На 19 септември 1507 г., след почти четири години работа, гениалният ренесансов художник Леонардо да Винчи завършва шедьовъра си Мона Лиза. Картината е нарисувана е с маслени бои върху дъска от топола и представлява портрет на жена, която гледа със специфична „загадъчна усмихва“. Тя е сред най-известните картини в история на изкуството, като малко други картини са толкова известни и репродуцирани. Все още учени и изследователи търсят първообраза на Мона Лиза и спорят върху това коя е тя и защо Леонардо я е избрал за модел. Картината е свързана и с множество теории за тайни и скрити послания, които се отнасят до творчеството на да Винчи като цяло.
След като завършва Мона Лиза, художникът я взима със себе си във Франция, където е поканен да работи от крал Франсоа I. Той я продава на френския монарх за 4000 екю. Първоначално е изложена във Фонтенбло, а по-късно е преместена във Версайския дворец. След Френската революция е преместена в Лувъра. Наполеон I я слага в спалнята си в Тюйлери, като по-късно отново е върната в Лувъра. Днес картината е собственост на френското правителство и се съхранява в Лувъра в Париж.
Името Мона Лиза произлиза от биографията на Леонардо да Винчи, написана от Джорджо Вазари и публикувана 31 години след смъртта на Леонардо. В нея той идентифицира седящата дама като Лиза, съпруга на богатия флорентински търговец Франческо дел Джокондо. От фамилията на флорентинския търговец произлиза другото и популярно име – Джокондата.
