„Честит празник, българи!“ гласи поредната публикация със снимка на българското знаме, безспорно доказателство за високото ниво на патриотизъм у всеки съвестен гражданин, решил да се отчете като защитник на престижа на родното дело във Фейсбук, пътувайки към заслужен тридневен отдих някъде далече от столицата. Защото „празник“ на първо място означава възможност за бягство от задушаващия и потискащ град, а от второстепенно значение е поводът за празнуване; какъвто и да е той, важното е, че е достатъчно голям, за да те пуснат от работа и училище в делничен ден.
Съществуват и такива столичани обаче, към които съдбата не е толкова благосклонна, а напротив – тя е дори жестока към тези невинни хора, защото точно в последните топли и слънчеви дни ги оставя заключени в капана на опустялата и прашна София.
Изоставената душа на самотния софиянец се свива, в момента в който отегченият му поглед попадне върху панелната сграда отсреща, която ясно и отчетливо се вижда през прозореца и чиято близост е способна да порази всеки страничен наблюдател, а също и да му внуши смущаващо клаустрофобично чувство. Само великото изкуство може да събуди такива силни емоции за толкова кратко време!
По-страшно от опасната близост на съседския жилищен блок обаче се оказва вътрешното усещане за пълно безразличие и то на такъв светъл празничен ден, затова самотникът решава да се освободи от ограничаващите четири стени на дома си и да се разходи по невъобразимо горещите за сезона улици на спокойния, иначе забързан град. Почти неусетно нашият самотник се озовава в началото на Витошка, използвал е най-новата линия на метрото за целта. Излизайки от подлеза, няма как да не забележи групата от трима въодушевени туристи, наобиколили небрежно подпрелия се на улична лампа Алеко. Развълнувани, туристите гледат да си направят снимка от всеки възможен ъгъл с паметника на великия писател.
Алеко впрочем, както винаги, е насочил погледа си към величествената Витоша, вероятно мечтаейки за поредния си поход в планината. Дали биха се изненадали, замисля се самотният софиянец, че човекът, вдъхновил паметника, се слави с прозвището Щастливеца, но далеч не е имал щастлива съдба? Или пък, че най-значимото постижение в творческата му кариера се превръща в причината за смъртта му?
С лека усмивка и повече въпроси отколкото отговори, столичанинът продължава разходката си, като минава по преките на Витошка, за да стигне до площад „Славейков“. Двамата поети – баща и син се припичат на предобедното слънце, тежкото горещо време сякаш изобщо не ги притеснява. Те са свикнали на всякакви метеорологични условия, много време са прекарали, седейки на точно тази пейка, наблюдавали са как се сменят поколенията на ежедневно преминаващите през тази част на центъра граждани. Интересно как ли биха оценили съвременниците си, ако можеха бронзовите паметници на семейство Славейкови за кратък миг да оживеят, замисля се разхождащият се софиянец, докато се спуска по „театралната улица“ или ул. „Раковска“, както е по-известна за местните жители.
Когато стига до парк „Кристал“, столичанинът минава през внушителния паметник с посечения облик на Стефан Стамболов, увековечаващ мястото на трагичната смърт на държавника, и решава да седне на сенчеста пейка, защитена от парещото слънце, благодарение на голямата корона на едно дърво с вече пожълтяващи листа. Оглежда се наоколо. В градинката има няколко майки, тичащи след любопитните си и непокорни деца. Смехът на малките е искрен и невинен. На голямата поляна младежи правят пикник, по пейките се забелязват потънали между страниците на книгите си хора - и млади, и по-възрастни. Нагледен пример за приемственост между поколенията, шеговито отбелязва наум замисленият софиянец, с неусетно растяща усмивка и неопределено топло чувство, постепенно зараждащо се в душата му.
Блажена тишина. В нея ясно могат да се чуят емблематичните истории на града, стига човек да умее да слуша внимателно.
Сред тях зазвучава и историята и на отдавна вече несъществуващото, но запомнено с изключителната си артистична атмосфера, „Писателско кафене“. Ей там, на ъгъла на „Цар Освободител“ и „Г. С. Раковски“, е било сборището на най-видните български творци, живеещи тогава в столицата.
Разходката е към края си. Лежерно и с мисълта, че има цялото време на разположение, самотният софиянец, обикновено нервен и свадлив, днес се чувства необичайно безгрижен. Отправя се към Орлов мост, оттам с метрото ще се прибере обратно вкъщи. По пътя вижда миловидна възрастна жена, продаваща на тротоара пъстри букетчета цветя, набрани несъмнено от нейната градина. Този път софиянецът по чудо не е вглъбен единствено в собствените си проблеми и няма да я отмине с пренебрежение.
Отново у дома, той поставя току-що купения цветен букет на перваза на прозореца с гледка към отсрещния панелен блок. Има необясним чар в съчетанието между приветливите цветове на букета и сивите тонове на панелката. Мисълта ражда нова усмивка на лицето на доволния софиянец. Най-широката за деня. Истински, пълноценен празник.
Градът се крие като всички нас зад своята маска на хладнокръвие. Можем да видим истинския му лик, когато самите ние проявим желание да го преоткрием, оценим и заобичаме. София отваря обятията си широко за тези свои обитатели, които пожелаят да се вслушат в историите на нейните символни сгради, улици и културни паметници.
Малко старание се изисква, за да прогледнем за онези неща, които и в шумотевица, и в припряност, и в тишина, и в спокойствие, винаги ще са сред нас - жителите на столицата, а именно нейната непреходна красота, изключителна енергия и необяснимия трепет на вълнение, изпълващ душите ни при мисълта за любимата София.
Материалът е изготвен от Йоана Кънчева, ученичка в 73 СУ с преподаване на чужди езици „Владислав Граматик“, гр. София, за ученическия конкурс-обучение „Работилница за творческо писане – Разкажи за София“
Организатор на конкурса „Работилница за творческо писане – Разкажи за София“ е фондация „Добрият пример“, носител на правата и организатор на ученическия конкурс-обучение „Работилница за репортери“ и издател на книгата-сборник с най-добрите произведения на участниците в Работилница за репортери: „Разкажи за твоята България“
Събитието се осъществява с финансовата подкрепа на Столична община
Медийни партньори на конкурса са: bTV Media Grоup, БНТ, Bulgaria ON AIR, Euronews Bulgaria, БНР, Дарик радио, FM+, Teen Station, EspressoNews, b2b Media, BulFoto
Партньори на конкурса са: Idea Advertising & PR, Катедра „Медии и обществени комуникации“ - УНСС
