Малките фактори определят цялостното развитие на туризма в Годеч

3669 преглеждания

Анализ на Габриел Георгиев, ученик в СУ „Проф. д-р Асен Златаров“, гр. Годеч

Община Годеч е богато надарена по отношение на природната среда и културно-историческото наследство. Това са предпоставки за развитието на туризъм, което значително ще развие общината, защото той е един от водещите отрасли на икономиката в днешно време. Стандарта на живот на жителите определено би се подобрил и проблемът с обезлюдяването на града ще намалее.

Неоспорим факт е, че природата на годечкия край се слави със своята красота. Откъдето и да се погледне се виждат зелени гори, безкрайни поля и красиви планини. В общината се намира връх Ком, който е и най-високата точка на района - 2016 м. н. в. Той благоприятства развитието на планински туризъм и е начална точка за най-дългия маркиран пешеходен туристически маршрут в България - „Ком-Емине“. Релефът в южните части е с равнинен характер, което предразполага развитието на земеделие и съответно осъществяването на агротуризъм, но има още много да се работи в тази посока.

Животинското разнообразие също е голямо. Срещат се видове като вълк, чакал, лисица, златка, дива свиня, сърна, зайци, прилепи, синигер, сухоземна костенурка, речна пъстърва и други. Тези факти позволяват развитието на ловен и риболовен туризъм. В тази връзка по горното течение на река Нишава са създадени рибарници, от които може да се купи риба или сам да си уловиш. Местни хора разказват, че в миналото точно от там, много държавници са идвали да си вземат прясна риба. Изградени са и още няколко изкуствени рибарника на територията на общината, но потенциалът им не се използва на пълни обороти. Използват ги любители на риболова, но има и варианти за създаване на различни спортни състезания в тази област, които да се провеждат ежегодно. Така Годеч със сигурност би станала едно значително по-популярна дестинация.

Екологичната обстановка в общината е много добра, което е предпоставка за екотуризъм. В гората над центъра на града, преди години, беше създадена екопътека с осветление и пейки, която бе занемарена с течение на годините, заради различни вандалски прояви. Но има и надежда все пак и то от младите - през лятото миналата година момичета от прогимназиален курс на гимназията почистиха маршрута и поставиха табелки, с които призовават хората да пазят чистотата на природата. Тук е и мястото да вметна, че Годеч е един от малкото градове в световен мащаб, които могат да се похвалят с гора в централната си част. Този факт помага на туризма, защото усещането за присъствието на природата дори в застроената част на града дава възможност за спокойствие и разтоварване. Въздухът е чист, с изключение на зимните месеци, когато домакинствата масово се огряват на въглища и дърва. Защитени природни обекти в района на годечко са водопад „Котлите“, който се намира между селата Каленовци и Туден, и скалния комплекс „Заското“, който включва карстовата пропаст Заското и пещерите Диневата пещ, Кривата пещера, Светата вода, Подмоло - до село Гинци. Това са предпочитани за туристите дестинации, особено когато времето е хубаво.

Интересен факт е, че в миналото е имало резерват който се е разпростирал по склона на Стара планина покрай пътя за село Губеш, в чиито предели са живели муфлони. Ако това беше валидно и днес, Годеч щеше да е едно още по-интересно и известно място. Но пък и никога не е късно. Все пак в Родопите за първи път от Средновековието бродят бизони.

Условията, които предоставят климатът и релефът също са благоприятни. Те позволяват развитието на един екстремен спорт - парапланеризъм. Много често съм виждал как спортисти се показват като точици в небето и лека полека кацат на ливадата над задния ми двор. Разбира се, Годеч е бил дестинация по техен избор, но защо да не се създадат фирми в общината, които да се занимават  с това и да осигуряват обучение? Напълно възможно и реално е.

От културно-историческа страна в общината дори има и по-интересни забележителности. Историята на Годеч започва векове назад във времето. В града са открити останки на древен римски храм, който датира от II-IV век. В непосредствена близост до него е и църквата „Св. Николай Летни“. Археолозите предполагат, че през Средновековието годечкият край е бил част от Софийската Мала Света гора - голям религиозен център, за който свидетелстват множеството църкви и манастири запазени и до днес. Едни от тях са Разбоишкият манастир „Въведение Богородично“ и манастирът „Свети Дух“, който се намира по пътя за село Туден. И двата духовни обекта са действащи и дори приемат хора, които могат да пренощуват в тях. В околията също има и множество оброчни кръстове. Всички тези обекти благоприятстват създаването на туристически маршрути за религиозен туризъм. Друга липса в общината, освен маршрутите, е наличието на обучени лица, които да изпълняват ролята на екскурзоводи. 

Сведения за Годеч получаваме и от османските регистри, когато селището е било разделено на две Годеч и Мали Годеч. В околността са съществували и много други малки села, които днес не съществуват, но все още се споменава за тях. В по-късната си история селището се разраства и започва да придобива традиции в различни занаяти. В началото на двадесети век те били около 38 на брой с различни представители. Тези разнообразни занимания на нашите предци са се отразили на нашата култура и с малко повече проучване и изследване биха могли да се създадат различни фестивали и панаири, които да прославят Годеч на национално и дори може би на световно ниво.

Някои занаяти от началото на XX век, развити в годечко

Представители

Сукнари и гайтанджии

Георги Йовков, Сотир Станчев, Методи Балканджийски

Дърводелци

Андрей Истатков Виденов, Тодор Божилов, Йордан Владимиров

Ковачи

Таса Дончев, Георги Дончев, Петър Дончев, Мито Ковача

Сладкари и бозаджии

Григор Нотев, Баба Тана, Владимир Леков

Шивачки

Мара Божилова, Милка Станчева, Спаска Йорданова

Плетачници

Надежда Груйна, Лаза Палашева, Драга Василева

Грънчари

Димитър Найденов, Георги Трънски, Борис Алексов

Не е за пропускане и едно от най-големите културни средища в града - НЧ „Никола Йонков Вапцаров“, в което се провеждат множество събития, като концерти на местни и гостуващи танцьори, различни театрални постановки и прожекции. В последните две години се организират и Вапцарови дни в читалището, дело на преподавателя в местната гимназия - Бойко Младенов. Всичко това малко по малко превръща Годеч в културен център, особено бъдещите проекти на Младенов, свързани с читалището, като един от тях е изграждането  на паметник на великият поет, чието име носи културната институция. Това не е маловажно за туризма, напротив, ако Годеч стане културен център, тази сила ще стане притегателна и за туристите.

Друга забележителност в града е килийното училище, основано през 1848 г. Заедно с църквата „Св. Димитър Солунски“, Голема чешма, на която скоро ще бъде поставен надпис с кратка история, и горното течение на река Нишава, познато на местните още като Гинска река, се очертава един прекрасен маршрут, който започва от централната част и завършва с красивата природа на годечко. И въпреки всички неща, които днес знаем за града, още много има да се открият.

При разкопки са намерени и много веществени доказателства, запазени са и доста предмети от бита на хората от близкото минало, с които в един по-късен етап, когато общината има ресурс, би могла да създаде дори музей. Но докато годечани не можем да се похвалим с такъв обект, то ние си имаме паметници, които туристите могат да посещават. Един такъв в централната част на Годеч е паметникът на загиналите във войните, на който са изписани имената на годечани дали живота си на бойното поле - гордост за местните жители. През 2016 г. с постановление на Министерския съвет се отпускат и 2 952 лв. за ремонт на военния паметник, намиращ се в центъра на село Шума, който бе открит на 03.03.2017 г. Същата година започва възстановяването на мемориала на загиналите във войните на България в центъра на село Комщица на стойност 888 лева. Той бе открит на 2 юни 2018 г.

Един от основните проблеми на общината е обезлюдяването. Още преди около 15 години в анализ на община Годеч се отчита, че има тенденция за намаляване на населението в периода 2001 - 2004 г. и се стига да извода, че трябва да се предприемат мерки за спиране на този процес. Изглежда каквото и да е направено не е спомогнало, защото, според данни от 2018 г. на НСИ, населението на общината възлиза на 4722 души, което е с 1556 жители по-малко от преброяването през 2004 г.

Население в община Годеч

2004

2018

Население общо

6278

4722

Под трудоспособна възраст

739

460

В трудоспособна възраст

3337

2617

Над трудоспособна възраст

2202

1645

Естествено в годечкия район вече се развива туризъм. Към 2010 г. в него има два броя регистрирани средства за подслон с 58 легла, като за годината са реализирани 456 нощувки, от които 117 от чужденци според анализ на община Годеч от 2014 г. За изминалите 10 години се развиха доста повече бизнеси и се ремонтира пътната мрежа. Според сайта на общината, днес са активни пет къщи за гости на нейната територия. Има и обект, който не е вписан в този списък - Форест Хаусис - три къщички за гости, които набират все по-голяма популярност от няколко години. Съществуват и много заведения за хранене, които също благоприятстват развитието на туризъм. Така че в тази посока се работи, но не на максимум, защото може да се постигне много повече. Ако всички малки фактори, които приемаме за даденост се развият, Годеч ще просперира. Тези цифри показват, че ръководството не може да задържи хората и да стимулира раждаемостта. Един от вариантите, чрез който това може да се постигне е подобряване на условията за туризъм, защото така със сигурност ще се създадат много нови работни места и възможности, а самият край ще бъде доста по-привлекателен за живот. 

Когато небето понякога е лилаво

Материалът е изготвен от Габриел Георгиев, ученик в СУ „Проф. д-р Асен Златаров”, гр. Годеч, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“

Снимки: Николета Иванова, drumivdumi.com, Община Годеч

„Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:

RollplastAQ Magnit,  BHTCАвтошкола ВасилевиУНСС360 Creative BulgariaVolontimeМания Принт,  ПГ "Велизар Пеев"

Медийни партньори на конкурса са: 

NOVAБНТBulgaria ON AIRДарик радио, Радио FM+noviteroditeli.bgTeen Stationtopnovini.bg

Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“: Община Враца

Институционални партньори: Община ВрацаОбщина МонтанаОбщина ЧавдарОбщина Елин Пелин