Крепостта "Калето" в Мездра

4385 преглеждания

Слизаме от влака на времето с пълни очи, в които искрата на любознателността блещука

Ако пътувате някога по маршрута Враца-Мездра, седнете от дясната страна на вагона.Погледнете през прозореца, точно когато влизате в малкия град. В зеления пейзаж ще видите висок скалист рид, обрамчен от водите на река Искър, а върху него, запазила 70-вековна история - крепостта „Калето”.

Хълмът, на който се намира крепостта е естествено защитен, разположен е на място, където се пресичат основни пътища, използвани от дълбока древност до ден днешен, пътища, по които някога се движели  римски колесници и по които се движим ние с колите си днес.

Кръстопътят на цивилизациите, както често е наричан хълма, пази следите от две последователно съществували укрепени селища от края на Каменно-медната епоха (втората половина на V хил. пр. Хр.) и преходния период към Бронзовата епоха (първата половина на IV хил. пр. Хр.), които биват унищожени от стихийни пожари.Огънят не успява да заличи историята и при разкопките на „Калето” биват открити многобройни находки, които недвусмислено показват, че в края на Каменно-медната епоха, селището край Мездра процъфтява като занаятчийски център.

Най-значима от тези находки се явява откритото през 2008 г. „Светилище на тура”, уникално и нямащо аналог в България. Древните почитали езическото божество - дивото говедо Тур и вярвали, че то крепи света на рогата си. На същото място, на което се намирало светилището, 2500 години по-късно е създадена ранно-тракийска  сакрална структура. Древните траки от племето Трибали населявали местността до първи век, когато заедно с цяла Мизия, селището е завладяно от Римската империя.

С отмереното тракане на влака се насочваме към епохата на Античността, когато на същия скален рид са съществували римско укрепление от средата на II век, езически култов център от III век и укрепено селище от IV-VI век.От този период са открити множество бронзови монети  от времето на римските императори Дометиан, Клавдий II Готски  и Проб. Открити са също бронзови фибули, украшения за колан и сребърно листо от лавров венец. Под основата на крепостната стена е открита  много рядка находка - бронзова отливка на орел, емблема на Римската империя и едно от най-ранните изображения на тази могъща птица, считана за символ на властта и могъществото на империята. Друга ценна находка е бронзов ключ, намерен сред останките на най-представителната сграда на Калето. Стратегическото разположение на римската крепост я прави една от най-запазените крепости от този период в България, а археолозите допускат, че е открит така наречения „Ключ към Северозапада”.

Следващата спирка от двадесетминутното ни пътуване през вековете е времето на Великото преселение на народите, когато градът е разрушен многократно. През VII век тук пристигат славяните. Последните антични монети открити тук са от времето на ранно-византийския император Юстин II (565-578) и посочват приблизителната дата на славянското заселване.След тях идват Аспаруховите българи, които върху руините от късно-античното укрепено селище изграждат старобългарско селище през  IХ-ХI в. Крепостта е превзета през  ХI век, когато византийският император Василий II завладява Северозападните български земи.

Отправяме се към гара Мездра, където нашето пътуване приключва.  Днес крепостта е запазено парче от човешката история. Археологически комплекс „Калето”, изграден в рамките на проекта „Историята, културата и природата – туристическите атракции на община Мездра”,  е спечелен от община Мездра по оперативна програма „ Регионално развитие”. Реализираните по проекта дейности включват реставрацията на крепостта - експозиционен надзид, укрепване на крепостната стена и основи и прокарване на експозиционни маршрути. Реконструирана е техническата инфраструктура на обекта, за да се осигури достъпа до него. Изградени са амфитеатрална сцена и декоративна колонада.Експозиционната зала, подобно на машина на времето, ни връща назад през вековете, представяйки ни живота на хората, населявали това място от древността до средновековието. В нея се намират археологически находки, уникални предмети и останки от 5-те различни исторически периода, през които е преминала крепостта по време на своето съществуване. Проектът превръща този уникален археологически обект в място, където времето сякаш е спряло, което позволява на туристите да се докоснат до 70-вековната история, която крепостта „Калето” носи.

От четири години насам АК „Калето” е домакин на така наречените „Дионисиеви дни”, които предлагат  изобилие от питиета и ястия, приготвени по автентични рецепти, ароматно вино, песни и танци. През тези дни сякаш се връщаме назад, завъртаме стрелките на часовника на обратно, затваряме очи и чуваме тайнствените ритуали на тракийските племена, тракането на копитата на конете, теглещи красиви колесници и звука на метал, удрящ се в метала, който ще бъде превърнат в оръжие, с което „Каменното съкровище на Мездра” да бъде защитено.

Влакът спира и сме тук, в малката Мездра, слизаме от влака на времето с празна кафена чаша и непрочетен вестник, защото погледнахме през прозореца, срещнахме се с древните, срещнахме се с траките, със славяните, с римляните и  Аспаруховите българи.Слизаме от влака с празна кафена чаша, но с пълни очи, в които искрата на любознателността блещука, а сърцата ни са пълни, защото сме се докоснали до нещо наистина голямо, нещо съществувало векове преди нас, съвременните българи. 70-вековната история на онзи скален рид на левия бряг на река Искър, целунат от слънцето и прегърнат от дърветата, увековечен в битките за него, в редките находки, но най-вече в сърцата на нас, хората, които са благословени с този фрагмент човешка история, който всяка вечер, по залез слънце, със силуета си в далечината, ни кара да спрем за секунда и притаили дъх да се полюбуваме на величието му.

Гледка, заради която си заслужава да хванеш следващия влак.

Материалът е изготвен от Владимира Христова, ученичка в 11 клас в СУ "Христо Ботев" град Враца, за ученическия проект на EspressoNews - "Работилница за репортери 2018 - Родова памет"

„Работилница за репортери 2018 – Родова памет“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на автошкола Василеви360 Creative BulgariaУНССVolontimeRollplastSamsonite.