За ролята на железницата в развитието на Мездра в исторически план и за трудностите в развитието на този вид транспорт в момента, Жаклин Петрова разговаря с Димитър Нинов – началник на превозни служби на „БДЖ – Пътнически превози“ в гр. Мездра:
Защо е било важно точно тук преди 120 години да се построи гара - само десет години след полагането на железницата в България?
Северозападният район до този момент е откъснат от останалата част от страната, а самият му терен – сложен, но все пак позволява да се построи железопътна линия. Гара Мездра има стратегическо местоположение и прави връзката на много от населените места в Северозападна България със столицата - възможна.
Какво в Мездра се променя с построяването на пътнотранспортните съоръжения в Мездра през годините, как влияят промените върху икономическото развитие на селището?
Изграждането на железопътната линия привлича в Мездра предприемачи като Данко Милушев и Тодор Балабанов. Близостта на железницата е важна за осъществяването на техните идеи. След 1900 г. в Мездра дейността си започват повече от 20 търговски фирми. Започва бързото развитие на производството и търговията, с транспортиране на стоки за вътрешния и външния пазар. Обемът на изпращаните стоки е по-голям от този на получаваните. Изнасят се пашкули, яйца, кожи, спиртни напитки, зърнени храни, добитък, варовик, а пристигат промишлени стоки като памук, текстил, железария, машини, строителни материали.
След като започва строежът на железопътна линия София – Роман, възможностите за инвестиция в региона привличат предприемачи. Един от първите , които тръгват по пътя на промишлеността и индустриалното развитие е Данко Милушев. Той е роден 1886 г. в гр. Лесковац (днешна Сърбия). В следствие на конфликти с турската власт, баща му се изселва в с. Игнатица в Мездренския край. След години Данко се установява в Чикаго, започва да работи като калфа в една фабрика за преработка на месо. Стига до майстор. За нещастие се разболява от коремен тиф. Всичките му спестявания отиват за лечение. Зарича се, че ако оздравее ще се върне в България, но доларите му стигат колкото да прехвърли Океана и остава в Марсилия. Започва работа и изпраща писмо на попечителя си, който продава воловете си, за да му изпрати средства да се прибере. Отново заживява в Мездра, вече натрупал опит, знания и до края на живота си става проводник на новото и интересното. По-късно се жени и има три деца. Жена му умира рано, а той се жени повторно, като от втория брак има дъщеря, която също умира.
Заедно със Стефан Стамболийски отваря първия магазин книжарница и първата печатница в града. Взема кредит и построява мелницата с парна машина, която по-късно продава на Тодор Балабанов, който пък я продава на Хаджикостов. Всъщност Милушев продава мелницата, защото е измислил нещо ново. Изгражда цял промишлен комбинат. Там има мелница, дарак, тъкачница, дърводелска работилница, цех за варене на маджун. Данко има амбиция да добие коприна от върби, засажда много дървета и е на път да внедри тази технология.
Идват предприемачи и от други градове като Враца. Един от тях е Тодор Балабанов, син на Иван Балабанов, който е врачански търговец. Тодор е роден 1852 г. Той е един от учредителите на Врачанския революционен комитет, както и председател на Съюза на индустриалците , дарител за храмове, читалища и училища във Враца, Мездра и София. Сам основава фирма за търговия с пашкули, спиртни напитки и необработени кожи. Държи монопола върху износа за Италия, Турция и Малта. Строи железопътна линия от Перник до Радомир и Лъвов мост в София, изгражда дъскорезна фабрика до Рилския манастир и строи железопътна линия от Кочериново до Рилския манастир, прави дарение от 168 гроша за Българското опълчение, после дава пари и гарантира кредит за читалище във Враца. В Мездра дава 500 000 лв. за училището в центъра на града и читалището. По това време в спиртоварната работят 40-50 души, меласата, която остава като отпадък, се използва за угояване на крави и телета за месо, което пък се изнася в Италия. Балабанов изгражда жилищни блокове за своите работници, както и детска градина. След като умира през 1912 г. в София, синът му – Иван Балабанов продължава делото му като поддържа тесни връзки с индустриалци от България и чужбина. По-късно отива в Италия, където умира през 1947 г.
Г-н Нинов, какви други перспективи се разкриват за хората от региона на град Мездра?
Построяват се ханове за подслон на пътниците, гостилници, магазини, складове, административни сгради. След откриването на разклоненията на линията (на север - до Видин и на изток – до Варна) възниква необходимост от ремонт на превозните средства по железния път и затова през 1913 г. е открито Локомотивно депо. Персоналът става все по-голям и това налага построяването на ново работно хале. Железопътната мрежа в Северозападна България завършва след Първата световна война. Търгува се всичко, което може да издържи превозването по влака. Създават се експедиторски бюра за стоки и багаж. През 1924 г. по идея на Дирекцията на държавните железници общинският съвет на Мездра приема решение за проучване на възможността за водоснабдяване на селището. Друг пример за благоприятното влияние на железницата върху благоустройството на Мездра е, че 10-ина години по-късно с помощта на Дирекцията на железниците е залесен районът на детското игрище. Преди почти 80 години се слага началото на железничарска библиотека, като първоначално даренията от книги се събират в стаята на гаровия началник. През 1956 г. се създава Електротехническата секция на гара Мездра, в която впоследствие се обособяват секторите „Осигурителна техника“, „Електрическо снабдяване“ и „Телекомуникации“. Първият участък, в който парните локомотиви са заменени с дизелови, е Мездра – Видин. За около 50 години от малка спирка Мездра придобива градски облик. Сдобива се с нова сграда, съоръжена с модерна техника. За семействата на работниците и служителите се изграждат жилищни блокове, построен е Детски комбинат, открива се Транспортна болница със специализирани кабинети, строи се почивна база с. Струпец, изгражда се стадион „Локомотив“, на който тренира футболният отбор „Локомотив“ – Мездра.Най-голямото икономическо влияние, което оказва железницата върху Мездра е, че я превръща от гара в град, който е средище на модерния свят.
През 1989 г. в България започва преход към нова, демократична система на управление. Българската икономика преминава от държавна централизирана планова система към пазарна икономика, основана на частната собственост. Настъпват дълбоки социални промени в обществото. По какъв начин тези промени засягат община Мездра?
За съжаление, устременото развитие на Българските държавни железници и тяхното развитие през последните години е белязано от борбата за оцеляване и запазване на пазарния дял. Това ме кара да определя периода след промените до наши дни за неблагоприятен за Гара Мездра.
Материалът е изготвен от Жаклин Петрова, ученичка в 11 клас, в ППМГ „Акад. Иван Ценов“ град Враца, за ученическия проект на EspressoNews - "Работилница за репортери 2018 - Родова памет"
„Работилница за репортери 2018 – Родова памет“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на автошкола Василеви, 360 Creative Bulgaria, УНСС, Volontime.