Недалеч от София, разположено между трите планини - Мала планина, Голема планина и Понор и двете реки - Искър и Искрецка, се намира китното ни градче Своге. Освен че може да усетим мириса на шоколад, градът ни предоставя и интересна, запазила се във времето, история. Някои твърдят, че името произлиза от думата „съводие“- сливането на водите на двете реки, а други, че е вариант на съчетанието „С Бог е…”.
Едно от най-важните неща е хората да са обединени и да зачитат това, което имат. Ето защо всяка година общината отбелязва годините, от които Своге се нарича град. Няма нищо по-хубаво да се гордееш с факта, че живееш в място, където традициите са живи. Важен е и начинът, по който ще ги предадеш, за да се продължат от поколенията.
През цялата година се организират разнообразни събития. Общината отбелязва всеки голям празник в града и по селата. В с. Зимевица се организира „кушия“ на Тодоровден, в Бов се спуска 80-метрово знаме за националния ни празник, а на 17.03.2018 г. велосдружение „Велокрация“ открива велосезон 2018 с каране до с. Заселе.
Нещото, което обединява всички и се предава от поколения наред е празникът на града - съборът на Своге. Всяка година се празнува последната неделя на месец юни, на Петровден. Седмица преди това, в града пристигат увеселителни люлки. Също така се съставя програма, която предоставя различни мероприятия за всеки ден от седмицата. Нещото, което най- много ми харесва е, че не се забравят българските обичаи. Танцови и певчески състави ,от различни места, идват специално за празника. Не се пропуска и да се покани някоя известна личност.
Любимо ми е, когато всички се съберат на площада, където обикновено има сцена. Най- хубавото е, че срещаш хора, с които се познаваш, но не си се виждал от дълго време. Всеки се отпуска и се весели с останалите. Кулминацията настъпва, когато стане полунощ и се пускат фойерверките. Те винаги са продължителни и събират много фотографи, които специално се качват на по- високи части, за да обхванат гледката. И точно тогава се пускат народни хора и всички, които са на площада се хващат за ръце, независимо дали могат да играят много добре или не, и започват да танцуват под ритъма на народните песни. Ето това е смисъла на всичко за мен. Виждам как хората се забавляват и не се притесняват да го показват. По този начин празникът на града става празник на народа.
Така се създават обичаите. Може би точно по този начин е започнало всичко - с песни, танци и обединение. Ще бъде наистина тъжно, ако не зачитаме това, което имаме. Ние трябва да го развиваме, а не да го забравяме. Именно от това се крепи народът. И за да продължим съществуването си като нация, не трябва да пренебрегваме това, което е изградено с годините.
Материалът е изготвен от Христина Манолова, ученичка в 10 клас на ПГ "Велизар Пеев", град Своге, за ученическия проект на EspressoNews „Работилница за репортери 2018 – Родова памет“
„Работилница за репортери 2018 – Родова памет“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на автошкола Василеви, 360 Creative Bulgaria, УНСС.