Горица Кръстанова - кмет на село Пожарево, община Божурище, бе отличена със златна значка „Майстор Кольо Фичето“ на Федерацията на независимите строителни синдикати в град София. Значката и почетна грамота й връчиха членовете на управителния съвет на Федерацията за заслуги и принос във възстановяването на двата християнски храма в село Пожарево - храм „Свети Николай Мирликийски“ и храм „Свети Илия“.
Федерацията на независимите строителни синдикати/ФНСС/ е учредена на своя Първи конгрес, проведен на 11.03.1990 год. в гр. София – зала №11 на Националния дворец на културата. Тя е доброволно обединение на равноправни и автономни организации и синдикати в които членуват работещи в строителството - жилищно, битово и пътно, в предприятията за строителни материали и изделия, проектното дело, кадастъра, ремонта и поддържането на сгради и пътища, благоустройството и инфраструктурата, услугите и други обществени оферти.
За полученото признание, Горица Кръстанова казва:
„Днес бях отличена с този изключително мил жест, но това не отличие само за мен - това е за Пожарево и за всички, които допринесоха и с дарения на труд и средства и с морална и всякаква друга подкрепа, за да възстановим този храм. Това е и за всички наши предци, които с доброволен труд са построили училището, сградата на центъра на Пожарево, двете ни църкви, за дедите ни загинали във войните и за духа на Пожарево, който се надявам винаги да е чист, неопетнен и жив и да отгледа още много поколения достойни пожаревци! Това е и за всички онези, които не смятат, че възстановяването на една сграда е нещо кой знае какво, но за мен това е всичко... една сграда - в днешно време развалина, но построена от общия дух на сътрудничество между селяни - бедни, гладни и скапани от тежкия селски труд, но намерили сили да си построят храм, в който да кръщават децата си, да се венчаят или да изпратят близките си в последния им земен път - ЗАЕДНО! За мен там са душите на дедите ни - щастливи, тъжни, уморени, но с надежда в сърцето, че децата им ще живеят по -добре от тях, че децата им ще са по -образовани от тях, че децата им ще „оправят нещата“... С тази надежда влизам там и аз, с тази надежда трябва да влизаме там всички!“.
Храм „Свети Николай Мирликийски“ в село Пожарево е построен около 1850 г., от пожаревци, които носели камъни от съседни населени места, за да изградят здрава каменна църква. За това и днес можете да се насладите на интересната зидария „на чивия“ от разноцветни камъни, който впечатляват веднага минувача по улица „Черковна“ в Пожарево. Проектът за иконостаса е правен от Август Розентал - полски благородник, живял и творил в България и убит като доброволец от Българската армия в Балканската война. По същото време (1909 г.-1912 г.) Розентал е участвал в изписването и изрисуването на храм-паметника „Свети Александър Невски“. Негово дело са и иконите в църквите на Батак, Пещера, село Звъничево и Кремиковския манастир.
Иконостасът на храма „Свети Николай“ е дело на дебърски майстори от рода Филипови от Дебърската художествена школа. На 22 май Пожаревската църква отбелязва храмовия си празник или както той е известен в Пожарево - Свети Никола Летни.
Съществуването на Манастир Свети Илия в село Пожарево, е с неуточнена дата на създаване, но със сигурност е съществувал по времето на Разбойнишките кърджалийски орди (1792-1804), тъй като именно поради поредното голямо, но почти фатално опожаряване от тях, останалите живи селяни, се преселват от тогавашното село Малюрово, намиращо се в местността „Мало поле”, близо до сегашния град Божурище. Манастира „Свети Илия” се е намирал малко в страни от Малюрово, закътан от дървета, след дерето на реката, но също не бил пощаден от Кърджалийте и е опожарен. Новото село се сформира между хълмовете „Добър мъж” и „Могила”, в близост до манастира „Свети Никола”, на чието място днес се намира храм „Свети Николай Мирликийски”, строен около 1850 г.. Селяните наричат новосформираното село Пожарево, защото е възродено след голямото опожаряване.
В „История на българите”, от Константин Иричек пише, че според известията на европейски пътешественици армията на великия везир, която дълго стояла около София, разгонила през 1789 г. на вси страни цялото население. Жертва на това разгонване (и почти унищожаване) са били и жителите на Малюрово.
През 1919 г. баба Гъла, силно вярваща вдовица от Пожарево и се присънва Свети Илия и и заръчва да направи постъпки за възстановяването на руините на манастира. Тя се заема с това. Незабавно, започват да се пекат тухли в пещите на пожаревци, събират се средства, карат се камъни с каруци и се възстановява, църквата от манастирския ансамбъл, върху запазените останки. Построява се магерница, в която има и помещения, където започва да живее баба Гъла и да посреща пътници преминаващи край Пожарево. По данни на живи пожаревци, предадени им от техни предци, селянин от село Росоман, който има много болен син, купува камбана за църквата и нощува там с него в нощтта преди „Свети Илия”. След това детето оздравяло. Това се разчува и стотици болни християни от цяла Софиййсака околия, започват да идват да нощуват на поляната пред манастира в навечерието на 2 август (денят на пророк Илия по стар стил).
До 1944 г. на мястото се е правел голям събор за миряните от цяло Софийско околие. След това пожаревския свещенник Михаил Лазаров е обявен за английски шпионин и заедно с кмета Гълъб Виденов и млекаря Евтим Велков (обвинен в шпионаж, защото продавал мляко на германците) е задържан за „справка” и е един от многото „безследно изчезнали” свещеници през този тъмен период, убити по недоказани обвинения, без съд и присъда. След това, църквата е отново напълно изоставена, занемарена, отново ограбвана и опожарявана от иманяри. Пожаревци тайно и със страх от комунистическия режим се събирали там на 2 август, като до ден днешен е запазена традицията там да се освещава чорба от зелен боб и да се раздава.
Манастира „Свети Илия” е християнски паметник, който въпреки ужасните събития, на които е бил жертва се е запазил като място, на което останките му и до ден днешен са християнско сборище на 2 август. Жителите на селото имаха огромно желание да бъде възстановен, като паметник с местно значение и почти са го осъществили, като на мястото отново възстановяват останките на църквата, която е била част от манастирския ансамбъл.
Художникът Стефко Аенски в момента рисува иконите за иконостаса на храма. Той се занимава с реставрация на произведения на монументалното и кавалетно църковно изкуство, храмова утвар и картини. Автор е на проекти и ръководи изпълнението на съвременна стенна живопис и иконопис в редица църкви и параклиси у нас и зад граница. Занимава се и с изработване на копия на произведения на старите майстори на маслена и темперна кавалетна живопис. Работите му са притежание на частни колекции в България и чужбина. Членува в СБХ и Асоциацията на реставраторите в България.
Иконостасът, ще бъде изработен от дърводелеца Красимир Ковачев от село Конска, Брезнишко.
Храмов празник на това свято място се провежда на 2 август, всяка година.
EspressoNews