На 01 септември нацистка Германия напада Полша, действие, което е последвано от обявяване на война от страна на Англия и Франция срещу Третия райх. Датата е приета за начална за най-големия и опустошителен конфликт в историята на човечеството.
Втората световна война е глобална война, която продължава от 1 септември 1939 г. до 2 септември 1945 г. Почти всички страни в света, включително всички Велики сили, в определен момент се включват във войната, присъединявайки се към един от двата противостоящи военни съюза – Съюзниците и Тристранния пакт. Стига се до състояние на тотална война, в която пряко участват над 100 милиона души от 62 страни от общо 74 по това време. Основните участници влагат целия си стопански, промишлен и научен потенциал във военното усилие, размивайки границите между граждански и военни ресурси.
Втората световна война е най-смъртоносният и кръвопролитен конфликт в човешката история, довел до между 70 и 85 милиона жертви, повечето от които цивилни в Съветския съюз и Китай. Войната е съпътствана от кланета, геноцида на Холокост, стратегически бомбардировки, умишлено предизвикани масов глад и епидемии, както и единственото в историята използване на ядрено оръжие при военни действия.
От края на 1939 до началото на 1941 година, чрез поредица от военни кампании и дипломатически споразумения, Германия завладява или установява контрол над по-голямата част от континентална Европа. С Пакта „Рибентроп-Молотов“ Германия и Съветският съюз си поделят и анексират територии от своите съседни държави Полша, Финландия, Румъния и Прибалтийските страни. След Северноафриканската и Източноафриканската кампания и падането на Франция в средата на 1940 година, войната в Европа се води главно между Тристранния пакт (Оста) и Великобритания. Следват Балканската кампания, въздушната битка за Британия и продължителната морска битка за Атлантика.
На 22 юни 1941 година европейските сили на Оста нападат Съветския съюз, откривайки най-обширния сухопътен военен театър в историята. Образувалият се Източен фронт блокира Тристранния пакт, най-вече германския Вермахт, в тежка изтощителна война. През декември 1941 година Япония напада изненадващо Съединените американски щати и западните владения в Тихоокеанския регион, което довежда до включването на Съединените щати във войната срещу Тристранния пакт.
Напредъкът на Тристранния пакт на Тихоокеанския театър е спрян през 1942 година, когато Япония губи ключовата битка при Мидуей. Малко по-късно Германия и Италия претърпяват поражение в Северна Африка, а след това и решителен разгром при Сталинград в Съветския съюз.
Ключови неуспехи през 1943 година, сред които поредица поражения на Източния фронт, десанти на Съюзниците в Сицилия и Италия и победи на Съюзниците на Тихоокеанския театър отнемат инициативата от Тристранния пакт и предизвикват стратегическото му отстъпление по всички фронтове.
През 1944 година Западните Съюзници навлизат във Франция, докато Съветският съюз възвръща загубените си територии и настъпва срещу Германия от изток. През 1944 и 1945 година японците претърпяват тежки поражения в континентална Азия – в Централен и Южен Китай и в Бирма, докато Съюзниците нанасят сериозни поражения и загуби на японския флот и завземат стратегически важни острови.
Войната в Европа завършва с превземането на Берлин от съветските войски, самоубийството на Адолф Хитлер и безусловната капитулация на Германия на 8 май 1945 година. След американските атомни бомбардировки в Хирошима и Нагасаки на 6 и 9 август и изправена пред заплахата от десант на Японските острови, нови атомни бомбардировки и война със Съветския съюз, на 15 август 1945 година Япония обявява намерението си да капитулира, а на втори септември обявява своята капитулация, с което Съюзниците постигат пълна победа и в Азия и войната приключва.
България също участва във Втората световна война. До първи март 1941 г. тя запазва неутралитет, но на тази дата, правителството на Богдан Филов, назначено от цар Борис III, подписва договор за включване на държавата в Тристранния пакт на страната на Германия, Италия и Япония. На шести април Германия напада Югославия и Гърция, използвайки за плацдарм и български територии. На 19 април, българските войски навлизат и окупират завладените от нацистите територии на Вардарска Македония, днешна Северна Македония и на Северна Гърция.
Съгласно т. нар. спогодба „Доктор Клодиус“, България поема временен ангажимент да замени германските войски на територията на Македония, Моравско и Западна Тракия, като създаде администрация на тези райони и запази различни германски икономически интереси там. Българската армия има само охранителни функции в новоосвободените земи. Те са дадени „под временно българско управление“. Окончателното прокарване на границите е оставено за след войната.
В България датата 19 април, на която българската армия навлиза във Вардарска Македония е обявена за „Българския Великден“. Сред българската общественост се пропагандира, че са постигнати историческите цели за обединение на българската нация в нейните етнически граници, а самият цар е наречен „Обединител“. Назначена е българска администрация, издадени са български паспорти на повечето от жителите на окупираните територии, които обявят своите български корени и е създадена процедура за облекчено получаване на българско гражданство на представителите от другите етноси с изключение на евреите. Евреите от окупираните територии, за разлика от тези в България са събрани и депортирани в териториите контролирани от Германия и убити в лагерите на смъртта.
На 13 декември българското правителство обявява война на САЩ и Великобритания, но запазва дипломатическите си отношение с СССР до 5-ти септември 1944 г., когато Съветския съюз обявява война на България и в рамките на следващите дни окупира страната. На 9-ти септември 1944 г., в София е направен преврат от ОФ, българските армии са изтеглени от окупираните територии, а България обявява война и на Германия. Българските войски участват в последната фаза на войната на страната на Съюзниците, като се включват в освобождаването на Югославия, Унгария и Австрия от хитлеристките сили. Независимо от това, на страната не е даден статут на съвоюваща държава и по време на мирните преговори е третирана като съюзник на Германия и победена държава.
Оставена е в сферата на Съветския съюз и подобно на всички държави под контрола на Сталин, отказва помощта, която САЩ оказва за възстановяването на Европа по плана маршал. Правителството на ОФ е заменено с такова на БКП, а в страната, след много репресии и убийства е наложен тоталитарен режим от съветски тип, който продължава до 1989 г.
