На 25 август 1947 г., Великото народно събрание на България, ратифицира мирния договор на страните от Антихитлеристката коалиция, който е подписан на 10 февруари същата година в Париж.
Според него границите на България се възстановяват във вида, в който са съществували до 1 януари 1941 г., т. е. преди подписването на Тристранния пакт с държавите от хитлеристката ос. Освен това тя се задължава да изплати 70 млн. долара репарации, от които 45 млн. на Гърция и 25 млн. – на Югославия. По настояване на западните велики сили в договора е поставен текст с невярно съдържание, а именно, че България е взела участие във войната против хитлеристка Германия от 28 октомври 1944 г. Договорът влиза в сила на 15 септември 1947 г.
България влиза във Втората световна война, след като се включва в Тристранния пакт на 01 март 1941 г., след разгрома на Югославия и Гърция от страна на Хитлеристка Германия, съгласно Съгласно т. нар. спогодба „Доктор Клодиус“, България поема временен ангажимент да замени германските войски на територията на Македония, Моравско и Западна Тракия, като създаде администрация на тези райони и запази различни германски икономически интереси там. Българската армия има само охранителни функции в новоосвободените земи. Те са дадени „под временно българско управление“. Окончателното прокарване на границите е оставено за след войната.
В България, окупирането на тези територии е обявено за „Национално обединение“, а самият български монарх Борис III започва да бъде наричан „Обединител“. Със специална наредба закон, на всички жители на новите земи, които имат българско самосъзнание е дадено българско гражданство, а на представителите на всички останали етноси и нации без евреите е създадена облекчена процедура за получаването му.
На 14 декември 1941 г. България обявява война на Великобритания и САЩ, но запазва дипломатическите си отношение със СССР. През целия период до съветската окупация на страната през 1944 г. страната ни поддържа окупационни сили в „новоосвободените земи“, подкрепя логистично и продоволствено действията на нацистка Германия и се бори срещу всички форми и актове на съпротива срещу участието на България във войната на страната на Хитлер.
През септември 1944 г. Трети украински фронт достига до границите на България, която от лятото на същата година се опитва да излезе от войната и да постигне споразумение с Великобритания и САЩ. На 26 август 1944 г. правителството на Иван Багрянов обявява неутралитет, а българските власти започват действия по разоръжаване на германските войски в страната. На втори септември е създадено ново правителство с министър председател Константин Муравиев, което скъсва дипломатическите отношения с Германия и започва изтеглянето на българските войски и администрация от окупираните територии на Гърция и Югославия, търсейки официално примирие с Великобритания и САЩ.
Независимо от това, на пети септември Съветския съюз обявява война на България. На осми септември правителството на Муравиев обявява война на Германия, но това не спира съветската армия и тя започва да нахлува и да окупира България. В София, на девети септември е извършен преврат от Отечесвения фронт и военни, а за министър председател е обявен Кимон Георгиев. Страната ни навлиза трайно и безвъзвратно в съветската зона, като през следващите години бързо са разбити всички форми на съпротива срещу режима, наложена е ускорена съветизация и изграждането на тоталитарен режим, който ще просъществува до 1989 г.
