги когато пътувам от София насам и виждам, че Рила е насреща, аз знам, че си идвам у дома. Дупница има един дух, несравним с този на другите градове. Дупница е божествен град и аз смятам, че тя има уникална перспектива за развитие, защото хората, които живеят тук са огнени, непримирими, търсещи, творящи и жадни за новото, за знанието, за усъвършенстването.
Отделя ли се достатъчно внимание на културата тук?
Аз обичам да се шегувам, че ако театърът в цяла България рухне, тук винаги ще го има, защото обществеността страшно много обича изкуството. Колективът ни тук е много здрав, обича това, което прави и го прави с любов и финес, с разбиране и професионализъм.
Кое е любимото ви място в Дупница?
Често казвам, че първият ми дом е театърът, вторият е библиотеката, а третият - планината. И това са трите ми любими места в града.
Какъв съвет бихте дали на хората насочили се към професия в областта на изкуствата?
Смятам, че единствено трудът е този, който дава резултат и който може да те издигне много високо в небесата, а мързелът да те събори много под земята. Един мой лектор казваше: “Успехът е 1% талант и 99% труд. Ако не се трудиш, всичко отива по дяволите. За мен трудът е Господ.
Материалът е изготвен от Дара Върбанова, ученичка в СУ "Христо Ботев", гр. Дупница, за ученическия конкурс на EspressoNews - "Работилница за репортери 2019 - Пътят към дома".
„Работилница за репортери 2019 - Пътят към дома“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:
Rollplast, AQ Magnit, Автошкола Василеви, УНСС, 360 Creative Bulgaria, Volontime, Samsonite, BHTC
Медийни партньори на конкурса са:
NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, сп. Мениджър, noviteroditeli.bg, obekti.bg, Teen Station
Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2019 - Пътят към дома“: Община Враца