Събудих се потна, сърцето ми биеше бързо, чаршафът беше станал на топка в краката ми. От гърлото ми излетя някакъв странен вик. Рязко отворих очи, а над лицето ми ококорена и по-изплашена от мен стоеше котката ми Ая.
Дори краката ме боляха странно, все едно съм тичала стотици километри…
Спомних си. В сънят ми ме преследваше лъв.
Казват, че човек превъзмогва страховете си, когато се предизвика да се срещне лице в лице с тях!
Е, аз няма да се сблъскам със страховете си, а ще Ви поканя на среща с тях-моите лъвове - Лъвовете на София. Да, правилно ме разбрахте – Лъвовете на София…
Няма как да не ги забележим – величествени и горди, пазителите на града. Статуите им са на знакови места – на Лъвов мост, пред сградата на Съдебната палата, пред храма Света София, на любимата ми чешма до Градската градина. Ще посетим всички мои любими Лъвове на София.
За това сафари няма да ви трябва голям джип и способност за приспособяване към субекваториялен климат, но може би ще искате поне един фотоапарат, готовност за разходка из саванените павета и миг за равносметка пред едни каменно-метални животни.
Забравих да ви кажа да се въоръжите и с лев (не лъв) и шейсет стотинки, защото в това преживяване е включена и екскурзия с трамвай.
Чакам ви на първата ни спирка – Лъвов мост.
Шумно, натоварено, бясно кръстовище, в хаоса се надпреварват стотици хора, трамваи и автомобили под зоркия контрол на четирите лъва, спокойно и гордо застанали в своята вечност.
Преди да ви разкажа за лъвовете и как са се появили там, ще ви разкажа за самия мост и историята, която помня от разказите на моята баба …
Някога, много отдавна, още по турско време, имало един търговец. Всички го наричали „Шашавият Халил“. Той бил много хитър и предприемчив човек. В една много благодатна година започнал да изкупува слама от селяните в околностите и всички се чудели за какво му е толкова много слама. Той не връщал никого от продавачите и купувал от всички. На следващата година обаче настъпила суша и нямало достатъчно слама, за да се изхрани добитъка. Халил започнал да разпродава изкупеното с голяма печалба.
С част от спечелените пари, Халил поръчал да се построи мост над Владайска река и именно така започнала историята на днешния Лъвов мост.
Мостът бил съграден и оцветен в жълто и червено, заради което го нарекли „Шарения мост“, а Халил поръчал да се изпише следното:
„С време продадох, мост създадох“, за да се помни предприемчивостта му.
Шареният мост тогава бил един от основните входове за града. Според правилата на Османската империя, когато някой е осъждан на смърт и не е от града, обесват го пред портата, от която е влязъл. Мостът станал зловещо място за екзекуции на престъпници. Заради това, наричали реката отдолу – Кървавата река.
Сега се питате защо там има лъвове, от къде са дошли и защо са избрали този мост за свой дом. Ами ще ви разкажа.
През 1877 г., няколко месеца преди Освобождението, на моста били обесени участниците в т.нар. бунт на книжарите - съратници на Васил Левски - Георги Стоицев, Стоян Табаков, Никола Крушкин – Чолака и Киро Спасов. На 15 ноември 1877 г. ги обесват публично за назидание . Революционерите посрещнали смъртта си достойно. Най-младият-Георги Стоицев, почти 18 годишен запял „Вятър ечи Балкан стене“(тогава забранена от Османските власти), а последните думи на Чолака били:
„Аз роб ще умра, но българският народ свободен ще живее!“.
Именно в памет на тези четирима достойни българи при повторното изграждане на моста са поставени четирите величествени бронзови лъва.
Всеки един от тях тежи по един тон . Те седят гордо на задните си крака, а с предните сякаш са готови да нападнат всеки препречил се на пътя към целта им. Наблюдават и пазят града в четири различни посоки.
Ако сме по-наблюдателни, ще забележим, че лъвовете нямат езици. Това несъвършенство на статуите става повод за различни шеги и градски легенди.
За построяването на моста е похарчена колосалната сума от 260 000 български лева, затова шегата е, че лъвовете нямат езици, за да не разкрият колко пари са откраднати при построяването на моста. Истината е, че точно в този период се е зародила голяма корупция.
За сега ще оставим тези великолепни бронзови пазители, защото трамвай номер 12 ни чака за да ни заведе при следващите столични лъвове. Качваме се и пред нас се разкрива омагьосваща гледка. Точно преди улица „Искър“ да пресече пътя на трамвая, светофара ни спира за да видим тях двете- Джамията и църквата „Света Неделя“. Близостта им е красив символ на толерантност и уважение към другия и правото ни да наричаме Бог по различен начин. Ако нещо ни разделя нас хората, това не е сърцето. Крайностите, непознаването и невежеството са. На човек са му дадени различни пътища, но вярата е една за всички ни. Една за всички ни е и София.
Стана време да слизаме на площад „Света Неделя“ от където ни делят няколко крачки до следващата ни спирка-лъвовете пред Съдебната палата.
Там, двете скулптури на Академик Величко Минеков символизират авторитета на съдебната власт и „ходейки“ гледат в различни посоки. Гордо пазят сградата на съда зад гърба си.
Те са най-младите лъвове от софийската популация, но за съжаление и най-оскверняваните. Освирквани, поругавани, рисувани, заграждани, двата лъва винаги са там. През годините гривите им са отвявани от безброй протести. Шумни, гневни, изпълващи целия булевард със знамена и викове. А те, лъвовете, мълчаливо стоят на поста си. Сякаш на тях се молим за справедливост. Искаме да чуят виковете ни и да изреват от недоволство с нас. Тези два лъва наричаме Пазителите на справедливостта.
За да продължим градското си сафари тръгваме към улица „Съборна“ на чийто край ни очаква още един лъв. Този път не е два тона, нито пазител на града или справедливостта. Там, от сградата на Българска народна банка се подава една малка лъвска главичка. Дори в исторически план, тази чешмичка да не е героизирана, в сърцето ми тя остава спасителят, измивал раните от моите детски асфалтни поражения.
След извора на детските ми спомени се отправяме към бившия царски дворец. Минаваме през градината му, която ни отвежда на ъгъла на „Московска“ и „Георги Раковски“. Когато вече се виждат златните куполи на „Св. Александър Невски“, те стават наш ориентир за следващите няколко метра. Неусетно сме пред последния лъв за нашето преживяване, а именно лъвът пред Паметника на незнайния войн.
Това е един от най-старите(създаден 1931г.), но и пропътувалия най-много километри столичен лъв. Хищната котка първоначално никак не се харесала на царските генерали, защото не изглежда свирепа и има кротък човешки поглед. Затова дълги години все още неоткритият паметник бил скрит зад високи дъсчени прегради. Иззад този параван го извел Борис ІІІ. Царят останал много доволен от свой скулптурен портрет, дело на Андрей Николов и дал благословията си лъвът, който също е негово дело, да бъде показан наяве.
След известно време паметника отново бил преместен от центъра на София и лъвът отново бил скрит – този път на брега на Искър край Горубляне. По-късно го поставят край пътя за Пловдив. Когато започнал строежът на магистрала „Тракия“, отново бил преместен – в двора на Военноисторическия музей.
След 1944 г. било решено в центъра на София да се изгради Пантеон, за да има къде да бъдат полагани цветя по празници. Така пак се сетили за лъва на Андрей Николов и през септември 1981 г. тъжният звяр бил върнат отново на площад „Александър Невски“, но не като главен елемент на Паметника на Незнайния воин, а изместен встрани, като наблюдател.
И така тъжна, но намерила мястото си, хищната котка поставя краят както на нашето сафари, така и на всички парадни шествия на 6 май –Денят на храбростта и Българската армия.
Както споменах в началото, лъвовете са мой страх. Но тези, с които деля родния си град нарекох „пазители“. Дали на града, на съдебната власт, на детските ми спомени или на Незнайния войн, те са тези които пазят София такава, каквато всички знаем и обичаме. Седнали, ходещи, свирепи, респектиращи или тъжни, те символизират ценностите, които често забравяме. Те са силата на царя на животните и свободата на дивата котка. Силата и свободата, която само помним, но и често забравяме.
Тук е момента да споделя, че народ, който не е постигнал съгласие дори за това кой е националния му празник е трудно да бъде наречен свободен. Свободата се крепи на волята, истината и любовта на един народ. Свободата е глагол, действие. За нея трябва да се бориш. Ако спрем да си доказваме чия истина е повече истина, чий патриотизъм е повече патриотизъм, може и да постигнем малка крачка на разбирателство и път към свободата.
България е древна страна с много история. Тя ще продължи да съществува и след нас, въпреки битките помежду ни .Сигурна съм, моите лъвове, ако можеха да говорят, биха ни казали „Стъпвайте по българската земята с благодарност и любов! Уважавайте свободата!“
Дано някога имаме смелостта да ги чуем.
Аз знам, трудните времена идват, когато оставаме без посока. Тогава трябва да открием пътя. Пътят към себе си с вяра, родова памет, надежда, благодарност и много любов! Любов към силата и свободата на нашите Софийски лъвове!
Може би размислите ми за статуите и чешмите станаха твърде дълги и емоционални, но въпреки, че не това беше целта на нашата разходка, ви разказах и за някоя друга дива софийска котка.
До следващото ни сафари,
Емили
Материалът е изготвен от Емили Караколева, ученичка в 22 СЕУ „Георги Стойков Раковски“, гр. София, за ученическия конкурс-обучение „Работилница за творческо писане – Разкажи за София“
Организатор на конкурса „Работилница за творческо писане – Разкажи за София“ е фондация „Добрият пример“, носител на правата и организатор на ученическия конкурс-обучение „Работилница за репортери“ и издател на книгата-сборник с най-добрите произведения на участниците в Работилница за репортери: „Разкажи за твоята България“
Събитието се осъществява с финансовата подкрепа на Столична община
Медийни партньори на конкурса са: bTV Media Grоup, БНТ, Bulgaria ON AIR, Euronews Bulgaria, БНР, Дарик радио, FM+, Teen Station, EspressoNews, b2b Media, BulFoto
Партньори на конкурса са: Idea Advertising & PR, Катедра „Медии и обществени комуникации“ - УНСС
