Етнографско-възрожденски комплекс „Свети Софроний Врачански“ към Регионалния исторически музей — Враца е архитектурно-етнографска музейна експозиция, създадена между 1972 и 1987 година. Включва три възрожденски къщи и училище „Възнесение“, намиращи се в съседство с православния храм-паметник „Свети Софроний епископ Врачански“ в центъра на град Враца. Пред входа на комплекса се издига статуя на Софроний Врачански, дело на скулптора Крум Дамянов. Етнографският комплекс представя традиционния бит, занаятите и културата на населението от Врачански регион от края на 19-ти до средата на 20 век, а църквата съдържа ценна сбирка от икони, включително рисувани от Захари Зограф, Димитър Зограф и майстори от Дебърската школа.
Къщата на един от най-заможните за времето си хора в Северозападна България, Димитраки Хаджитошев, съдържа възстановка на интериора на градска къща от средата на 19 век. Експозиция „Светът на детето“ от края на 19 и началото на 20 век се помещава в къщата на Григория Найденов. В къщата на Иван Замбин са представени характерните за този край занаяти златарство, лозарство и винарство и бубарство и копринарство. Под сайвант на двора са показани едновремешни селскостопански оръдия, а в допълнителна закрита пристройка са изложени традиционни транспортни средства, изработени във фабриките и работилниците на известния врачански предприемач от началото на 20 век Мито Орозов.
В две изложбени зали на първия етаж на възрожденското училище „Възнесение“, където се помещават и уредниците на музея, представят облеклото — ежедневно, празнично и сватбено — на врачанското население от втората половина на 19 век, както и на представители на каракачанската и банатската общности. Могат да се видят мартеници, обредни хлябове за Коледа, Великден и Гергьовден, традиционна посуда, хурки, вретена и др. Залата на втория етаж на училището е посветена на основоположника на духовата музика в Северозападна България Дико Илиев. Показани са духови и ударни инструменти, използвани от музикантите в оркестъра му, вещи и снимки на Илиев, както и Ключа на Враца, с който той посмъртно е удостоен за почетен гражданин.
Реконструираната в двора на етнографския комплекс фурна за хляб, геранът и каменните чешми, както и характерните за времето си каменни зидове и дървени порти допълват представата за традициите във врачанското възрожденско строителство.
Експозициите на ЕВК „Св. Софроний Врачански” показват най-характерното от традиционната народна култура на врачанското население, нейните регионални отлики и единството й с общобългарската народна култура. Изградени на принципа на историческата последователност при показването на етнографските процеси и явления, в хронологичен ред те обхващат времето от средата на ХІХ в. и първите десетилетия на ХХ в.
Избрах да изследвам точно този обект, защото много ме впечатлиха традиционни транспортни средства, изработени във фабриките и работилниците на известния врачански предприемач от началото на 20 век Мито Орозов. Бих искала да разкажа малко повече за това, защото темата с колите наистина успя да ме грабне от първия път и вярвам, че не само мен!
Основното производство включвало различни видове каруци, брички, кабриолети и файтони, теглени от коне. Производствената сграда за транспортни средства е едноетажна масивна постройка, дълга 40 м. и широка 10 м., изградена с 55 см. носещи каменни стени, с голям двор и масивна ограда. Тя разполагала с 4 отделения: железарско, дърводелско, тапицерско и бояджийско. По-късно се изграждат в двора и склад за готовите коли и склад за железните и други ценни материали.В тази занаятчийска работилница, считана тогава за фабрика, се изработвали годишно по 50 – 100 различни видове модерни коли: брички, кабриолети, файтони и други специализирани коли, което производство става добре известно в България и донася на панаирите в Плевен (1895), Русе (1897) и Лондон (1907) златни медали. И когато през 1897 г. Алеко Константинов посещава Враца, той е възхитен не толкова от града и „фабриката“ на Мито Орозов, колкото от делото и личността на последния, като пожелава повече такива хора да се раждат в България. Особено внимание се обръщало на боядисването на колата. То осигурявало както трайност на дървените части, изложени на всички атмосферни влияния, така и красота на колата. За това се използвали само първокачествени безири, бои и лакове, като се нанасяли общо 4 – 5 пласта.
Най-активното развитие на предприятието е в периода 1894 – 1912 г., свързано с общото бурно политическо и икономическо развитие на страната. Град Враца става известен като градът на модерните коли, а собственикът на фабриката Мито Орозов се ползва в града с името на изключително делови и почтен гражданин. Назрелите икономически нужди на града налагат участието му в реализирането на множество обществени инициативи. Той участва активно в основаването и управлението на Врачанската популярна банка, по-късно банка „Веслец“, дълги години е активен член на Софийската търговско-индустиална камара, а през 1907 г. е избран за депутат във Великото народно събрание.
Характерни белези на изработваните „врачански“ тип модерни коли били прецизната им изработка, лекота и здравина. В общи черти те наподобявали фабрично изработваните на запад персонни коли, необходими за едрите селски стопанства, за търговията и личните домашни нужди, но благодарение на използването на здравия осенов дървен материал и майсторството на Орозов те били по-леки, по-закръглени и по-пригодни за лошите пътища в страната и по-дребни коне. Задоволявали претенциите както на нашите граждани и стопани, така и на чужденци. Изложените на Пловдивското изложение през 1892 г. бричка и кабриолет били закупени от Двореца, а изложените в Лондон през 1907 г. коли предизвикали огромен интерес и търсене. У нас основни клиенти били по-богатите земеделски стопани, търговците на едро, заможните градски домакинства, а също градските и държавни служби.
За реклама на производството си собственикът Орозов участва активно във всички по-големи изложби и панаири, от които получава най-често първи награди. Изработва и собствени каталози и ценоразписи с точно определени цени (prix-fix), което за времето си е израз на голямо самочувствие. За целта всеки нов модел е заснеман, а 20 – 25 снимки образували табло, което в умален вид заедно с ценоразписа се изпращало на клиентите. По-късно били печатани и специални каталози с подробно описание на всеки модел и с повече общи пояснения. На лицевата страница на тези каталози фигуративно е показано и историческото развитие на превозните средства от началото на човешката дейност до съвременността.
Материалът е изготвен от Силвия Илиева, ученичка в 10 клас, на СУ "Васил Кънчов", град Враца, за ученическия проект на EspressoNews - "Работилница за репортери 2018 - Родова памет
„Работилница за репортери 2018 – Родова памет“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на автошкола Василеви, 360 Creative Bulgaria, УНСС, Volontime, Rollplast, Samsonite.