Представяме ви костинбродския художник Денислав Тодоров. Роден е на 23 декември 1974 г. Възпитаник на НУИИ „Илия Петров” - София и на Националната художествена академия, където е завършил специалност „Графика“.
Денислав Тодоров е участвал в множество изложби в родния си град и София, негови картини са включени в каталози в Япония, Гърция и Германия, както и в някои от международните биеналета и триеналета по графика. Над 300 картини са притежание в колекцията на няколко компании и частни лица в България, Гърция, Северна Ирландия, Испания, Германия, Латвия, Холандия, Швеция, Финландия, Италия, Япония, Русия и САЩ.
Кога започнахте да рисувате и откъде дойде страстта Ви към изкуството?
На около двегодишна възраст съм почнал да рисувам на село при баба ми и дядо ми това, което ме е заобикаляло в двора, особено животните, които отглеждаха тогава. А вкъщи, в Костинброд, майка ми купуваше детски книжки от българско и руско издателство, които съм обичал да разглеждам и силно съм се впечатлявал от богатството от цветове и образи, изобразени в илюстрациите им. Макар да не помня този период на първите ми стъпки в рисуването, все пак съм запазил голяма част от рисунките си, дори заедно с многобройните ми любими детски книжки и по тях мога да съдя как съм се запознавал с удивителния свят на изкуството.
Картините Ви са в различни стилове, коя е любимата Ви техника и защо?
Понеже съм завършил специалност „Графика“ в Национална художествена академия, гр. София, любимите ми техники са литографията, върху която имам щастието да работя, поради едното място, наречено литографична база, в София, собственост на Съюза на българските художници. Все още имам неосъществените намерения да работя с офорт - един вид графична техника. В нея се използва метална плоскост, като цинк или мед, и се обработват с азотна киселина, която е опасна със своето разяждащо свойство, поради което трябва специално помещение с определени обезопасени условия, а и една преса за отпечатването на офорт струва колкото една кола. Докато литографията е безвредна и когато имам възможност, покривам известни разходи относно отпечатването на моите литографии - не аз, а специализиран в тази област печатар извършва тази дейност, на чиито услуги разчитам. И както съм установил с практика, на всяка моя изложба клиентите предпочитат повече живопис, поради виталността на цветните ми картини, съм се насочвал постепенно в тази област да създавам повече живопис, отколкото графика или молив, който използвам като заместител на офорта. Намират се и купувачи, които харесват графика или молив, макар и по-рядко.
Макар да използвам различни техники и материали, клиентите и любителите на моето изкуство разпознават моя индивидуален стил, или почерк в тях.
Откъде черпите вдъхновение?
Черпя вдъхновение от различни източници. От някои (дори и да са лични и съкровени, не всички ме вдъхновяват и си ги избирам кои от тях са подходящи според мен в изобразяването) от собствените си емоционални преживявания, от някои сънища, филми, пътувания, книги. Само определени неща, които докосват душата ми и намират отзвук - не точно аз ги избирам, а какво изпитвам спрямо едно или друго, което ме впечатлява и от това извличам информация, която е безсловесна, съдържа образи, асоциации, емоции, цветове и т.н., които са комплектувани и концептуализирани, продукти на вътрешния ми свят, свръзката между съзнателното и подсъзнателното, видимото и невидимото, осезаемото и неосезаемото, „чуваемото или нечуваемото“.
Може ли един съвременен художник в България да се издържа само от изкуството си?
Не би могъл. Трябва да работи и още едно нещо друго. Но за сметка на това ще трябва да се възползва от малкото си свободно време, за да рисува.
Какъв е пътят до първата самостоятелна изложба?
След като завърших с успех и отличие Национално училище за изящни изкуства „Илия Петров“ в София, директорката Лиляна Георгиева на тогавашната банка „Биохим“ над ресторант Нива, която сега не работи, ме покани да организирам самостоятелна изложба и аз съм й благодарен за това голямо първо събитие в живота ми. Което бележеше началото на поредица от успешни самостоятелни изложби следователно и предимно в културния дом на моя роден град Костинброд. Изкуствоведката Бойка Доневска ме представи блестящо с реч на тази първа изложба, която мина успешно поради добрите отзиви, които получавах от поканените и посетителите, както и от това, че част от тях станаха притежатели на голяма част от творбите ми.
Ваши картини присъстват в колекции в цял свят, върху какво работите сега?
Да, много от картините ми са вече в частни колекции по цял свят. Това става благодарение на запознанствата ми с чужденци, чрез нашите общи приятели или познати, както и от някои от приятелите ми, които живеят и работят в чужбина и тук ми идват на гости в моето ателие. Където по този начин влизат в досег с произведенията ми на изкуството. Някои от тях дори настояваха да правя изложба в чужбина, което би било прекрасна възможност, но досега не съм успявал да им кажа: „Да, съгласен съм и с удоволствие ще се подготвя!“, защото е свързано с по-големи разходи, отколкото съм в състояние да поема, и се надявам някой път да ми се удаде подобна възможност.
Сега работя предимно с акрилни бои, поради това, че се разтварят с вода и не дразнят носа ми. И както съм си свикнал с тях, развил съм по-добри технически похвати, така и са по-желателни за клиентите и се продават по-добре, отколкото графика и молив. Ние, българите, не искаме много-много черно-бели рисунки или картини, защото и без това ни се струва, че светът е точно такъв, какъвто е в някои от рисунките ми - черно-бели. Искат картина с много слънце и живи, ярки цветове - да огряват жилищата или стаите, в които живеят, защото като се прибират от работа в притъмняващото време, имат нужда да почувстват излъчващата се и изпълнена със светлина, цветове и жизнерадост енергия от подобни картини. И да им се подобрява настроението, ако денят им се окаже тежък. Смятам, че това е работата и „задължението“ на художник - да създава всеки ден радост на другите, които обичат картини, както и обичат да съзерцават в тях.
Какъв съвет бихте дали на младите артисти, които сега започват своя път?
Труден съвет за спазване, стига да имат воля и желание. Единствената смислена алтернатива да се препитават е да намерят начин да съчетаят творчеството си със съвременната технология, примерно области като графичен дизайн или умение за работа с програми за създаване на триизмерни и четириизмерни изображения за реклама или електронни игри, което е печелившо понастоящем. Иначе, който е скаран с технологията, и това си е негово право, като предпочита така нареченото според мен „натурално и автентично“ рисуване, с ръка, мозък и очи, на хартия или платно, или трябва някой друг да му подпомага финансово, който вижда смисъл в неговото творчество и го зачита, или да получава някакъв доход от имот или поземлена собственост, или да работи нещо друго, и да си отделя нужното за себе си време, за да не изоставя творенето си.
Снимки: личен архив на Денислав Тодоров
Още интересни интервюта може да намерите ТУК.
