В интерес на истината, социалната изолация, предизвикана в резултат на пандемията от COVID-19, не оказва чак толкова голямо влияние на ежедневието ми, колкото очаквах - или поне аз не усещам такова.
Това не означава, че не промени коренно начина на живот на всички около мен. И дори не мисля, че върви към добро. Аз вярвам, че колкото и да не ни харесва и вече да не можем да издържаме на целодневната смяна като ученици, преподаватели, детегледачи, готвачи, домакини, звероукорители и какво ли още не, всеки ден се събуждам с мисълта, че колкото по-дълго “стискам зъби” и спазвам правилата, толкова по-бързо ще мога да се видя с близките и приятелите ми отново. С тази мисъл винаги започва деня ми - колкото по-малко излизам, толкова повече рискът от това да стана преносител на заразата и да я предам освен на моето семейство, но и на Вашето семейство намалява. Това ми дава сили да си остана затворена в своя “бункер” и да не се оплаквам на всички във Facebook как не се издържа вкъщи. Целодневно.
Напълно разбирам притесненията на хората, колкото и да ми е трудно да се поставя точно на тяхно място, просто защото аз самата нямам тревогите, които имат те. Разбирам нуждата от комуникация между хората, все пак човекът е социално животно. Разбирам нуждата да се отделим от екраните на компютрите за повече от ден. Разбирам постоянната тревога у възрастните от факта, че съществува шансът всеки момент да загубят работата си. Но…
Не разбирам колко пък ли може да е трудно да се изпълни простичката заповед, дадена повече от месец и състояща се от тези няколко простички думи: “Останете си вкъщи!”
Има едно нещо, което остави трайна следа в моето съзнание от този период и възнамерявам да го давам и като пример за напред - един истински пример за безотговорност и видимо неспазване на противоепидемичните мерки. Последните дни станахме свидетели на едно „преселение на народите“ към „обетованите села“, още в мига щом термометрите отчетоха една идея по-високи стойности и се зададоха четири почивни дни. Пълен абсурд. Поне разбрахме кои хора са способни да търпят за общото благо и кои са над всички, и „ама аз съм затворен вече от месец вкъщи, какъв е толкова проблема да си отида на вилата в …!?“.
Да не мислите, че всички, които спазваме мерките не искаме също да си отидем на вилата или на почивка на морето, или да посетим 94-годишната си баба, която в момента се намира в другия край на България! Поне разбрахме кои са над всички, а ние останалите „заблудени“ - трай бабо за хубост. Проблемът не е толкова в същността, че дадени хора са пожелали да се отделят от ежедневните проблеми и тревоги за няколко дни, проблемът е в даването на пример за останалите. Помислете си! Как ще научите децата си да спазват правилата, когато сте се качила на колата с цялото си семейство и сте се запътили някъде извън столицата за три-четири дни с ясното съзнание, че навън има вирус, който убива и е казано повече от месец да не се излиза без основателна причина?!
Лошо няма да отидеш и да се разнообразиш от монотонното ежедневие, но колкото и да не искате да го повярвате, фактите са такива: „Как той ще може да отиде там , аз да не мога?“ и затова палим колата и потегляме, за да останете блокирани в „ничията земя“ между Столицата и равните софийски полета. Поне разбрахме кои са „най-добрите“ примери за подражание и „най-спазващите“ противоепидемичните мерки, а останалите „заблудени“ - трай бабо за хубост.
Искрено се надявам, че всички ще си извадим поука от цялата се създала безумна ситуация и ще се научим, че в подобни времена на криза, трябва да работим заедно, а не да се опитаме да покажем за кого мерките за запазване на живота и здравето на хората не важат.
 Розите танцуват в Обзор |
Материалът е изготвен от Дара Сапунджиева, ученичка в Американски колеж в София, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“
„Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:
Rollplast, AQ Magnit, BHTC, Автошкола Василеви, УНСС, 360 Creative Bulgaria, Volontime, Мания Принт, ПГ "Велизар Пеев"
Медийни партньори на конкурса са:
NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, Дарик радио, Радио FM+, noviteroditeli.bg, Teen Station, topnovini.bg
Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“: Община Враца
Институционални партньори: Община Враца, Община Монтана, Община Чавдар, Община Елин Пелин