Как се започва и развива бизнес в Годеч

18 юни 1956 година - Годеч официално е обявен за град. В дотогавашното село Годеч единственият поминък на населението са земеделието и скотовъдството, но след тази дата увенчаваща новата история на вече град Годеч, настъпват промени в промишлеността и бизнеса, които осигуряват нови работни места. При самия преход на Годеч от село към град се налага т. нар. „модернизиране“, чрез което се въвеждат ВиК и електро инсталациите, канализацията и строенето на нови жилища за работниците, за което са създадени отделни институции, който се наемат да положат основите на новия град.

През годините Годеч се развива в различни сфери. В местните заводи, мината и държавните институции, за кратък период от време се наемат хиляди работници. Ето и приблизителното разпределение на работещите на постоянна заплата в града до 1990 г.

Завод Шнурови Инсталации КОМ-1962	1100 д.
Завод Магнит-1965	700 д.
Фабрика Нишава-1955	250 д.
МТС	300 д.
БКС	300 д.
ДПП	200 д.
ДАП	150 д.
ТКЗС-АПК	300 д.
Асфалтова база	100 д.
Мина Станянци	400 д.
ВиК, Община, 2-те Банки, Мандра	Няма информация

След промените до 1990 г. в Годеч отварят врати ресторанти, кафенета, магазини, сервизи, сладкарница, сладкарски цех „Равик“ на Оля Рангелова и местната мандра „Могила гр. Годеч“ на Младен Симов. Поради тогавашната криза, недостиг на хранителни продукти и възможност за печалба, някои хора започват да произвеждат също така и свои домашни хлебни изделия.

За тогавашните трудности и развитието на бизнеса в сферата на хранителните стоки ще говори един годечанин, чиито бизнес е в действие и до днес.

Разкажете ни за себе си.

Казвам се Димитър Николов Георгиев. Роден съм през 1952 г. Собственик съм на магазин за хранителни стоки близо до центъра на град Годеч на име „МИТИКА“. Имам чудесни жена и две деца.

Как започнахте своя бизнес? Беше ли Ви трудно да започнете от нищото по онова време?

Началото беше изключително трудно. Когато ни уволниха от работа при промените през 1990 г. ние се чудихме с какво да се занимаваме и решихме да отворим магазин за хранителни стоки. Участвах в търг и взех сградата, в която се помещава и до днес. Тогава определено рискувах, защото не се знаеше накъде ще потръгнат нещата, но се наложи да предприемем този риск. И на 24-ти май 1993 г. отворихме официално врати.

Какви бяха най-големите Ви трудности тогава и какви сега?

Най-голямата трудност тогава беше снабдяването на магазина. В началото зареждахме само с личния ни автомобил, по-късно взехме УАЗ, а сега разполагаме с два буса. Беше трудно, защото потреблението беше високо, а нямаше откъде да заредим стока. Налагаше се стоките аз да ходя да си ги взимам, защото никой не правеше дистрибуция, както сега. Случвало се е по цял ден да обикалям борсите и производителите, само и само, за да заредя. Беше много трудно. За разлика от тогава, сега е съвсем различно. Всеки продавач минава с буса и моли да му вземеш стоката.

В днешно време какви трудности да изпитваме. То всички ги изпитваме - безпаричието, недостига на клиенти. Поради демографският срив много хора емигрираха. Ние работим вече 25 години и се забелязва, че доста от последните клиенти починаха, младите хора се преместиха или заминаха в чужбина. Демографският проблем не е само в нашият град - има го в цяла България.

Лесно ли се работи с хора?

С хора трудно се работи, но аз и преди съм работил и имам доста натрупан опит. А и то хората не търпят да ги правиш на глупаци. Трябва да се държи на качеството, за да има постоянство и от тяхна страна. Не всеки може да работи с хора!

Имали  ли сте  някака помощ от страна на  друга фирма или на общината?

Не. За всичко сме се борили сами. Лошото е, че остаряхме, а другото… Ще се борим, ние сме борбени хора, но за жалост тази година навършвам 66 години. Остаряхме, не сме така жизнени като преди.

Мислите ли да разширявате бизнеса си  за в бъдеще?

Преди имах някакви планове, но синът ми Николай замина за Хасково, ожени се и остана там, а без помощ от млад човек това няма как да стане. Докато със съпругата ми /Спаска Георгиева/ можем - до тогава. На мен още ми се работи, но здравословните причини ни притискат. Двете ми деца ги изучих с по две висши. Намериха си хубава работа. Както казах, синът ми Николай се премести в Хасково и работи на митницата, а дъщеря ми Десислава работи в радио „Витоша“, но в момента е в майчинство. Изобщо не искам да ги намесвам в тази бъркотия. Те си имат страхотни семейства и не искам да ги карам да се занимават с мен и магазина.

По колко време на ден прекарвате в работа?

От инспекцията по охраната проверяват служителите по колко време работят. Техните изисквания са 42 часа на седмица. Аз спазвам това, но когато ги попитам аз колко трябва да работя те отвръщат, че трябва аз да си преценя. А пък това, че аз съм тук почти денонощно си е друго. Вчера бях цял ден тук, днес разтоварвам стока, утре зареждам, в другиден пак. За да можем да оцелеем в тези времена зареждаме често, за да е прясна храната, защото конкуренцията е страшна. Стремим се с ниските цени и качествените стоки да привлечем клиентите.

Много се гордея и със своя не чак толкова голям, но лоялен персонал. Една от продавачките ми на име Патрана Илиева работи за мен вече 24 години, а другата на име Севда Асенова, която работеше заедно с мен в бившето АПК, като счетоводител, дойде по-късно през 2004 г.

В днешно време престъпността е в неизмерни предели. Имало ли е кражби във Вашия магазин?

Винаги е имало дребни кражби, но най-големият удар, който са ми нанасяли беше през 2016 г.. Той беше изчислен на стойност около 4000 лева.

Какъв съвет ще дадете на начинаещите в тази сфера?

Който реши да се залови с това начинание трябва да е много упорит и с изключително желание за работа, независимо от това с какъв бизнес е решил да развива. Не трябва да гледа само парите, въпреки че всички това желаем. Трябва внимателно да преценява всичко, защото един ден може да спечелиш, но на следващия може да загубиш и обратното.

Моят бизнес е малък в момента, но на тези, които решат да се развиват в голям мащаб ще са им нужни средства. Трябва винаги да са строги спрямо изискванията и трябва да има справедливост с работниците.

Материалът е изготвен от Венислав Георгиев, ученик в 8 клас на СУ "Проф. д-р Асен Златаров" град Годеч, за ученическия проект на EspressoNews - "Работилница за репортери 2018 - Родова памет”

„Работилница за репортери 2018 – Родова памет“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на автошкола Василеви, 360 Creative Bulgaria, УНСС, Volontime, Rollplast, Samsonite.