Все още обичам да слушам разказа на баба и да потъвам в нейните дълбоки очи.
София… да това е нейното име. Но не на моята баба, а на нашата голяма любов.
Помня като мъничка с боси крака и рошава коса се спотайвах до скута й, притихвах, зяпвах я втренчено и чаках любимия ми разказ … за улицата на която живеем - „Граф Игнатиев“, за Градската градина, в която обичах да играя, за Народния театър, за двореца…
Трудно е да разкажа за нашата София в няколко реда. За нея баба ми говореше с дни. Но искам да усетите духа на родния ми град и любовта, която струеше от думите на моята баба.
Спомням си как крачехме двете, аз стиснала здраво ръката й и любопитно ококорена в сградите, в очакване на разказа…
Липсват ми тези разходки, липсва ми гордата осанка на баба, липсва ми миризмата на цъфнала липа. Иска ми се с такава любов и гордост някога аз да разказвам на моите деца, на техните деца.
София се променя. Променят се улиците, булевардите, сградите, местата, които познаваме. Това, което остава завинаги е историята и спомените, които имаме.
Моята София е разходка по нашата улица със спомените от разказите на баба, минути тишина на пейка в градинката пред Народния в компанията на стотици гълъби, цъфналите кестени и аромата на липите под нашия прозорец.
В началото на нашата улица е „Къщата с титаните“. Появява се на бял свят през 1914 г. Пищна, красива, с множество тераси, колони и две митични скулптури на входа, които поемат върху себе си тежестта на цялата сграда. Когато бях малка ме беше жал за тях. Притеснявах се, че усетят ли дори малко умора- сградата веднага ще се срути върху тях. Винаги съм ги гледала с огромен респект. Толкова са силни и величествени .
Малко по-надолу е Банката на Буров. Построена е през 1925. Там е била пощата, а по-късно и Българската търговска банка. Повдигнеш ли глава нагоре ще видиш прекрасната часовникова кула, украсена със скулптури на деца и коленичили атланти. На всеки кръгъл час звукът на часовника отеква над площад „Гарибалди“ и създава усещането за магия.
Неусетно стигам до църквата „Свети Седмочисленици“ и ако не беше моята баба, едва ли бих разбрала, че всъщност по турско робство тя е била джамия, с много страшно име – „Черната джамия“. По-късно се превръща в затвор, където по времето на Стамболов е лежал и Петко Каравелов. Именно по негово желание и инициатива джамията се превръща в съвременния храм „Свети Седмочисленици“.
Постройките на затвора са премахнати и е направена градинката, сега мое любимо място. Районът около църквата е изпълнен с най-приятните аромати на близката пекарна. А ако дойдеш рано сутрин и седнеш в някое от близките кафенета, ще чуеш и спокойствието и безвремието на моята София. Ако пък имаш късмета да е пролет или лято, можеш да си вземеш цвете или цял букет от двете жени, които запълват улицата с ароматните си люляци, греещи слънчогледи и шарени хризантеми.
А знаете ли, че ако продължите по улицата ще видите дворецът на баронеса фон Глайхен. Естествено, повечето от нас го познават като бившия нотариат, а към днешна дата човек и да иска, няма как да предположи, че в началото на миналия век това е била една великолепна с нетрадиционната си архитектура постройка . Изящният палат в средиземноморски стил е построен като подарък за австрийската баронеса и по онова време хората са идвали с тълпи да му се възхищават.
Колко много мога да разказвам за моята улица – „Граф Игнатиев“, всяка една сграда тук има своята неповторима история.
През 1901 г. по улицата минава първият трамвай в България, който идвал от гарата и колелото му било някъде след сегашния площад „Славейков“. Така улицата се отворила за нов, модерен живот.
Трамваят продължава да се движи и до ден днешен, а моята улица, уморена от динамиката на ежедневието, успява да запази чара на миналото и в същото време да е модерна, приветлива, уютна.
Разказът ми за моята София няма как да е пълен без Градската градина или позната като градинката пред Народния театър.
Още помня как с нетърпение очаквах да отидем „при балерината“. Чудната статуя на Георги Чапкънов във фонтана отпред. Толкова много исках да приличам на нея изпъната като струна, красива, грациозна. А театъра… величествен наблюдава палавите деца, играещи пред фонтана, хората седнали на пейките и сякаш се перчи с позлатените фигури на фасадата му. Толкова много обичах да играя в тази градинка и сега, когато минавам от там по лицето ми пробягва усмивка, в чудните спомени от моето детство.
Знаете ли коя е най-голямата тайна на София? Не ние живеем в нея, а тя живее в нас!
Тя е нашата вяра, нашата надежда и нашата любов!
Аз знам, ако един ден си тръгна от нея, тя няма да си тръгне от мен! Ще се връщам отново и отново! Тя ще ми даде тишина и смирение, ще ми даде бабината прегръдка, за да мога да чуя верния отговор на всичките ми въпроси.
Не можем да променим очите си. Те имат своя път. Имат правото на детство, имат правото на красота, имат правото на истина. И истината идва при нас, когато очите ни са готови да я видят сами.
През погледа на моите очи, на вече пораснал софиянец, пътувал и видял доста красиви градове, мога да кажа:
Има места, където човек се чувства цял, мисълта му е чиста и сърцето широко отворено. Широко отворено за любовта която ни дава, нашата София!
Да, не ние живеем в нея, а тя живее в нас!
Материалът е изготвен от Емили Караколева, ученичка в 22 СЕУ „Георги Стойков Раковски“, гр. София, за ученическия конкурс-обучение „Работилница за творческо писане – Разкажи за София“
Организатор на конкурса „Работилница за творческо писане – Разкажи за София“ е фондация „Добрият пример“, носител на правата и организатор на ученическия конкурс-обучение „Работилница за репортери“ и издател на книгата-сборник с най-добрите произведения на участниците в Работилница за репортери: „Разкажи за твоята България“
Събитието се осъществява с финансовата подкрепа на Столична община
Медийни партньори на конкурса са: bTV Media Grоup, БНТ, Bulgaria ON AIR, Euronews Bulgaria, БНР, Дарик радио, FM+, Teen Station, EspressoNews, b2b Media, BulFoto
Партньори на конкурса са: Idea Advertising & PR, Катедра „Медии и обществени комуникации“ - УНСС
