Великден имаше и беше специален

3148 преглеждания

Коментар на Калина Александрова, ученичка в ЧНГ „Ерих Кестнер“, гр. София

Няма да ви казвам да си миете по-често ръцете - това вече го знаете. Нито пък и че може да стане много по-лошо - това също. По-добре не кихайте, защото никой няма да ви каже "Наздраве!". Най-много да ви арестуват. Или да ви пребият с винкел, ако сте от Перник. Вече имам приятели, които обмислят да си купуват огнестрелно оръжие, ако "стане страшно". Междувременно други пък са се примирили, че явно всеки трябва да се "короняса" с вируса и който оцелее, оцелее - тук е в пълна сила леко изменената комунистическа максима: "Има човек - има вирус... Няма човек - няма вирус!".

Странен е светът около нас. Непознат е. Хората са настръхнали, затворени по къщите си, неспокойни. Границите са затворени. Тоалетна хартия няма. Страните са в извънредно положение. Продажбите на бира "Corona" рязко спаднаха. Дезинфектантите, от друга страна, донесоха милиони печалба.

Забраните на Негово Светейшество ген. Мутафчийски обаче не спряха българина да се включи в голямото Великденско пазаруване и да се юрне да пътува  към родните места, въоръжен с декларации и оправдания. Резултатът: опашките на КПП-тата на изходите на градовете - километрични. Гръмкият низ псувни, които полицаите там отнасят - още повече. Все пак един истински себеуважаващ се българин не може да пропусне възможността да демонстрира богатия си, усъвършенстван с години речников запас, включващ цветущи прилагателни по отношение на всички роднини до девето коляно, предимно на родителите от женски пол.

С две думи, празничните дни покрай Великден се оказаха голямо предизвикателство за ограничението на разпространението на заразата. Българинът се чувства недосегаем и си продължава да си излиза навън, защото знае как да е полезен само на своя личен организъм и на своето дебело черво. Той е безсмъртен, него нищо не го лови. "Кафенетата са затворени ли? Защо пък да не отида в парка тогава, тъкмо разходчица да си направя - ще звънна и на компанията да се съберем да се видим малко, че се забравихме покрай тая карантина вече!" - това се случва в главата на 90% от населението по време на пандемията от COVID-19.  Но защо да си седят вкъщи? Защо им е да си променят мисленето? Нека всеки месец удължават извънредното положение до следващото 13-то число.

Така няма да се оправим. И не става въпрос само за България. Не става въпрос и само за Европа. От съзнанието на хората в момента зависи бъдещето на целия свят. Свят, който не беше поел в добра посока. Свят, който все повече се съсредоточаваше върху материалното, върху парите, алчността, егоизма и все подобни "добродетели", няма да изброявам, а и не смятам, че е нужно. Светът имаше нужда малко да спре. Да се огледа. Да си пренареди приоритетите и да се пречисти.

Страданията и несгодите, които този непознат вирус ни принуждава да понасяме, прилича точно на страданието на човешкия организъм, когато се пречиства... Това е оптимистичният прочит на тежката криза, в която се намираме. Да бъдем внимателни какво пипаме, но също така да внимаваме накъде насочваме вниманието си! Защото, в крайна сметка, смисълът на всичко е да правиш добро, за да са щастливи хората. Това е призванието на човека. Забелязвате ли, че в трудното време всички се връщаме към изконните ценности - говорим за грижата към ближния, за обичта, за солидарността...

И то точно по Великден - време за осъзнаване, време за разкаяние, време за Смирение. Време, когато наистина да си останем вкъщи и да се посветим на своето семейство. Семейството, за което все нямахме време и с което преди едва успявахме да се засечем у дома. А то е истински важно - това са хората, които винаги ще са до нас и ще ни подкрепят. Затова нека тази година отбележим един различен Великден. Нека боядисаме яйцата с децата си, братята и сестрите си. Нека помогнем на родителите си с Великденското чистене. Нека най-сетне да опитаме рецептата за козунака, която съседката ни даде преди 3 години. Нека запалим свещичка пред домашната икона. Вкъщи. Нека запомним този различен Великден и когато се сещаме за него след време, споменът да ни накара да се усмихнем.

Да, наистина никой не очакваше в навечерието на Нова година, че през 2020-а всичките му желания ще бъдат затруднени от нещо толкова глобално. И да, масово заприличахме на някакви извънземни с тези маски и гумени ръкавици, но за сметка на това имаме надежда, че като общество ще успеем да преборим пандемията - вярвайки в чистото бъдеще и копнеейки отново за деня, в който ще се върнем на улицата. Как ще се прегърнем отново, как ще ни зарадва това просто да разговаряме очи в очи, едни до други. Как всичко в момента ще бъде спомен, но самата нормалност ще ни се стори един неочакван и прекрасен подарък. Ще обикнем и оценим това, което досега ни се струваше дреболия. Всяка секунда ще стане драгоценна.

Колко дълго ще продължат промените и как ще „нормализираме“ положението след това, е рано да се каже. За да стане това обаче, първо трябва да съумеем да бъдем по-дисциплинирани. И по-смирени. А празници като Великден ни учат именно на това. И макар тази година да не обикаляхме три пъти храма, а празничната литургия да я гледахме по телевизията, Великден имаше и беше специален. На този светъл празник дистанцията сближи хората. Направи ги по-сплотени и ги изпълни с вяра, че краят на пандемията е близо. Защото всъщност  COVID-19 е само вирус. А единствената ваксина за него и за всеки друг вирус е една. Нарича се любов.

„Розово“ ли е състоянието на туризма в Розовата долина?

Материалът е изготвен от Калина Александрова, ученичка в ЧНГ „Ерих Кестнер“, гр. София, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“

„Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:

RollplastAQ Magnit,  BHTCАвтошкола ВасилевиУНСС360 Creative BulgariaVolontimeМания Принт,  ПГ "Велизар Пеев"

Медийни партньори на конкурса са: 

NOVAБНТBulgaria ON AIRДарик радио, Радио FM+noviteroditeli.bgTeen Stationtopnovini.bg

Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“: Община Враца

Институционални партньори: Община ВрацаОбщина МонтанаОбщина ЧавдарОбщина Елин Пелин