На 01 юли 1997 г. в България е въведен валутен или паричен съвет, наричан по-често неточно валутен борд. Валутният борд е парична политика, при която дадена валута се обменя при фиксиран валутен курс спрямо друга валута. След политическата криза в началото на 1997 г. в България и проведените избори, които водят до мнозинство на ОДС и съставяне на кабинет с министър председател Иван Костов, в страната е въведен валутен съвет.
Това става 1 юли 1997 г. със Закона за Българската народна банка, приет на 5 юни 1997 г. Функциите на институцията валутен съвет са поети от Управление „Емисионно“ на Българската народна банка. Законът фиксира обменния курс на българския лев на 1000 лева за 1 германска марка. След въвеждането на еврото през 1999 г. курсът е 1955,83 лева за 1 евро, което след деноминацията на лева на 5 юли същата година става 1,95583 лева за 1 евро.
С въвеждането на валутния съвет в България започват да навлизат чуждестранни финансови инвестиции. Това предизвиква сериозен икономически подем през следващите години и е в основата на успешното финансово управление на страната в продължение на 25 години. Очаква се валутния борд да бъде отменен след влизането на България в еврозоната и официалното приемане на еврото като основна парична единица в страната.
