Най-свещеното място за всеки човек е неговия дом – мястото, на което за първи път усещаме майчината грижа и обич и в нас се поражда чувство на уют и сигурност. Връзката между един човек и домът му е уникална и незаменима – където и да отиде все нещо го влече към родното място. Във всеки се създава чувство на дълг към родния край и отечеството, което го кара да ги брани с цената на живота си. Точно тази връзка и този дълг поетите и писателите включват в произведенията си като неизменна част. В днешно време доста хора опитват да забравят своето отечество и да намерят чуждо, но това само доказва твърдението, че „чужбината няма да ти стане родина, но родината ще ти стане чужбина“. Пример за това е и също един цитат на Галя Кутулева, който гласи „Места за живеене - бол. Но помни, че родината е една. Четири стени и два куфара къща не правят“.
Какъв е моят град ли? Моят роден град е съвсем обикновен – улици, хора, хаос, но забързани в ежедневните си проблеми ние често забравяме неговата значима роля в историята и обръщаме гръб на славното му минало и красотата му. Повечето от гражданите не вникват в значението на герба на Божурище, в който се съдържат някои от най-важните факти за града. А именно летището, от което излита първия български самолет конструиран от Асен Йорданов, то е първото летище в България и оставя следа в историята на българската авиация; коневъдния комплекс "Ген. Крум Лекарски", благодарение на който е поставено началото на града и в днешно време е един от най-добрите в района; божурите, от които произлиза самото име на града. Друго важно място на територията на общината, но в духовна целенасоченост е черквата „Св. Троица“, която се намира в центъра на града. До самия храм има парк, в който най-малките жители на града прекарват топлите дни от годината, но наред с това е и любимо място за разходка и отдих на големите. Красотата на града не може да бъде оспорена – Божурище се намира близо до планината Витоша, която придава величие и свеж въздух на градчето. Ние запазваме спомена за миналото на това селище и се опитваме да го предадем на все повече хора чрез отбелязването на „Празника на божура“. Той се провежда в края на всеки май месец и в него участват самодейни колективи от територията на общината. Също така и всяка година има и по един специален гост, който наистина привлича вниманието на гражданите и гостите на градчето. В Божурище образованието също е на ниво. Местното училище предлага наистина добри условия за обучение, както и двете детски градини, където учителите се занимават с подготовката на най-малките. Тези места се превръщат в любими на децата, заради атмосферата, която носят. Обичам своето родно място, защото там не се страхувам да бъда себе си и знам, че ще намеря винаги подкрепа.
Не бива да забравяме и напускаме своя роден край, защото той ни е направил това, което сме сега. Точно там ние сме се изградили като личности и сме опознали самите себе си. Родният ни край ни е показал какво е да обичаме, да мразим, да преодоляваме неуспехите си, да се радваме на успехите си. Отечеството ни е мястото, където трябва да се чувстваме свободни да бъдем себе си и да се наречем гордо българи, защото „домът е там, където е сърцето ти...“.
Материалът е изготвен от Петя Георгиева, ученичка в 8 клас на СУ "Летец Христо Топракчиев", град Божурище, за ученическия проект на EspressoNews - „Работилница за репортери 2018 – Родова памет“
„Работилница за репортери 2018 – Родова памет“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на автошкола Василеви, 360 Creative Bulgaria, УНСС.