Всеки Великден прекарвам на село с всичките ми роднини, но не и тази година. Поради създалата се ситуация, не само в България, но и по целия свят, не бях при моята баба, не само празника, но и подготовката за него преминаха много различно, сякаш никой нямаше настроение да празнува. Боядисвахме по-малко яйца от обикновено, направихме само един козунак и подготвихме малка празничната трапеза. Мястото също беше различно, не на село, сред природата, а в града. Тази година вместо заобиколена от десетки познати лица, не срещнах нито една усмивка. Вместо да отидем цялото семейство в полунощ да запалим по свещичка, ние си стояхме вкъщи. Вместо да кажа лице в лице на своите роднини Христос Воскресе, аз ги поздравих с телефонно обаждане.
Моята баба тази година не беше заобиколена от любимите си внуци. За нея ми беше най-тъжно. С нетърпение, всяка година, тя очаква този светъл празник, за да събере в малката си селска къща цялото семейство, да се порадва на деца и внуци, да ни даде благословията си с по едно червено яйце. Тази година обаче, не подготви голяма трапеза и не боядиса и яйца, защото прекара празника сама. И всичко това заради една извънредна ситуация, която не само промени ежедневието ни, но и празниците ни. Всичко стана сиво и тъжно, дори слънчевото времето не променя мрачното настроение.
Лекарите в болниците също не са имали „нормален“ Великден, полицаите също, а хиляди възрастни хора са прекарали празника сами. Не почувствах деня като весел празник изпълнен със смях и забавления. Тази година всичко беше някак по-тихо и по-самотно, с по-малко хора и по-малко забавления. Въпреки че не беше обичайният Великден, който чаках с нетърпение и тази година бях заобиколена със скъпи за мен хора - моето семейство. А най-важното е, че всички сме здрави и сме заедно. Остава си само вярата, че скоро всичко ще отмине и ще можем да бъдем с любимите си хора. Тогава, нека си спомняме за тези тежки дни и ценим всеки миг с тях, защото не знаем какво ще ни сполети утрешния ден.
 Село Черниче - къде и да одиш, къде и да шеташ… |
Материалът е изготвен от Милена Миланова, ученичка в НХГ „Св. Св. Кирил и Методий“, гр. Благоевград, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“
„Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:
Rollplast, AQ Magnit, BHTC, Автошкола Василеви, УНСС, 360 Creative Bulgaria, Volontime, Мания Принт, ПГ "Велизар Пеев"
Медийни партньори на конкурса са:
NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, Дарик радио, Радио FM+, noviteroditeli.bg, Teen Station, topnovini.bg
Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“: Община Враца
Институционални партньори: Община Враца, Община Монтана, Община Чавдар, Община Елин Пелин